Как започна всичко това? Започна с една реч, родила се в ума на Михаела Шехова преди повече от две години. С тази реч беше открит и самия фестивал и от там потече река! Река от искрено споделяне и грижа. Споделяне с единствената цел да дадеш – какъвто беше и призива на целия фестивал – още една тухличка в ръцете на присъстващите жени, с която да могат да започнат да градят своето по-добро утре още днес, в този час, в тази минута.

Преди години оставих сигурната си работа, заради липсата на смисъл, липсата на споделеност и липсата на усещане, че даваш, за да направиш света малко по-добро място. Това ме преведе през няколко обучения, за да стигна до създаването на Школа за женско здраве заедно с Михаела. И вече три години заедно с нея не спираме да даваме смисъл и за нас и за другите. Това не винаги е лесно, но винаги изплува като нужда – нашата котва, която ни държи здраво свързани с ценностите, които вложихме при създаването на Школата. А събития като това в Смолян са батерията, която ни движи напред.

За момент ще ви преведа през хода и развитието на фестивала. В началото беше идеята, която роди разговорите и програмата, доведе лекторите, премина през разпространението и осведомяването на хората, месеците подготовка, продължи през техническата поддръжка, избора и организацията на пространството, доставките, регистрацията и достигна до потока на самия ден от лекции, работилници, общуване, въпроси, споделяне. Колко много стъпки, нали? Отстрани изглеждат малки и незначителни, често се пропускат или пренебрегват неосъзнато, но… но всичко това е тъканта на цялото преживяване, през което присъстващите преминаха през този ден. Стъпка по стъпка всеки от лекторите даде своя принос за едно по-добро утре. С мекота, нежно и с грижа като самите жени, за които беше предназначено. А през тях и за идните поколения.

Преди години в Япония жените са подкрепяни и стимулирани да завършат висше образование, но когато станат майки, често те излизат от работната сила и остават у дома, за да се грижат  за децата си. Звучи стряскащо? Ограничаващо? Може би е така, но знаете ли каква е мисълта, която стои зад тази практика? Образованата майка отглежда и възпитава успешни и пълноценни деца! А децата са нашето утре! И в тази връзка, знаете ли какво ми направи много силно впечатление по време на деня на фестивала? Жените, които присъстваха не задаваха въпроси и не мислеха само в посока „Какво мога да направя за себе си?“, те мислеха и за близките си и най-вече и за децата си. Питаха и събираха ценни тухлички от една страна за да градят своето по-добро утре, но от друга, за да предадат наученото и към следващото поколение. А една осъзната майка гради през и чрез децата си и едно по-добро утре не само за себе си, а за обществото като цяло!

Може би се питате какво остава накрая за нас като организатори? Не са цифрите, не е броя присъстващи, лектори, нови абонати или дори събрани средства… Остава една ръка на рамото, прегръдка, жест, усмихнат поглед, спиране на улицата и едно искрено „Благодаря!“… това остава и остава завинаги и ти помага и ти дава смисъл да направиш следващата стъпка, да опиташ отново, да се изправиш и да продължиш, дори когато изглежда трудно или безсмислено, защото за някой, дори само за един, това, което даваш, има смисъл!

Автор: Ваня Стойчева

Тази идея звучи почти като клише, докато не започнем да я мислим буквално. Ако тялото е дом, тогава здравето не е ремонт при авария, а архитектура. Процес на проектиране, поддържане и приспособяване във времето. И тук идва един съществен въпрос: защо продължаваме да мислим за здравето си като за нещо статично?

Женското тяло не съществува в една и съща версия през живота. То преминава през промени, които не са просто биологични, а дълбоко свързани с начина, по който живеем, работим, обичаме и се грижим за себе си. Промените в хормоните, в метаболизма, в нервната система, всичко това не са „проблеми за решаване“, а сигнали за пренастройване. Да мислим за здравето като за процес означава да приемем, че всяко десетилетие има своя логика:

• В 20те години тялото изгражда. Това е период на натрупване на костна плътност, на метаболитна гъвкавост, на невронни връзки. Но също така и на навици. Това, което често се пропуска, е, че именно тук се поставя основата на бъдещата устойчивост.
• В 30те години фокусът се измества. Животът става по-натоварен, ролите се умножават, а ресурсите започват да се разпределят. Тялото вече не просто изгражда, то трябва да поддържа и да се възстановява. Ако няма съзнателна грижа, натрупването се превръща в изчерпване.
• В 40те настъпва преход. Не като рязък край, а като постепенна промяна в настройката. Хормоналните флуктуации не са „грешка“, а сигнал, че системата се преподрежда. Тук здравето изисква нов тип внимание по-нежно, по-осъзнато, по-лично.
• След 50те години фокусът се измества отново към поддържане на жизнеността. Но не като пасивно състояние, а като действен избор. Движението, социалната свързаност, когнитивната стимулация, това са новите „структурни елементи“ на здравето.

Когато гледаме на живота по този начин, се променя и въпросът, който си задаваме. Не „Какво не е наред с мен?“, а „От какво има нужда тялото ми точно сега?“ Тази промяна на глрдната точка води до още една важна промяна в начина, по който възприемаме знанието. В свят, в който информацията за здраве е навсякъде, се оказва, че тя рядко е приложима. Често е или твърде обща, или твърде специализирана. Липсва мостът между теорията и ежедневието. А всъщност промяната се случва именно там, в малките, конкретни действия.

Не в неясното „трябва да се храня по-здравословно“, а в разбирането как редът на хранене влияе на кръвната захар. Не в общото „трябва да спортувам“, а в това кои движения изграждат костна плътност или поддържат подвижността. Не в „трябва да намаля стреса“, а в способността да регулирам нервната си система в рамките на няколко минути.

Тези малки единици знание, тези „тухлички“, са това, от което реално се изгражда здравето. Но има и нещо друго, което често остава извън разговора, начинът, по който това знание се предава.

Медицината традиционно оставя пространство. Авторитетът е отделен от човека. Специалистът говори, а пациентът слуша. Това има своето място, особено в остри състояния. Но когато говорим за дългосрочно здраве, този модел има ограничения. Защото здравето не е нещо, което се „предписва“. То е нещо, което се изгражда отвътре.

И тук се появява нуждата от друг тип подход, такъв, който съчетава научното знание с човешкото преживяване. Който не поставя специалиста на пиедестал, а му позволява да бъде водач. Която не дава готови отговори, а създава пространство за разбиране. В крайна сметка, може би най-важният въпрос не е свързан с настоящето, а с времето. Какво бихме искали да знаем по-рано? Не като съжаление, а като осъзнаване. Защото този въпрос ни връща към идеята за здравето като процес, нещо, което винаги може да бъде преначертано. Не чрез големи промени, а чрез постепенно натрупване на разбиране и действия. И може би точно тук се срещат всички тези нишки: тялото като дом, здравето като архитектура, знанието като практика, експертизата като човешка връзка, не като теория, а като начин на мислене и действителен подход.

Ако ти е любопитно как тези идеи се превеждат в конкретни теми и разговори, можеш да разгледаш програмата на

ЖИВА ЖЕНА: Фестивал за женско здраве,

който ще се проведе на 18.04.2026 г. в гр. Смолян.

Включи се

Какво всъщност измерва АМХ?

АМХ е хормон, който се произвежда от малките фоликули в яйчника. Можеш да си ги представиш като “запас” от фоликули, които тялото може да използва. Затова АМХ се използва като ориентир за яйчниковия резерв, т.е. колко активни малки фоликули има в момента. Важно е да знаеш, че АМХ показва колко малки фоликули се набират сега, но не описва напълно как протича самият процес на овулация или каква е вътрешната среда на яйчника.

Когато фоликулът “идва” от предходния месец

В нормален цикъл много малки фоликули започват да растат, един от тях става водещ и овулира, а останалите търпят обратно развитие. Понякога обаче водещият фоликул не приключва процеса си или някой от по-малките не спира да расте и не се резорбира. Този, останал активен фоликул, продължава да расте в следващия месец. Така още в първите дни след менструация може да се види по-голям фоликул, който бързо достига размер за овулация. Резултатът е ранна овулация и усещане, че тялото “бърза”.

Защо при ендометриоза това се среща по-често?

При ендометриоза организмът често функционира в условия на възпаление и по-висока чувствителност към естроген. В такава среда има стимул за растеж, но липсва ясен сигнал за край.
Фоликулът получава подкрепа да продължи развитието си, но механизмите, които обикновено го спират, са по-слаби. Това не е случайно събитие, а отражение на вътрешната среда, в която работи яйчникът.

Защо АМХ може да е нисък, без яйчникът да е “изчерпан”?

Когато един фоликул остава активен от предходния месец, тялото намалява стимула за набирането на нови малки фоликули. А именно те произвеждат АМХ. Представи си, че организмът “вижда” вече избран водещ фоликул и не стартира нов подбор. Така броят на малките фоликули временно намалява и АМХ изглежда по-нисък. В тази ситуация ниският АМХ може да отразява променен ритъм на работа, а не окончателна загуба на яйчников потенциал.

Ролята на дефицитите и вътрешната среда на тялото

Яйчникът е много чувствителен към това какво се случва в целия организъм. Когато има недостиг на витамин D, магнезий, цинк, селен или витамини от група B, процесите на възстановяване и регулация се забавят. При ендометриоза нуждите от тези вещества често са по-високи, защото тялото работи в условия на възпаление и оксидативен стрес. Към това се добавят и фактори като колебания в инсулина, хроничен стрес и непълноценен сън. Всички те влияят на начина, по който яйчникът действа по време на цикъла.

Какви сигнали може да ти дава тялото?

Тази картина рядко остава без показатели. Възможно е да наблюдаваш ранна овулация, по-кратък или променлив цикъл, периодични функционални кисти или по-силни предменструални симптоми. Понякога има и усещане за хормонален дисбаланс, без ясна причина.

Как да гледаш на ниския АМХ при налична диагноза или съмнения за ендометриоза?

Когато ниският АМХ се появи заедно с картина на фоликул, започнал развитието си в предходния месец, е важно да се погледне отвъд числото. АМХ остава ценен показател, но той е само моментна снимка. Той не описва напълно вътрешната среда на яйчника и не може сам да определи потенциала на организма. Скритата картина често показва не липса, а нарушена сигнализация. Тялото не е спряло да работи - то просто работи в условия, които променят ритъма му. Разбирането на тази картина позволява да се съсредоточим не върху страха, а върху наблюдението, не върху числото, а върху средата, в която яйчникът работи. Това е по-широкият поглед, който помага да видиш процеса не като изолирана находка, а като част от цялото, което представлява нашето тяло.

Ваня Стойчева

Източници:

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24591939/

https://academic.oup.com/jcem/article/107/6/1510/6518212

https://www.ovid.com/journals/jceme/fulltext/10.1210/clinem/dgaa513~anti-mllerian-hormone-and-ovarian-reserve-update-on

Тази книга не е просто проект. Тя е извървян път. Тя е история за смелост, измита в сълзи, за надежда, която отказва да угасне, и за хората, които стояха до мен, когато светът ми се разпадаше под тежестта на една диагноза. Но най-вече благодаря на вас – жените, които припознахте своята борба в моята история.

Метафората на Албатроса: Защо летим, без да стъпваме на земята?

В първото издание заглавието „Операция Албатрос“ не беше случайно. Както споделям и в новия видео епизод на „Школа за женско здраве“, албатросът е величествена птица. Тя може да лети десетки хиляди километри, месеци наред, без да докосне земя. Но има една жестока уловка – когато най-накрая кацне, тя е забравила как се ходи. Краката ѝ са се отучили от земната гравитация.

Ние, жените с ендометриоза, често сме точно такива албатроси. Ние сме борци. Ние „летим“ през болката, през кариерите си, през семейните задължения, често постигайки невероятни неща, докато телата ни крещят. Летейки високо в опит да избягаме от страданието, ние забравяме най-простите, заземяващи неща: да дишаме съзнателно, да усещаме вкуса на водата, да се радваме на слънцето върху кожата си без страх от следващия пристъп.

Новото издание, преименувано на „В лабиринта на хормоните: Ендометриоза“, е моят опит да ви науча отново да „ходите“. Да стъпите здраво на земята, да се вслушате в шепота на тялото си и да разберете, че здравето не е дестинация, а ежедневен процес на себегрижа.

Лабиринтът: От диагнозата до практическото решение

Книгата е структурирана като личен и професионален пътеводител, разделен на две основни части, които отразяват моя собствен преход от хаоса към реда.

В първата част се потапям в интегрираните методи за подкрепа. Често след операция ни казват: „Пий тези хапчета и се върни след 6 месеца“. Но какво правим в тези 6 месеца? Във видеото с Ваня обсъждаме колко е важно да не се затваряме само в кабинета на хирурга. Книгата разглежда ролята на остеопатията и физиотерапията на тазовото дъно – нещо, което в България все още е екзотика, но е критично важно за жените с хронична тазова болка. Разказвам за барокамерите и силата на концентрирания кислород, който помага на клетките да се възстановят от оксидативния стрес – онзи „тиха огън“, който ендометриозата поддържа в нас.

Втората част е моят подарък за вашата кухня и ежедневие. Тя съдържа 40 рецепти за хормонален баланс. Но това не са просто списъци с продукти. Това е философия. Често чуваме, че здравословното е безвкусно. В книгата разбивам този мит. Храната е информация за нашите гени. Когато избираме правилните мазнини, когато включваме кръстоцветни зеленчуци и минерали, ние не просто „пазим диета“ – ние успокояваме възпалението.

Психологическото предизвикателство: Страхът от тишината

Има един особен страх, когато болката изчезне. Когато тялото най-накрая замлъкне. Умът ни, свикнал на години „военно положение“, остава нащрек. „Ами ако се върне?“.

Да живееш в ремисия означава да балансираш между паметта на болката и смелостта да избереш живота въпреки нея. Ремисията е шанс да започнеш отново да мечтаеш. Тя е времето, в което градим своята устойчивост. Книгата ще ви помогне да разберете, че щастието при ендометриоза не е шумно – то е в благодарността за един ден, в който не си отменила среща, в една разходка без страх.

Ендометриозата и родителството: Моят талисман Зара

В книгата се докосвам до една много лична и болезнена за мнозина тема – майчинството. Дълги години за мен мисълта за дете беше парализираща. Страхувах се, че мога да предам това страдание на друго същество. Лекари ми казваха, че с моите диагнози ще е трудно, почти невъзможно.

Но днес моята дъщеря Зара е моето най-голямо доказателство, че чудесата се случват, когато подготвим почвата за тях. Тя е моята котва и вяра. Посвещавам тази книга на нея и на всички дъщери. Искам те да растат в свят, където „женските проблеми“ не са табу, където знаят как да се грижат за хормоните си от ранна възраст и където вярват, че са силни и цели, независимо от всичко.

Защо да изберете това издание?

Това издание е зряло, подредено и изпълнено с научни и практически насоки, пречупени през призмата на човечността. То е писмо до теб – жената, която се чувства изгубена в лабиринта.

• За тези, които тепърва чуват диагнозата: Книгата ще ви спести месеци на лутане и дезинформация.
• За тези, които са опитали „всичко“: Ще откриете нови холистични пътеки, които може би сте пропуснали.
• За тези, които търсят мир със себе си: Ще намерите думи, които лекуват душата.

Ендометриозата може да остави белези, но тя не определя кои сме. Ние сме повече от диагноза. Повече от страх. Повече от болка. И точно затова тази книга съществува – за да ви напомня всеки ден, че имате право на здраве, радост и лекота.

Книгата е на финалната права. Очаквайте новини съвсем скоро!

Книгата идва скоро. Бъди готова да избереш себе си. Защото ти си повече от диагноза. Ти си живот.

Следете официалния сайт и социалните мрежи за старта на поръчките!

Михаела Шехова Симитчийски

За много жени с ендометриоза съотношението между естроген и прогестерон е основен проблем, защото естрогенът стимулира растежа на тъканите, а прогестеронът има „успокояващ“ и противовъзпалителен ефект върху тях. Ендометриозата, сама по себе си е състояние, обусловено от съотношение естроген-прогестерон в полза на естрогена. Обърнете внимание, че в никакъв случай не твърдя, че естрогена е твърде висок или, че е над нормите, а че е висок съотнесен към нивата на прогестерон. Тук на сцената излиза основен участник, който влияе на тези нива – изборът ни на храна. Храненето не е лечение само по себе си, но съставът на храната може да подпомогне или да затрудни крехкото хормонално равновесие в тялото ни.

Кои са трите основни „строителни блокчета“ в храната ни? Протеините, въглехидратите и мазнините участват в производството, транспорта и разграждането на половите хормони. Когато един от тях е прекомерно ограничен или силно преобладава, това може да се отрази на овулацията, нивата на прогестерон и на това колко активно действа естрогенът в тялото.

Мазнини: градивен материал за половите хормони

Естрогенът и прогестеронът се образуват от холестерол. Качествените хранителни мазнини осигуряват нужния „строителен материал“ за тях и подпомагат равновесието - важен фактор при ендометриоза.

Когато мазнините са твърде малко.

Дългото избягване на мазнини може да ограничи производството на стероидни хормони и да понижи прогестерона след овулация. При част от жените това се свързва с по-силни предменструални оплаквания, по-нередовен цикъл и по-чувствителен отговор към стрес.

Когато мазнините са в излишък и с ниско качество.

Много наситени и трансмазнини, съчетани с калориен излишък, насърчават възпаление и инсулинова резистентност. Това може да доведе до натрупване на излишнио мазнини в тялото. Мастната тъкан сама по себе си води до допълнително увеличаване на естрогеновия товар. При ендометриоза това не е желано, защото усилва стимулиращото действие на естрогена върху ендометриалноподобната тъкан.

Протеини: подкрепа за детоксикация и стабилна овулация

Протеините доставят аминокиселини за ензими и транспортни белтъци, които свързват и пренасят хормоните в кръвта. Те са важни и за черния дроб - органът, който „обработва“ и извежда излишния естроген.

Когато протеинът е недостатъчен.

Може да се затрудни разграждането и елиминирането на естрогена. Това води до относително по-силно естрогенно действие спрямо прогестерона - ситуация, често описвана от жените с ендометриоза като обостряне на болката и предменструалните симптоми.

Когато протеинът е много висок, а въглехидратите са силно ограничени.

При някои жени това повишава стресовия отговор на организма. В дългосрочен план може да се отрази на овулацията и да понижи прогестерона, особено при активен начин на живот и недостиг на калории.

Въглехидрати: енергийни сигнали към репродуктивната система

Въглехидратите влияят на инсулина и лептина — хормони, които „информират“ мозъка за енергийния статус на тялото. Равномерният прием на качествени въглехидрати подпомага редовната овулация и стабилната лутеална фаза, когато се произвежда прогестерон.

Когато въглехидратите са твърде малко.

Продължителното силно ограничение може да повиши стресовите хормони и да понижи прогестерона. При ендометриоза това може да означава по-малко „противотежест“ срещу естрогеновото действие.

Когато въглехидратите са в излишък, особено рафинирани.

Честите скокове на кръвната захар и инсулина повлияват на свързването на половите хормони в кръвта. Така се увеличава активната форма на естрогена и се затруднява овулацията - неблагоприятна комбинация при ендометриоза.

При ендометриоза храненето е важна част от цялостния подход към симптомите. Мазнините осигуряват основата за синтез на стероидни хормони, протеините подпомагат транспорта и разграждането им, а въглехидратите дават енергийни сигнали, от които зависи овулацията и прогестеронът. Балансираната чиния, без крайности и с внимание към качеството на храната, създава по-благоприятна среда за добро съотношение между естроген и прогестерон и може да подпомогне по-доброто овладяване на симптомите на ендометриоза.

Ваня Стойчева

Цветът, текстурата и миризмата на менструалната кръв се определят от два основни фактора: биохимичния състав (пропорцията на кръв, ендометриална тъкан и цервикална слуз) и скоростта на окисление.

Яркочервено: Пулсът на здравето

Този цвят, често сравняван с „цвят на червена боровинка“, е знак за активен, пресен поток. Кръвта се отделя от маточната лигавица и напуска тялото бързо, без да има време да влезе в продължителен контакт с кислорода.

ФАКТ: Свежото червено е индикатор за добре балансирана простагландинова активност. Простагландините са мастни съединения, които помагат на матката да се свива. Когато нивата им са оптимални, ендометриумът се изхвърля ефективно.

Кога е проблем? Ако яркочервеното кървене е изключително обилно (налага се смяна на превръзка на всеки час) или продължава повече от 7-8 дни, това може да е знак за менорагия, миомни възли, ендометриоза или полипи.

Тъмночервено до Кафяво: Хроника на окислението

Кафявият цвят е просто „стара“ кръв. Хемоглобинът в еритроцитите съдържа желязо, което при контакт с кислорода се превръща в железен оксид (ръжда).

ФАКТ: Обикновено се вижда в първия ден (остатъци от предишния цикъл) или в последните два дни.

ВНИМАНИЕ: Ако обаче кафявото „зацапване“ продължава много дни преди същинския цикъл, това често е маркер за ниски нива на прогестерон.

Специфични сигнали при Ендометриоза

При жените с ендометриоза, „палитрата“ често има свои специфични характеристики, които са директно свързани с механиката на заболяването. Ето какво е важно да наблюдавате:

• Феноменът на „Ретроградната менструация“ и Кафявото течение

Една от водещите теории за възникване на ендометриоза е т.нар. „ретроградна менструация“ – когато част от менструалната кръв, вместо да излезе през влагалището, се връща обратно през маточните тръби към коремната кухина.

Какво може да виждаш: Това често се проявява като продължително тъмнокафяво или черно „катранено“ зацапване дни преди началото на същинското яркочервено кървене, както и дълго след края му. Това е кръв, която се е движила бавно или се е задържала поради сраствания и нарушена маточна моторика.

• Възпалителните Съсиреци

Ендометриозата е хронично възпалително заболяване. Високите нива на възпаление в таза могат да нарушат нормалните антикоагулантни процеси.

Какво може да виждаш:  Наличието на големи, тъмни, плътни съсиреци (над 2.5 см), често придружени от най-силната вълна на болка (дисменорея). Тези съсиреци са знак, че тялото се затруднява да втечни ендометриума поради комбинация от естрогенова доминантност и локално възпаление. Преминаването им през цервикалния канал предизвиква интензивни спазми.

Наситено черно: Застойна динамика

Черната кръв често плаши жените, но в 95% от случаите тя е просто кафява кръв, която е престояла в матката твърде дълго. В някои редки случаи черният цвят, придружен от болка и затруднено уриниране, може да бъде симптом на маточна обструкция, където пътят на кръвта е физически затруднен.

Продължаваме с палитрата...

Розово и воднисто: Естрогеновият дефицит

Розовият цвят означава, че кръвта е силно разредена от цервикален секрет или че нивата на хемоглобин са ниски.

ФАКТ: Хормонален профил: Често се свързва с хипоестрогения (ниски нива на естроген). Без достатъчно естроген, маточната лигавица (ендометриумът) не може да се удебели адекватно.

Риск: Дълготрайното ниско ниво на естроген повишава риска от остеопороза.

Оранжево: Скритата инфекция

Оранжевият цвят рядко е „хормонален“. Той почти винаги е резултат от смесването на менструална кръв с инфектиран секрет от шийката на матката.

ВАЖНО: Това е класически симптом за инфекции като трихомониаза или бактериална вагиноза. Обикновено е придружено от промяна в миризмата (често описвана като „рибна“ или метална) и дискомфорт. Изисква консултация с лекар!

Сиво или „Мръсно бяло“: Сериозен алармен сигнал

Сивата кръв е най-тревожният биомаркер в този списък.

• Бактериална вагиноза (BV): Най-честата причина за сивкав оттенък и силна миризма.
• Ранен спонтанен аборт: Ако забележите парченца тъкан, които приличат на сиви съсиреци, това може да бъде признак за ранна загуба на бременност. Необходим е спешен преглед.

Твоят дневник е твоето оръжие!

В Школата за ЕндоМарт насърчаваме всяка жена да води „цветен дневник“. Когато отидеш на преглед, вместо да кажеш „цикълът ми е странен, промени се“, може да кажеш: „Имам 4 дни черно зацапване с болка, последвано от 2 дни обилен яркочервен поток със съсиреци над 3 см.“ Това е езикът, на който тялото ти говори!

Важно: Тази информация е с образователна цел. Винаги се консултирай със специалист!

Храна за подкрепа на твоя цикъл

Важни стъпки за всяка дама:

1. Дневник на симптомите: Записвай цвета не само като дума, но и като интензивност. Бележи дали имаш болка (скала 1-10) и в кои дни точно се появяват съсиреците ако имап такива.
2. Температурен метод: Базалната телесна температура може да потвърди дали кафявото зацапване е свързано с липса на овулация или слаба лутеална фаза.
3. Хидратация и Дишане: (Спомняш ли си предната ни тема?) Дълбокото дишане подобрява притока на кислород, което директно влияе върху това колко „свежа“ (яркочервена) ще бъде кръвта ти, като предотвратява застоя в малкия таз.

Важно: Тази информация е с образователна цел. Винаги се консултирай със специалист, преди да започнеш нов прием на добавки, особено ако приемаш хормонална терапия

Михаела Шехова Симитчийски

В основата на този процес стои хипоталамо-хипофизо-адреналната ос — фино настроена система, която регулира освобождаването на кортизол. Когато сме изправени пред заплаха, кортизолът мобилизира енергия, изостря вниманието, временно потиска процеси, които не са критични за оцеляването. В краткосрочен план това е адаптивно. Организмът реагира, справя се и се връща към равновесие.

Проблемът възниква, когато заплахата не е епизод, а фон. Когато детството е белязано от хаос, непредвидимост или хронично напрежение, стресовата система не просто се активира — тя се пренастройва. Амигдалата става по-чувствителна към потенциални опасности. Префронталната кора по-трудно успокоява реакциите. Кортизоловият ритъм се изменя — понякога се засилва, понякога се притъпява. Това не е дефект. Това е адаптация.

С времето обаче тази адаптация има цена. Натрупва се алостатично натоварване — физиологичната „амортизация“ на организма от постоянната мобилизация. Кръвното налягане се повишава, метаболизмът се променя, възпалителните процеси се усилват. Тялото живее в режим на готовност, дори когато непосредствена опасност няма.

И тук се появява парадоксът, който често наблюдаваме при високоефективни хора. Много от тях функционират блестящо в криза. Те са концентрирани, решителни, устойчиви на несигурност. Там, където други блокират, те се активират. В условия на натиск нервната им система влиза в познат ритъм. Високата възбуда не ги парализира — тя ги организира.

Но когато настъпи стабилност, нещо се разклаща.

Бизнесът се подрежда. Връзката е сигурна. Финансите са стабилни. Обективно няма заплаха. И въпреки това се появява вътрешно напрежение — безпокойство, раздразнителност, усещане, че „нещо предстои“. Тишината става подозрителна.

Ако в ранния опит спокойствието е било предвестник на буря, нервната система може да го интерпретира като пауза преди удар. Мозъкът непрекъснато прави прогнози на базата на миналото. Ако моделът е бил „безопасността е временна“, тогава устойчивостта може да се усеща не като дом, а като илюзия.

Това не означава, че човек съзнателно търси хаос. По-скоро тялото разпознава интензитета като познат. Симпатиковата активация — ускорен пулс, фокус, прилив на адреналин — носи усещане за контрол и компетентност. Покойната парасимпатикова доминация може да се преживява като уязвимост.

Така понякога се случва след стабилизацията да се появят ненужни конфликти, прекомерни рискове или стратегически решения, които връщат напрежението в системата. Не защото разрушението е цел, а защото възбудата е позната.

Холистичният поглед върху този феномен изисква да видим човека не като сбор от симптоми, а като динамична система — биология, психика и среда в непрекъснато взаимодействие. Ранните стратегии за оцеляване често са били интелигентни и необходими. Те са помогнали на детето да се адаптира. Но същите тези стратегии могат да станат ограничаващи, когато контекстът се промени.

Истинската устойчивост не е способността да функционираш в постоянна мобилизация. Тя е гъвкавостта — умението да преминаваш от активация към покой, от защита към свързаност, от контрол към доверие. Да можеш да издържиш не само бурята, но и ясното небе.

За много високоефективни хора най-трудното предизвикателство не е кризата. То е да позволят на тялото си да повярва, че безопасността е реална — и че спокойствието не е заплаха, а пространство за възстановяване.

Твоята способност да оцеляваш в бурята ти е послужила добре, но тя не е единственото ти лице. Ако тишината те плаши, това не е дефект, а паметта на тялото ти, което все още те пази.

Истинската свобода не е в това винаги да си силна, а в това да научиш нервната си система, че днес си в безопасност. Не е нужно да търсиш хаос, за да се чувстваш жива. Позволи си лукса на спокойствието – ти не просто го заслужаваш, ти имаш нужда от него, за да започнеш най-после да живееш, а не само да побеждаваш.

Автор: Михаела Шехова Симитчийски

В такива моменти тялото няма нужда просто от „храна“, а от целенасочено подхранване. Подхранване, което уважава цикличната ни природа, чувствителността на хормоналната система и факта, че женската енергия не е линейна.

Жената като циклична система, не като машина

Като холистичен терапевт винаги напомням едно основно правило: женското тяло реагира изключително силно на стрес, недоспиване и пропуснати хранения. Хормоналният баланс, кръвната захар и нивата на кортизол са тясно свързани с това как се храним и как се грижим за нервната си система.

Затова в дълги и натоварени дни избирам стратегия, която цели три неща:

• стабилна кръвна захар
• спокоен кортизол
• ясна и фокусирана глава

Хранителна стратегия за стабилна енергия през целия ден

6:30 – Закуска за стабилност и фокус
Две яйца със спанак – комбинация от протеин, полезни мазнини и минерали, които подхранват мозъка и надбъбречните жлези. Това е хранене, което дава ситост и равномерна енергия за часове, без резки спадове.

7:30 – Вместо кафе: чай с лимон и джинджифил
Това е една от най-нежните и същевременно най-силни комбинации за женското тяло при натоварени дни.

• Подпомага храносмилането и усвояването на храната – джинджифилът стимулира стомашните сокове и ензимите, намалява подуването и тежестта при дълго пътуване.
• Подкрепя черния дроб – лимонът активира основния орган за хормонална детоксикация, което подпомага разграждането на естрогена и стабилния хормонален баланс.
• Дава естествена бодрост без кофеинови пикове – джинджифилът подобрява кръвообращението и оксигенацията на мозъка, а лимонът освежава нервната система и концентрацията.
• Подсилва имунитета – и двете съставки имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, особено важни при стрес и недоспиване.

10:30 – Подхранване за хормонален баланс
Растителен поридж с боровинки – бавни въглехидрати за нервната система и антиоксиданти за клетките. Идеален избор за поддържане на концентрацията преди дълга среща.

17:00 – Обяд/вечеря за възстановяване
Пълноценно хранене с качествен протеин, зеленчуци и добри мазнини. Целта е тялото да се върне в баланс и да получи сигнал за сигурност след дългия ден.

Това не е просто хранителен режим. Това е отношение към себе си. Грижа за хормоните, нервната система и вътрешния ритъм.

Малки ритуали за дълъг път (5–7 часа и повече)

Ритуал за нервната система (5 минути) Преди тръгване – пет бавни дълбоки вдишвания с дълго издишване. Това изпраща ясно послание към тялото: „В безопасност си.“

Женски термос Топла напитка – билков чай, златно мляко или топла вода с лимон. Топлината успокоява храносмилането и хормоналната система.

Хормонален снакс Ядки и фурми – комбинация от мазнини и въглехидрати, която поддържа стабилна кръвна захар по време на път.

Ритуал за заземяване На всяка почивка – една минута с длани върху корема. Връщане в тялото и в настоящия момент.

Женска грижа чрез аромат Капка лавандулово или розово масло на китките. Ароматите действат директно върху лимбичната система и понижават нивата на стрес.

Към това добавям:

• добра книга за личностно развитие, която държи ума буден
• журнал или тефтер за мисловни карти (mind mapping)
• няколко цветни маркера или пастели

Женското тяло не е машина, която трябва да бъде „избутана“ през деня. То е интелигентна, мъдра система, която разцъфтява, когато я слушаме, подхранваме и уважаваме нейните ритми.

Грижата не е лукс. Тя е стратегия за устойчивост, яснота и дългосрочно здраве.

Автор: Михаела Шехова

С този текст не целя да демонизирам мака. Целта ми е да ви покажа всички променливи, за да сте наясно как действа това растение в тялото, защо може да помогне на едни жени и защо при други – особено при ендометриоза – може да доведе до обратен ефект.

Моята история: „потвърждаващо пристрастие“

Вероятно ти се е случвало отчаяно да искаш да откриеш решение за тежък проблем. А имала ли си подсъзнателно желание да откриеш „магическото“ хапче, което да реши пъзела и всичко да се подреди? На мен се е случвало.

Преди години бях изправена пред неуспешни опити за бременност и никакво обяснение от лекарите за точната причина. В объркването си и липсата на яснота от медицината, се обърнах към други методи за подкрепа, един от тях бяха билките.

В търсенията си попаднах на растение, което дотогава не познавах – мака. Статиите го описваха като „адаптоген“, който „дава на тялото, точно това от което се нуждае“. С други думи, ако жената е с нисък естроген, мака ще го подкрепи, но ако естрогена е вече висок, мака няма да влоши нещата, както го повиши допълнително. Същевременно се твърдеше, че подкрепя овулацията и подпомага зачеването.

Реших да опитам. Включих я в режима си по схема от края на кървенето до овулация. Приемах я в рамките на около 4 месеца. През това време симптомите, които преживявах – силни болки по време на менструация, обилно кървене, съсиреци се влошаваха с всеки изминал цикъл. Тогава все още не знаех, че имам ендометриоза – състояние, което се характеризира с високи нива на естроген в тялото и се влошава допълнително от това. Бях ми подхвърляли диагнозата мимоходом, но нямаше единодушие между различните специалисти, а аз нямах проведена лапароскопия, която да потвърди или отхвърли състоянието. Все пак имах едно на ум.

Години по-късно разбрах, колко подвеждаща е думата „адаптоген“, за човек, който не осъзнава как работи тялото му. Години по-късно твърдо вярвам, че не само лекарите трябва да разбират как работи оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези и всички други важни системи в тялото ни. Знанието за работата на тялото ни е основно, за да можем да работим с него по най-добрия възможен начин – да му даваме грижа и да получаваме най-добрата среда , чрез която да изразим себе си в света!

И така…

За яснота: фитоестрогените не действат еднакво

Една от най-честите грешки в информацията за хормоните е обобщаването. Казваме фитоестрогени, сякаш всички те имат едно действие, в една посока, с един резултат. В действителност има два коренно различни механизма на действие на тези вещества в тялото.

1. Фитоестрогени, които заемат естрогенните рецептори

Това са т.нар. фитоестрогени. Те приличат структурно на естрогена, но действат по-слабо. Когато се свържат с рецепторите могат да омекотят действието на силния, ендогенен естроген. Те не увеличават количеството естроген в тялото и при някои жени действат като „буфер“.

Тук попадат растения и храни като ленено семе, ферментирала соя, червена детелина. Те не стимулират тялото да произвежда повече естроген, а влияят върху това как се възприема неговото присъствие.

2. Растения, които стимулират производството на естроген

Това е съвсем друга категория. Тук няма заемане на рецептори, няма заместване. Има стимулация – на мозъка, на жлезите, на регулаторните оси. Резултатът може да бъде по-силен хормонален сигнал, повече естрогенен товар върху тъканите, по-изразени симптоми, ако вече има чувствителност.

Мака попада именно тук, заедно с гроздето/виното, тайландска пуерария (Pueraria mirifica), китайска ангелика (Dong quai/Angelica sinensis).

Какво означава „адаптоген“ и защо това не е безобидна дума?

Мака е растение, което е и адаптоген, наред с родиола и ашваганда.

Думата адаптоген звучи успокояващо. Създава усещане за интелигентна подкрепа – нещо, което „помага на тялото да се справи“. Проблемът е, че рядко се обяснява как точно.

Адаптоген означава, че дадено растение влияе на централната регулация, основно чрез т.нар. HPA ос (хипоталамуса - хипофизата - надбъбречните жлези) - системата за централно управление на стреса и хормоналната регулация в тялото.

Това е важно, защото същият този център управлява и репродуктивните хормони.
Когато се повлияе HPA оста, почти неизбежно се засягат и нивата на LH, FSH, овариалната функция, равновесието между естроген и прогестерон.

Адаптогените са изключително мощни билки, които трябва да се използват с изключително внимание към цялостната картина, не само върху отделни парчета!

Как това се свързва с ендометриоза и овулаторни нарушения?

При ендометриоза проблемът не е „липса на естроген“. По-често има естрогенна чувствителност, силен LH сигнал без ефективна овулация, липса на достатъчен прогестерон, възпалителна среда, която реагира бурно на стимули.

В този контекст мака може да засили LH пика, без да доведе до реална овулация, да увеличи естрогеновото натоварване върху тъканите, да даде усещане за енергия, докато процесът под повърхността се влошава.

И тук идва противоречието - кръвните изследвания може да не показват драстични промени, но симптомите се усилват. Това е тъканен, локален и функционален ефект – не винаги уловим с лабораторни изследвания.

Мака вместо кафе – добра идея ли е?

Често мака се предлага като „по-здравословна алтернатива на кафето“. И действително тя не съдържа кофеин, не дава рязко повишаване последвано от срив, може да създаде усещане за стабилна енергия.

Но е важно да се разбере разликата.

Кафето само по себе си е тема, която заслужава самостоятелно обсъждане, но казано изключително накратко, то стимулира нервната система директно, повишава кортизола краткосрочно, ефектът му е бърз и преходен.

Мака влияе на регулаторните оси, ефектът ѝ е по-бавен, но по-дълбок, при чувствителни жени може да засегне хормоналния баланс, не само енергията.

Възможни нежелани реакции при заместване на кафе с мака са влошаване на ПМС, по-силни болки около овулация, усещане за „прегряване“, напрежение, подуване, промяна в цикъла.

Какво казва науката – и какво не може да каже

Научните изследвания при здрави хора и постменопаузални жени показват липса на директно повишаване на естроген в кръвта, подобрение на настроение и либидо без естрогенна активност.

Но, обърни внимание!

Няма качествени клинични проучвания при жени с ендометриоза.

Ако трябва да сме точни, проучванията върху менструиращи жени са пренебрежимо малко, тъй като колебанията в хормоните им ги правят изключително неудобни за проследяване на резултатите.

Няма изследвания за дългосрочен ефект върху ендометриалната тъкан.

Няма отговор на въпроса какво става, когато вече има хормонален дисбаланс.

Тук клиничният опит и личните истории запълват празнината.

Мака не е „лоша“ билка. Тя е силна. А силните средства изискват внимание, осъзнатост и информираност.

Както и оглед на всички променливи от всички страни, дори на тези, които не искаме да погледнем.

Това, което помага на една жена, може да влоши друга – особено когато има ендометриоза, овулаторни нарушения и естрогенна чувствителност.

И накрая – нещо извън биохимията.
Човешкият мозък има естествена склонност:

• да търси информация, която потвърждава това, в което вече иска да вярва;
• да игнорира сигналите на тялото, когато не съвпадат с „правилната“ теория.

Истинското хормонално здраве започва тогава, когато слушаме тялото повече от обещанията, дори когато идват под формата на „естествено“ решение.

Ако искаш да научиш повече по темата за фитоестрогените и да се научиш да гледаш на собственото си тяло в цялата му пълнота като съвкупност от системи, които са част от цялото и да търсиш пълноценни решения за себе си, а не на парче, следващата група за най-подробния ни курс "Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве" предстои съвсем скоро.

Запази своето място тук

Източници:

• Phytoestrogens and Health Effects — PubMed Central review (2023)

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9864699

• A review of the clinical effects of phytoestrogens (1996)

https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0029784496804613

• Review On Phytoestrogens: Their Beneficial and Adverse Effects in Animal Systems

https://bioresscientia.com/article/review-on-phytoestrogens-their-beneficial-and-adverse-effects-in-animal-systems

• A comprehensive review of the effects of maca — PMC review

 https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10910417

• A systematic review of the versatile effects of the Peruvian Maca Root

 https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2667031322001075

• Is the hype around the reproductive health claims of Maca justified?

 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28811221/

•  Maca for treatment of menopausal symptoms: A systematic review

 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21840656/

• Effect of Lepidium meyenii (Maca) on serum reproductive hormone levels

 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12525260/  

Автор: Ваня Стойчева

И колкото повече се опитваш да се натиснеш, толкова по-силно нещо вътре натиска спирачката.

В такива моменти често си казваме, че не сме достатъчно дисциплинирани. Че нещо не ни е наред. Че трябва „да се стегнем“. Но истината е, че това състояние много рядко е мързел. И почти никога не е липса на воля.

Това е езикът на тялото.
Езикът на нервната система.
Езикът на психиката, която се опитва да те запази.

Като холистичен специалист виждам това отново и отново – жени, които са силни, умни, отговорни, но вътре усещат, че нещо се е пренатегнало. И системата е натиснала аварийната спирачка.

Тялото не работи срещу теб

Мозъкът не е създаден за постоянен режим на висока продуктивност, абстрактно мислене и емоционална регулация под хроничен натиск. Когато натоварването стане системно, психиката започва да използва защитни механизми:

• забавяне
• отдръпване
• апатия
• трудност за стартиране

Това не е дефект. Това е адаптация.

В този смисъл „не мога“ често означава: „така вече не мога“.

Зимата не е сезон за натиск

Абсурдно е, че „новата година“ започва насред зима. Биологично това не е сезон за стартове, амбиции и натиск. Това е сезон за забавяне, за вътрешна „пещера“, за възстановяване.

Ако добавим и цикъла – особено късната лутеална фаза – нервната система става още по-чувствителна. Тогава мозъкът не работи на „режим постижения“, а на „режим оцеляване“.

И това не е слабост.
Това е физиология.

Малките стъпки са форма на грижа

Когато задачите изглеждат като планина, мозъкът блокира още преди да сме започнали. Затова не му показвай върха. Покажи му първата крачка.

Не „трябва да уча“.
А „ще отворя файла“.

Не „трябва да напиша всичко“.
А „ще напиша първия абзац“.

Мозъкът обича малките победи. Те му дават усещане за сигурност. А сигурността е основата на фокуса.

Практика: 10 минути среща със себе си

Два пъти на ден си подари по 10 минути тишина.

Не за да мислиш.
А за да дишаш.

Седни удобно.
Сложи ръка на корема.
Вдишай бавно през носа.
Издишай още по-бавно.

Попитай се:
„Как съм всъщност?“

Не търси решение.
Само слушай.

Това е практика на връщане към себе си.

Практика: работа с ритъм, не с натиск

Постави си таймер за 10–15 минути.
Работи фокусирано.
После спри.

Стани.
Раздвижи се.
Пий вода.
Погледай през прозореца.

Нервната система работи по-добре на вълни, не на маратони.

Практика: време без решения

Най-изтощителното не е самата работа.
А постоянната нужда да взимаш решения.

Какво да облека.
Какво да ям.
Коя задача е първа.

Избери си период от деня, в който няма да решаваш нищо.
Подготви дрехите си.
Планирай храната си.
Напиши задачите си предварително.

Това освобождава огромно количество ментална енергия.

Когато умът е замъглен – върни се в тялото

Менталната мъгла често не е в ума. Тя е в тялото.

Първо вода.
После движение.
После дишане.

Понякога 5 минути разходка правят повече от още 30 минути взиране в екрана.

Биологията има значение, но не е цялата история

Да, дефицити на B12, витамин D, желязо, цинк или проблеми с щитовидната жлеза могат да влияят на енергията и фокуса. Изследванията са полезен инструмент.

Но те не са самата територия.

Човек не е просто сбор от витамини и хормони. Той е система:
психика, тяло, среда, натоварване, взаимоотношения, смисъл.

Опасността е да сведем всичко до една причина и да пропуснем по-дълбокия въпрос.

Може би въпросът не е „Какво ми липсва?“, а „В какъв живот се опитвам да функционирам?“

Понякога блокажът не е защото ти липсва ресурс. А защото животът, който живееш, е извън капацитета на нервната ти система.

И нещо много важно

Претоварването не се лекува с натиск. Лекува се с грижа.

С нежност.
С търпение.
С уважение към ритъма ти.

Понякога най-продуктивното нещо е първо да дадеш почивка на мозъка си, за да може после да работи.

Ако не можеш да започнеш нищо – не си счупена.
Тялото ти не те саботира.
То те пази.

И може би точно сега не е време за още цели.
А за връщане към себе си.

Михаела Шехова Симитчийски

Звучи ли ти познато? А как се чувстваш в действителност?

Тази история е позната на много жени в началото на годината. Януари идва не само със студ и нови намерения, но и с нуждата да „компенсираме“ празниците. Точно в този период чуваме и понятието „Вегануари“.

Какво всъщност е Вегануари?

Това е международна инициатива, която насърчава хората през месец януари да опитат хранене без животински продукти, за да дадат почивка на тялото си след празничното натоварване.

Много жени интуитивно усещат, че организмът има нужда от повече лекота, от топла, готвена и по-проста храна. Само по себе си това желание е напълно естествено.

Намерението е добро – да се почувстваме по-леки, по-събрани, по-здрави. Но пътят невинаги подкрепя хормоните ни като жени.

Вегануари – почивка или нов стрес за тялото?

Вегануари може да бъде чудесна възможност за повече растителна храна, по-леко храносмилане, намаляване на възпалителния товар. Но може и да се превърне в поредния контролиращ режим, ако е воден от вина и страх, а не от грижа. Замисляла ли си се дали желанието за „разтоварване“ идва от тялото ти – или от ума, който иска бързо да компенсира? Хормоналната система не обича резките движения. След празници, когато кръвната захар вече е била подложена на чести пикове, допълнителното рязко ограничаване – особено на въглехидрати и сладък вкус – може да засили стресовия отговор. И тук често се появява следващата стъпка: заместването на захарта.

Възможно ли е да заменяш един проблем с друг?

Този въпрос стои в основата на днешната тема. Защото когато говорим за хормонално равновесие, репродуктивно здраве и състояния като ендометриоза, подсладителите не са просто подробност.

Те са част от уравнението, която може тихо да подклажда възпаление, чревни проблеми и хормонален хаос – или, при правилен избор и мярка, да бъде част от по-щадящ подход.

Защо сладкото има толкова силна власт над нас?

Замисляла ли си се защо в определени фази на цикъла желанието за сладко е почти неудържимо?
Причината рядко е „липса на воля“. Много по-често тя е свързана с колебания в кръвната захар, серотонина и кортизола – хормони и невротрансмитери, които са пряко свързани с това какво и как ядем.

При ендометриоза и други възпалителни състояния тялото често търси бърз източник на енергия и утеха. Сладкото временно дава усещане за стабилност, но след това може да последва рязък спад, умора, раздразнителност и още по-силен глад.

И тук много жени посягат към „по-здравословните“ алтернативи – подсладителите.

Захарни алкохоли – какво всъщност представляват?

Захарните алкохоли са въглехидрати с химична структура, подобна на захарта. Може да си срещала имена като ксилитол, еритритол, сорбитол или малтитол. Те се използват масово в продукти „без захар“, защото дават усещане за сладко, но съдържат по-малко калории и имат по-нисък гликемичен индекс.

На пръв поглед – добра сделка. Но тялото ни не гледа етикета.

Повечето захарни алкохоли не се усвояват напълно в тънките черва. Те достигат до дебелото черво, където могат да ферментират и да предизвикат подуване, газове, болка и диария.

Питала ли си се защо коремът ти реагира „необяснимо“, въпреки че си изключила захарта?

Как реагира храносмилателната система?

Проучвания показват, че ксилитолът често води до подуване, газове и разстройство, особено в по големи количества при по-чувствителни хора. А той напоследък често се крие в най-различни продукти, от пастата за зъби до дъвките против кариес. Еритритолът се понася малко по-добре, тъй като се абсорбира и се изхвърля почти непроменен чрез урината, но и той не е безобиден в по-големи количества.

Това е особено важно, ако имаш:

• синдром на раздразненото черво,
• активни възпалителни процеси,
• чувствителност към FODMAP храни,
• ендометриоза, при която чревната ос и възпалението са от ключово значение.

Червата не са изолирана система. Те си „говорят“ директно с имунната и хормоналната система.

Когато червата са раздразнени, естрогеновият метаболизъм също страда.

Подсладители, тегло и хормони – има ли връзка?

Често се смята, че щом нещо е нискокалорично, то няма как да влияе на теглото. В действителност честата консумация на подсладители може да:

• поддържа зависимостта от сладкия вкус,
• обърква сигналите за глад и ситост,
• стимулира преяждане по-късно през деня.

Хормоналната система разчита на предвидимост и последователност. Когато вкусът казва „сладко“, а метаболизмът не получава очакваната енергия, тялото се обърква.

А какво да кажем за обикновената захар?

Захарта е естествен въглехидрат и тялото ни я използва като гориво. Проблемът не е в самото ѝ съществуване, а в количеството, формата и честотата. Има едно изречение, което обяснява нещата чудесно:

Захарта е като много умел крадец, тя влиза в тялото ни "гола" и излиза "много добре облечена". 

Естествените източници на захар – плодове, суров мед, кленов сироп – съдържат и други ценни вещества: влакнини, антиоксиданти, витамини, минерали. Те са нейното "облекло" и съдействат на тялото да работи с нея по правилен начин, като извлича възможно най-много ползи. Например плодовете забавят усвояването на захарта благодарение на влакнините, а суровият мед съдържа фенолни съединения с противовъзпалителен ефект.

Но нека бъдем честни – медът си остава концентрирана захар. Една супена лъжица съдържа около 64 калории и може бързо да повиши кръвната захар.

Медът – приятел или враг?

Медът има своето място, когато:

• се използва пестеливо,
• замества рафинирана захар, а не се добавя допълнително,
• не се подлага на висока температура.

При нагряване полезните му свойства се губят, а някои съединения могат да станат дразнещи за организма. Затова медът не е подходящ за печене, особено ако целта ти е хормонална подкрепа.

Какъв е по-мъдрият подход?

Вместо да търсим „най-добрия“ подсладител, по-полезният въпрос е:

Как мога да намаля нуждата от сладко, вместо да я маскирам?

Подкрепата на хормоналния баланс идва от:

• стабилна кръвна захар чрез пълноценни хранения,
• достатъчно протеин и полезни мазнини – да, възможно е дори с растителна храна,
• грижа за чревното здраве,
• уважение към личната поносимост.

Какво да изберем?

1. Цели плодове – захар с подплата

Целият плод съдържа влакнини и вода, които забавят усвояването на захарта, подхранват чревната микробиота, създават усещане за ситост.

2. Малко количество естествени подсладители – осъзнато

Кленов сироп или суров мед – не като „диетичен продукт“, а като съзнателно избран вкус. В малки количества, без нагряване, те могат да бъдат част от разтоварващ режим, без да създават силни пикове – особено ако са част от пълноценно хранене.

3. Подправки, които създават усещане за сладост

Канела, ванилия, кардамон, анасон засилват усещането за сладко, подпомагат инсулиновата чувствителност, внасят топлина и заземяване – особено нужни през януари. Понякога тялото не иска захар, а утеха и топлина.

4. Разтоварване ≠ глад

Истинското разтоварване не е гладуване. То е по-малко стимуланти, по-малко свръхпреработени храни, повече лесносмилаеми, топли ястия.

Когато тялото получава достатъчно хранителни вещества, нуждата от сладки заместители естествено намалява.

И накрая…

Подсладителите не са нито герои, нито злодеи. Те са инструмент. А всеки инструмент може да бъде полезен или вреден в зависимост от начина, по който го използваме. Ако тялото ти говори чрез подуване, болка, умора или хормонален дисбаланс, струва си да се заслушаш.

Как реагираш ти на сладкото – и в коя форма? Тялото ти подкрепя ли изборът ти? Чувстваш ли се по-добре или просто заглушаваш симптомите?

След празниците много жени несъзнателно наказват телата си.

Но хормоните не се „поправят“ с ограничения. Те се стабилизират с постоянство, сигурност и осъзнато подхранване.

Вегануари може да бъде мек преход, време за слушане, възстановяване на връзката с апетита и ситостта. А не още една крайност.

Истинската грижа за женското здраве започва там, където спираме да водим война със себе си и започваме разговор със собственото си тяло.

Как е възможно да дишаш „достатъчно“, а въпреки това да се чувстваш напрегната, тревожна или умствено изтощена? Защо при стрес или преди цикъл дишането се променя, а с него и настроението ти? И защо толкова много жени с активен, интелектуален живот усещат, че тялото им е постоянно „на ръба“, въпреки че медицинските изследвания често изглеждат нормални?

Отговорът често се крие във въглеродния диоксид – и по-точно в начина, по който нервната ти система реагира на него. Непоносимостта към CO₂ обяснява връзката между дишането, стреса, мозъчната функция и репродуктивното здраве по изненадващо ясен начин и променя представите ни за този „отпаден продукт“.

Нека си припомним някои познати принципи и да ги погледнем от нов ъгъл – как CO₂ участва активно в равновесието в тялото, защо ниската поносимост към него е толкова често срещана при жените и как дихателните практики могат да възстановят това крехко равновесие по напълно естествен път.

Какво всъщност е непоносимост към въглероден диоксид?

Непоносимостта към CO₂ не е диагноза и не означава, че в тялото ти се натрупва опасно количество газ. Тя описва начина, по който нервната система реагира на нормалното повишаване на CO₂ в кръвта. При ниска поносимост дори малки промени се усещат като заплаха – появява се нужда да си поемеш въздух, дишането става по-бързо, по-повърхностно, а тялото преминава в режим „оцеляване“.

Това е парадоксът: не страдаш от липса на кислород, а от прекалено учестено дишане. Когато дишаш твърде често или твърде дълбоко, издишваш прекомерно количество CO₂. Така нивото му спада под оптималното, а тялото губи един от основните си регулатори.

CO₂ е ключов за:

• освобождаването на кислород от хемоглобина към тъканите;
• разширяването на кръвоносните съдове;
• поддържането на стабилно ниво на pH (киселинност) на кръвта;
• сигналите между дишането и нервната система.

Когато поносимостта към CO₂ е ниска, дишането се превръща в постоянен източник на стрес за тялото.

Какво показва ниската поносимост към CO₂?

Най-общо, тя показва, че нервната система е в състояние на повишена бдителност. Дихателният център в мозъка реагира прекалено бързо, сякаш тялото е в опасност, дори когато заплаха в действителност няма.

Това често се наблюдава при жени, които:

• живеят под постоянен психически натиск;
• страдат от тревожност или склонност към панически реакции;
• работят дълги часове в седнало положение;
• сдържат чувствата си и потискат сигналите на тялото;
• преминават през хормонални колебания, особено във втората половина на цикъла, както и в перименопауза.

Ниската поносимост към CO₂ е своеобразен показател за това колко лесно нервната система реагира и колко трудно се връща в състояние на покой.

CO₂ и мозъкът: защо мисълта и дишането са свързани

Мозъкът е изключително чувствителен към нивата на CO₂. Това не е случайно – той разчита на стабилен приток на кръв и кислород, за да работи по най-добрия възможен начин.

Когато CO₂ е в нормални граници, кръвоносните съдове в мозъка са леко разширени и кръвоснабдяването е добро. Когато обаче вследствие на бързо или повърхностно дишане CO₂ спадне, съдовете се свиват. Това намалява притока на кръв и кислород, въпреки че въздухът около теб е напълно достатъчен.

Това обяснява защо при стрес можеш да усетиш:

• „мозъчна мъгла“;
• затруднена концентрация;
• световъртеж;
• вътрешно напрежение;
• чувство, че „нещо не е наред“.

Допълнително, CO₂ участва и в регулацията на инхибиторните (подтискащите) механизми в мозъка – тези, които успокояват нервната активност. Когато нивото му е ниско, възбудните сигнали доминират и тревожността се засилва.

Каква е връзката с репродуктивното здраве?

При жените дишането, нервната система и хормоните са тясно свързани. Непоносимостта към CO₂ не засяга само психичното състояние, а влияе пряко върху репродуктивната ос.

Хроничното напрежение и превеса на симпатиковата нервна система („бий се или бягай“) повишават кортизола. А когато кортизолът е висок, организмът пренасочва ключови вещества, в това число репродуктивни хормони към „оцеляване“, а не към възстановяване и репродукция.

Това може да се прояви като:

• по-силен ПМС;
• липсваща овулация;
• нестабилна лутеална фаза;
• нестабилни емоции преди цикъл.

Към това се добавя и ефектът върху кръвоснабдяването на яйчниците и ендометриума (лигавицата на матката). Ниският CO₂ води до по-свити кръвоносни съдове и по-слабо снабдяване с кислород – фактор, който често остава незабелязан, но е ключов за клетъчната функция.

Алкализацията на кръвта и задържането на дъха

При учестено дишане CO₂ спада, pH се повишава и кръвта става по-алкална. Това затруднява освобождаването на кислород към тъканите и намалява мозъчния кръвоток. Обратното се случва при контролирано задържане на дъха – CO₂ се покачва, съдовете се разширяват, а нервната система се успокоява.

Редовното, умерено трениране на задържане след издишване:

• повишава устойчивостта към стрес;
• намалява склонността към паник атаки;
• подобрява съня и концентрацията;
• подпомага хормоналната регулация.

Защо дихателните практики имат толкова силен ефект?

Дихателните практики работят защото „вкарват повече кислород“ в тъканите, като нормализират нивото на CO₂ и обучават нервната система да не реагира панически на неговото покачване.

Когато дишаш по-бавно и по-дълбоко:

• CO₂ се задържа в полезни граници;
• кръвоносните съдове се разширяват;
• кислородът се освобождава по-лесно към тъканите;
• нервната система преминава към режим на възстановяване.

С времето тялото „се научава“, че лекото усещане за недостиг на въздух не е опасно. Това повишава устойчивостта към стрес и намалява автоматичната хипервентилация (бързо, плитко дишане при стрес).

Дихателните практики в йога: какво всъщност се случва?

Дихателните техники в йога, или пранаяма, от векове работят с нервната система и мозъка чрез дишането, макар езикът им да е различен от този на съвременната наука.

По-бавните техники като уджай или нади шодхана забавят дишането и повишават поносимостта към CO₂. Те действат успокояващо, стабилизират вниманието и подпомагат хормоналното равновесие.

По-интензивните техники като капалабхати и бхастрика водят до бързо издишване на CO₂. Това алкализира кръвта и стеснява мозъчните съдове. Ефектът може да бъде стимулиращ и при ниска поносимост към CO₂ често води до замайване, изтръпване на крайниците, тревожност или вътрешно напрежение. Обикновено тези практики са последвани от по-продължително задържане на дъха, което на свой ред води до повишаване на CO₂ и предизвиква навлизане на вдишания кислород в тъканите и клетките. При редовна практика поносимостта към CO₂ бавно се повишава и води след себе си множество ползи.

Въглеродният диоксид не е враг, а незаменим помощник, без който тялото не може да поддържа равновесие. Непоносимостта към CO₂ е сигнал, че нервната система е претоварена и че дишането е загубило естествения си ритъм. Чрез осъзнати дихателни практики можеш постепенно да възстановиш това равновесие. Не чрез усилие, а чрез по-бавно, по-осъзнато и по-свързано с тялото дишане.

Понякога най-дълбоката промяна започва не с ново знание, а с един по-спокоен дъх.

В спокойствието се ражда яснотата! Подари си забавения ход на времето чрез тишината и спокойния дъх на медиртацията и творческата работа с тялото ти в предстоящия ни курс: 

По Потока – Тримесечно пътешествие за личностно развитие на автентичната жена

Източници:

• Bohr effect - https://en.wikipedia.org/wiki/Bohr_effect
• Evidence for distinct genetic effects associated with response to 35% CO₂ - Roxann Roberson-Nay 1, Sara Moruzzi, Anna Ogliari, Elettra Pezzica, Kristian Tambs, Kenneth S Kendler, Marco Battaglia
• The Cerebral Circulation. Control of Cerebral Blood Flow - Cipolla MJ.San Rafael (CA): Morgan & Claypool Life Sciences; 2009.

Нека ти разкажа моята история!

Но не онази, общоизвестната, че съм била с трета степен ендометриоза, преминала съм тежка операция, променила съм начина си на живот и сега имам две естествено заченати и родени деца.

Не! Защото това е историята, която се вижда от птичи поглед – отвисоко и отдалеч и тогава изглежда някак лесно, просто и ясно. Но когато си на пътя, често не виждаш посоката, не знаеш накъде ще те отведе следващото решение и следващата стъпка! Към светлина или към мрак, към радост или към сълзи? Или може би знаеш?

Искам да ти разкажа за знанието – онова дълбоко, истинско, непоклатимо знание, което извира от цялото ти същество – знанието, което ти показва вярната посока и винаги те извежда към по-добри времена, дори да те преведе през множество трудности!

Преди да се реша да пристъпя към операция, бях преминала през много лекари, различни мнения, при това в двата полюса… и това не улесняваше решението. Симптомите се влошаваха месец след месец, ден след ден, а бебето не идваше. В един момент достигнах до вътрешното осъзнаване, че нещата няма да се получат без операция. Но тук идваше следващия въпрос…

Къде? На кого да се доверя? Всички тези различни мнения ме бяха накарали да изгубя доверие към голяма част от специалистите. Една лекарка беше успяла да спечели и да запази крехката ми вяра, че желае най-доброто за мен. Тя се движеше с моето темпо на вземане на решения, чуваше моите страхове и търсеше решение заедно с мен!

Решението дойде, но тук се появиха рационалните съображения – наистина ли положението е толкова сериозно, необходимо ли е да пътувам извън България, а всички усложнения свързани с една операция в чужбина и не на последно място – цената? Страхът, носещ маската на здрав разум...

И тук на сцената излезе знанието, вярата, както я наричат някои, онова непоклатимо вътрешно убеждение, за верния път, за точната посока, за правилната стъпка. Това изми всички съмнения и тревоги и всичко остана чисто и кристално ясно!

И за да не обръщам кривото огледало, което опростява нещата, нека ти кажа и това: Не, нещата не бяха леки, лесни и прости след това! Но бяха ясни! От разстоянието на годините, сега мога да видя още по-добре онази светла нишка на вътрешно знание и осъзнато спокойствие във всяка следваща стъпка – от изследвания, през операция, възстановяване, забавяне на задъханото ежедневие, осъзната бавна, но постоянна промяна на навици и знанието, че аз ще прегърна свое дете!

Сигурна съм, че е имало моменти, когато си преживявала това знание, обхващащо цялото ти същество.

Знание, че това е верният път и този път ще те изведе при най-желаната цел, просто защото друга възможност не съществува. И това е вярно! И единственият избор, който има животът е да ти докаже, че си права!

Както казва и Хенри Форд: „Ако вярваш, че можеш или вярваш, че не можеш и в двата случая си прав!

Но тук ще добавя още нещо. Докато сме заети да тичаме в хамстерското колело и да отмятаме задача след задача, докато срещу нас идва лавина от още и още задачи за отмятане, няма как да достигнем това вътрешно знание и чиста убеденост! То става досегаемо единствено в тишината на вътрешния ни свят!

Добре дошла на пътя, нека го вървим заедно!  

Ваня Стойчева

Включи се в предстоящото пътешествие към твоите цели през непоклатимото знане и яснота за следващата най-правилна стъпка за теб:

По Потока – Тримесечно пътешествие за личностно развитие на автентичната жена

Не сме онова, което умът ни шепне за нас.

Не сме страховете си, нито историите, които сами разказваме, за да се предпазим.

Не сме и образите, които другите прожектират върху нас.

Ние сме изборите си.

Действията си.

Стъпките, които предприемаме, дори когато не е удобно, сигурно или лесно.

И тук, точно в тази граница между мисъл и действие, медитацията за мен се превърна в мост.

Аз работя много.

Движа се бързо.

Обичам да създавам,

да надграждам,

да подобрявам.

Но има един момент, в който постоянната активност  може да се превърне в шум.

А шумът...

Шумът замъглява.

Шумът не дава достъп до интелигентността под повърхността.

Умът ни е способен да произведе хиляди аргументи, сценарии и съмнения за секунди.

Но вътрешният глас — той е тих.

И за да го чуя, трябва да замълча.

Медитацията не е просто практика за спокойствие. За мен тя е установяване — връщане в тялото, в сърцето, в настоящия момент. Когато се заземя, аз ставам като тихо езеро. Мислите са вълните по повърхността, но в дълбочината има спокойствие, яснота, истина. А истината винаги говори тихо. Научих се да спирам, за да я чуя. В момента, в който затворя очи, дъхът ми се удължава и тялото ми омеква, започва да се случва магията. Медитацията подрежда вътрешните ми мисли, изчиства емоционалния прах, стабилизира нервната ми система. Когато съм заземена, мога да слушам без страх. Мога да усещам кое е „моето“ и кое е просто външен шум.

Мога да отличавам интуиция от тревожност.

Тази разлика е безценна.

Много жени си мислят, че не могат да медитират, защото мислите им не спират. Истината е друга: медитацията не е да спреш мисълта. Тя е да спреш да вярваш на всичко, което мисълта ти казва.

Тя е да наблюдаваш.

Да дишаш.

Да не се закачаш.

Да не скачаш в потоци, които не са твои.

Когато съм там, седнала в тишината, вътрешният ми глас се изправя — не като команда, а като покана. Той казва: „Ето я следващата стъпка.“ И аз знам.

Това състояние ми дава нещо, което умът сам не може да произведе: яснота за цели. Когато поставям цел от шум, тя е напудрена със страх. Когато поставям цел от тишина, тя е подредена с любов. И точно в тази разлика се ражда резултатът. Тялото ми знае кога една цел е моя — усещам го като леко разширение зад гръдната кост. Когато е чужда, усещам стягане. Медитацията ме научи да слушам това.

Много хора вярват, че действието започва отвън — стратегия, план, акъл.

Аз вярвам, че истинското действие започва отвътре. Когато съм заземена, следващата крачка се усеща очевидна, почти неизбежна. Когато не съм, се лутам, пренаписвам планове, губя енергия.

И затова, въпреки интензитета, въпреки темпото, въпреки многото задачи — не пропускам тишината.

Тя ми напомня коя съм.

Помага ми да се върна, когато се разпилея.

Пази ме от живота в съпротивление.

И ме държи в поток.

Защото в крайна сметка — аз не съм просто мислите си.

Мислите са облаци.

Аз съм небето.

Това, което ме определя, са стъпките, които избирам да направя, въпреки съмненията. Изборите, зад които стоя, когато никой не гледа.

Начинът, по който се явявам в собствения си живот ден след ден.

Нека заедно открием магията на медитацията и яснотата породена от вътрешната тишина!

Включи се в предстоящото пътешествие обратно към себе си:

По Потока – Тримесечно пътешествие за личностно развитие на автентичната жена

Медитацията заземява, за да мога да чувам.

И когато чувам — мога да действам.

А когато действам — ставам жената, която гледам вътре в себе си.

И това е свободата.         

Мислите ми шепнат. Действията ми говорят.

Михаела Шехова

Да не носим обувки, които ни стягат, само защото „така трябва“.

Да не замълчаваме, когато душата ни шепне.

Да не се пречупваме пред очакванията на света, а да се накланяме към себе си — нежно, но непреклонно.

Колкото повече израствам, толкова по-силно усещам онзи вътрешен глас.

Тих, но ясен.

Мъдър, но скромен.

Гласът, който ме води към хора, места, идеи и преживявания, които ме разширяват. И въпреки това — не винаги ми е лесно да го следвам. Понякога логиката крещи по-силно. Понякога страхът облича маска на здрав разум. Понякога умората от света заглушава всичко, което съм. Но знам едно: когато съм в равновесие, аз чувам истината. Когато се установя като тихо езеро, когато повърхността ми не се вълнува от външни ветрове — тогава идва яснота. А яснота е злато. В нея целите ми се изкристализират, мотивите ми се изчистват, намеренията ми се подреждат.

От години наблюдавам жените около мен — и себе си. Виждам колко лесно е да загубим фокуса в ежедневието; да преследваме задачи, чужди дефиниции за успех, да тичаме без посока, защото „така правят всички“. Но вътрешният глас пита тихо:

- Къде си тръгнала?

- Какво наистина искаш?

- Това твоята истина ли е?

Там, в тези въпроси, започва личностното развитие.

За мен целите не са просто списъци и срокове. Те са карти, по които се ориентирам в собствената си вселена. Цели, които идват от сърцето ми — но се подкрепят от фокус, структури и навици. Когато поставям цел, аз не си казвам „трябва“. Питам се:

- Как се искам да се чувствам, когато я постигна?

Защото чувството е компасът, а автентичността — картата.

И тук идва балансът.

Съпротивата изтощава.

Животът в поток носи лекота.

Научих се да не форсирам.

Да не блъскам заключени врати.

Да правя крачки, когато вътрешното ми „Да“ ги подкрепя.

Вярвам, че женската сила не е в натиска, а в настройката. В стабилността на вътрешното езеро, не в бурята. И да, понякога падам. Понякога забравям да слушам себе си. Понякога се захващам за стари страхове и позволявам на очакванията да замъглят погледа ми. Но точно в тези моменти си напомням: пътят към жената, която искам да бъда, не е линеен, нито шумен. Той е криволичещ, тих и изискващ смелост — смелост да се върна към себе си всеки ден отново.

Защо е важно това за мен?

Защото вярвам, че когато една жена е в баланс, целият ѝ живот започва да се подравнява: отношенията, тялото, бизнесът, парите, изборите. Когато тя се изправи в автентичността си, светът ѝ отвърне с възможности, които звучат точно като нея.

Не като някоя друга версия.

Не като маска.

Вярвам, че всяка жена има вътрешна есенция — нежна, мощна, сияеща.

Тя не крещи.

Тя шепне.

И точно затова трябва да се научим да чуваме.

Нека заедно да поемем на пътешествие към себе си!

По Потока – Тримесечно пътешествие за личностно развитие на автентичната жена

Това три месечно пътешествие, което предстои, не е просто курс.

Това е връщане.

Прибиране у дома.

Възстановяване на връзката между интуиция, структура и покана за дълбоко живеене. Защото успех без вътрешна истина оставя празнота.

Но цел, постигната в автентичност — изпълва.

Аз съм Михаела. Слушам себе си. Уча се всеки ден. Понякога се колебая, понякога се губя. Но винаги се връщам. И вярвам, че жените, които се осмеляват да чуят вътрешния си глас, променят не само живота си — те променят света!

Как работи лимфната система?

Лимфната система е „водопроводът“ на тялото – тя отвежда и филтрира отпадните продукти от всяка клетка, тъкан и орган.
Освен това:

• абсорбира мазнините и мастноразтворимите витамини от храносмилателния тракт и ги доставя до клетките;
• поддържа равновесието на течностите в организма;
• е ключова част от имунната защита, която ни предпазва от вируси и бактерии.

Знаеш ли, че: Лимфната система е два пъти по-обширна от кръвоносната? Докато кръвта доставя хранителни вещества и кислород, лимфата събира токсините и ги отвежда навън – един безценен процес, от който зависят твоето ежедневие и жизненост.

Кои са органите на лимфната система?

Към нея принадлежат:

• лимфните съдове и лимфоцитите;
• лимфните възли и сливиците;
• апендиксът, тимусът, далакът и костният мозък.

Всички те работят заедно, за да пазят тялото чисто и защитено.

Как да разбереш, че лимфната система има нужда от помощ?

Когато лимфният поток се забави, отпадъците се натрупват и тялото започва да сигнализира. Ето някои признаци, че лимфната ти система може да е претоварена:

• чести главоболия;
• подути лимфни възли или сливици;
• липса на енергия, умора;
• звънене в ушите;
• запек или слаба чревна функция;
• задържане на течности, подуване на крайниците;
• болезненост и скованост сутрин;
• болка в гърба, раменете или врата;
• подуване на гърдите по време на цикъл.

Всички тези симптоми показват, че тялото има нужда от активиране на лимфния поток.

Каква е връзката между лимфата и здравето на червата?

Повече от половината лимфни възли в тялото се намират в корема и таза. Именно тук лимфната система играе решаваща роля за филтрирането на храната, изхвърлянето на токсини, метали и мъртви клетки, както и за контрола на възпалителните процеси.

Когато лимфният поток се забави, това може да доведе до:

• подуване на корема,
• запек,
• забавен метаболизъм,
• по-трудно сваляне на килограми,
• повишена чувствителност към определени храни.

Лимфната система и червата работят заедно – ако едната система е под стрес, другата страда.

Лимфният дренаж – естествен начин за почистване и равновесие

Един от най-ефективните начини да подпомогнеш лимфния поток е чрез лимфен дренажен масаж.
Тази нежна, ритмична техника:

• стимулира движението на лимфата,
• подпомага изхвърлянето на токсини,
• облекчава подуване и тежест,
• подобрява работата на червата и усещането за лекота в тялото.

Жените често споделят, че след няколко сесии лимфен дренаж усещат по-спокоен стомах, по-малко напрежение в гърдите и повече жизненост през деня.

Когато лимфните възли се възпалят

Една от по-сериозните прояви на нарушена лимфна функция е мезентериалният лимфаденит – възпаление на лимфните възли в коремната област. Симптомите включват:

• болка и чувствителност в корема,
• гадене,
• диария.

При подобни оплаквания е важно да се потърси лекарска консултация, защото тялото сигнализира, че лимфната система има нужда от грижа и внимание.

Как да подкрепите лимфната си система всеки ден?

• Движи се – ходене, йога, танци, скачане на въже – лимфата се движи само когато се движиш и ти.
• Пий вода – лимфата е течност, а дехидратацията я забавя.
• Дишай дълбоко – диафрагмалното дишане стимулира лимфния поток в коремната кухина.
• Избягвай стегнати дрехи – те затрудняват циркулацията.
• Практикувай лимфен дренаж или сухо четкане на тялото – няколко минути дневно имат осезаем ефект.

Лимфната система е огледало на жизнеността и женското благополучие. Грижата за нея е грижа за цялото тяло – за чистотата, силата и вътрешното равновесие.

В онзи момент си мислех, че това е „нормално“ за всяка жена.

Оказа се, че нося диагноза ендометриоза и истината е, че много от тези симптоми са знак, че тялото ми има нужда от подкрепа. Преминах през тежка операция но и преди нея бях започнала да въвеждам малки, но последователни промени в ежедневието си. Знам, че тези малки целенасочени последователни стъпки на грижа за самата мен са основната причина вече 10 години ендометриозата да кротува. Поглеждайки назад, виждам дългия път, който съм изминала - цикълът ми е по-лек, силата и жизнеността ми се движат с естествените промени в тялото ми, а усещането, че аз съм отговорна за собственото си благосъстояние се възвърна.

С този текст ми се иска да ти напомня, че тялото винаги отговаря, когато му дадеш правилната грижа.

Какво можеш да направиш за себе си още сега.

1. Започни деня със солена и пълноценна закуска

Закуската е сигнал към тялото ти как ще протече денят. Солена закуска с белтък (яйца, семена, бобови или риба) стабилизира кръвната захар и инсулина и предотвратява резките спадове на енергия и настроението. Ако денят започне със сладки зърнени храни – например филия или мюсли с мед и плодове – кръвната захар бързо се покачва, след което спада, а това води до умора и желание за още сладко. Когато избереш солено, даваш на тялото си устойчивост и по-равномерен източник на сили.

2. Включвай достатъчно белтък към храната си

Основата на половите хормони са мазнините – по-точно холестеролът, от който тялото изгражда естроген, прогестерон и тестостерон. Но за да може този процес да се случва правилно, тялото има нужда и от белтъци. Белтъчните храни осигуряват аминокиселини, които участват в работата на ензимите и в транспорта на хормоните в кръвта. Добре е във всяко хранене да има източник на белтък – например леща, нахут, яйца, риба или ядки. Това не само подпомага хормоналното ти равновесие, но и осигурява по-дълготрайна жизненост и ситост. Когато белтъкът липсва, тялото ти по-често търси бързи въглехидрати и сладко, което води до нестабилна кръвна захар и влошаване на симптоми като ПМС, умора, раздразнителност.

3. Набавяй си достатъчно вода през деня

Водата участва във всички процеси – от детоксикацията през черния дроб до правилното протичане на менструалния цикъл. Дехидратацията може да доведе до главоболие, по-тежък ПМС и умора. Когато пиеш достатъчно вода, подпомагаш обмяната на хранителните вещества, намаляваш риска от запек и помагаш на тялото да изчиства излишните хормони. Добър ориентир е урината ти да е светла и ясна през деня – това показва, че приемът на течности е добър.

4. Подкрепяй черния дроб и храносмилането

Черният дроб е пречиствателната станция на тялото. Той обработва и извежда излишните хормони. Тъмнозелените листни зеленчуци, горчивите храни (артишок, рукола, глухарче) и топлата вода с лимон са естествени помощници за неговата работа. Когато черният дроб е претоварен – например от захар, кофеин или токсини – той не се справя с разграждането на хормоните, което може да доведе до по-силен ПМС или акне. Затова ежедневното включване на зеленчуци и горчиви вкусове е прост и естествен начин за хормонална подкрепа.

5. Движи се ежедневно – нежно, но редовно

Не е нужно да тренираш тежко, за да подкрепяш хормоните си. Съобрази движението си със сезоните на твоя цикъл както сме говорили не рядко. Разходка, йога, леки упражнения у дома – всичко това стимулира кръвообращението, намалява тревогата и подпомага равновесието на нервната и ендокринната система. Когато си под напрежение, тялото произвежда повече кортизол – хормона на стреса, който изважда от равновесие половите хормони. Нежното движение е един от най-достъпните начини да помогнеш на тялото си да освободи напрежението и да се върне към вътрешната стабилност.

Не подценявай силата на малките стъпки.

Ако добавиш дори един от тези навици в ежедневието си, ще усетиш промяната. Не става дума за съвършенство, а за постоянство. Често жените си мислят, че трябва да променят всичко наведнъж, но истината е, че дори една малка промяна, прилагана ежедневно, носи огромни резултати с времето. Избери едно нещо, което можеш да започнеш да правиш – и го направи с грижа към себе си днес.

Менструалното и репродуктивното здраве не зависи от една храна или един навик, а от цялостната връзка със самата теб и тялото ти. Колкото по-осъзнато го подхранваш и поддържаш, толкова по-лек и хармоничен ще бъде цикълът ти. Малките стъпки днес подготвят по-доброто утре – и всяка жена има силата да ги направи.

Ваня Стойчева

Силата на навиците, изградени в детството, е огромна. Когато едно дете научи, че любовта трябва да се заслужава чрез постижения, послушание или грижа за другите, то продължава да живее по този сценарий и като възрастен. Тези модели са толкова дълбоко вкоренени, че се превръщат в част от идентичността – сякаш няма друг начин да съществуваш, освен като перфектна, силна и „добра“.

Именно за тази тиха драма говори Алис Милер в книгата си „Драмата да бъдеш дете“ (The Drama of Being a Child). В тази блог статия ще разгледаме как тези модели влияят на живота на жените днес – на нашите успехи, доброта, но и на болките и хроничните заболявания, които често съпътстват. Ще споделим и пътища за изцеление, лични истории и ресурси, които могат да помогнат на всяка жена да чуе вътрешното си дете и да му даде онова, от което винаги се е нуждаело – обич и приемане.

Книгата „Драмата да бъдеш дете“ на Алис Милер е едновременно болезнено огледало и освобождаващ пътеводител. Тя разглежда как емоционалните потребности на детето често остават незадоволени – особено когато то трябва да се нагоди към очакванията на родителите и да бъде „доброто, послушно и успяващо“ дете. Именно от тази позиция можем да я видим и през очите на много жени, които днес са високо постигащи, грижовни и щедри към другите, но в същото време често носят в себе си хронична болка – както емоционална, така и физическа.

Високите постижения като броня

Много жени, описани от Милер, са израснали с усещането, че любовта трябва да бъде заслужена. Те са били „добрите момичета“, които са се научили да разчитат интуитивно какво се очаква от тях и да го изпълняват блестящо. В зряла възраст това се превръща в стремеж към върхови постижения – в професията, в семейството, в обществото. Но зад тази блестяща фасада често стои крехко дете, което никога не е било обичано просто заради самото си съществуване без да се изисква нещо от детето.

Доброта и грижа за другите – понякога за сметка на себе си

Тези жени са безкрайно внимателни и щедри. Те разбират болката на другите, защото самите те някога са страдали в тишина. Затова често се превръщат в приятелките, майките, колежките, които „винаги са там“. Но въпросът, който Милер поставя, е: а къде остават техните собствени нужди? Много от тях дори не знаят какво е да поискаш помощ, защото никога не са имали този лукс като деца.

„Доброто дете плаща висока цена – то пораства с усещането, че любовта трябва да се заслужи.“

Хроничните болести като език на тялото

Не е случайно, че значителна част от тези високо постигащи и свръхгрижовни жени развиват хронични заболявания – автоимунни проблеми, мигрени, постоянна умора. Тялото започва да изразява това, което душата е принудена да мълчи. „Драмата да бъдеш дете“ ни показва колко дълбоко могат да бъдат вкоренени тези ранни преживявания и колко силно те влияят на здравето в зряла възраст.

„Да даваш е красиво. Но ако не умееш да получаваш, оставаш празна отвътре.“

Пътят към изцелението

Милер ни дава надежда – че осъзнаването е първата стъпка към промяна. Жените, които цял живот са били опора за другите, могат да започнат да се учат да бъдат опора и за себе си. Да признаят, че имат право на слабост, на помощ, на почивка. Че стойността им не зависи от перфектност, а от тяхната човешка същност.

Книгата „Драмата да бъдеш дете“ е особено силна именно за тези жени – успешни, добри, но изтощени – защото им дава език за тяхната вътрешна болка. Тя е покана към състрадание към самите себе си и към по-малкото дете вътре в тях, което най-накрая заслужава да бъде чуто.

Лични истории (от книгата)

Мария, 42 г., юрист

Успешна адвокатка, наричана „неуморимата“. Но зад усмивката крие години безсъние и хронични болки. В терапия осъзнава, че перфекционизмът ѝ е резултат от детското убеждение: „Трябва да съм идеална, за да ме обичат.“

Елена, 35 г., майка на две деца

Опора за всички, винаги готова да помогне. Но тялото ѝ я предава – постоянна умора и чести болести. Тя признава: „Никога не знаех как да кажа ‘не’, дори когато не можех повече.“

Деси, 50 г., преподавателка

Обичана от учениците, уважавана в професията, но години наред страда от автоимунно заболяване. Книгата на Милер ѝ помага да разбере: „Тялото ми говори онова, което аз не съм смела да изрека.“

Какво да правя с цялата тази информация?

Пътят към изцелението – 5 насоки

1. Признай вътрешното си дете – запиши какво чувства и от какво се нуждае.

2. Слагай граници – „не“ е също толкова здравословно, колкото „да“.

3. Създай ритуали за грижа – малки ежедневни моменти само за теб.

4. Потърси подкрепа – терапия, група или близък човек, който може да слуша.5. Учи се да почиваш – почивката не е мързел, а необходимост.

„Да се грижиш за себе си не е егоизъм. Това е акт на оцеляване.“

„Драмата да бъдеш дете“ е книга, която не просто описва болката от миналото, а предлага ключ към изцелението. Тя е особено ценна за жените, които дават всичко от себе си, но често оставят себе си на последно място.

Истинската сила не е в перфектността. Истинската сила е в това да чуеш вътрешното си дете и да му дадеш онова, което някога е липсвало – обич, внимание и приемане.

Практично ръководство – „първи стъпки“ за всяка жена, която иска да излезе от драмата на детството и да започне пътя към вътрешна свобода и здраве.

Книги:

• Алис Милер – „За твоето добро“ – продължава темите за детството, родителските очаквания и скритата болка.

• Габор Мате – „Когато тялото казва НЕ“ – задълбочено изследване как потиснатите емоции водят до хронични болести.

• Брене Браун – „Силата на уязвимостта“ – вдъхновяваща книга за това как смелостта да бъдем истински ни носи изцеление.

• Пиа Мелоди – „Излизане от съзависимостта“ – полезна за тези, които често поставят нуждите на другите пред своите.

• Клариса Пинкола Естес – „Жените, които тичат с вълци“ – митове и истории за женската сила, интуиция и изцеление.

Практики:

• Дневник за вътрешното дете – всекидневно писане на няколко реда от името на малкото „аз“.

• Медитации за състрадание към себе си – насочени към това да се отнасяме към себе си с нежност.

• Групи за подкрепа и женски кръгове – споделеното пространство често е източник на сила и усещане за принадлежност.

Първо и най-важно: Болките, променливите настроения, раздразнителността и депресията не са нормални последици от това да имаш менструация!

„Години на ред съм живяла с изключително болезнени цикли, мислейки си, че все по-силните обезболяващи са единственото, което мога да направя за себе си, докато чакам „след като родя, нещата да се оправят“. Оказа се, че пред мен стоят изключително много решения, които с малки стъпки могат да ми помогнат да се чувствам добре и да уравновесят хормоналния хаос в тялото ми! Научавах ги едно по-едно и ги прилагах постепенно в ежедневието си. Това пътуване никога не е било гладко, защото животът се случва всеки ден около нас, дава или взима по нещо, опитва се да ни отклони, да ни накара да направим завой или дори крачка встрани. От нас зависи обаче в тези моменти да не изпускаме от поглед това, което е важно за нас и да се връщаме на пътя към собственото си здраве и равновесие!“ – разказва Ваня.

Ето какво можеш да направиш, за да се подкрепиш!

Как храната „говори“ с хормоните ти?

Храната е език, който тялото разбира по-добре от всичко друго. Всеки избор, който правиш, изпраща послание към хормоналната ти система. Изборът ти какво да сложиш в чинията си днес, определя как ще се чувстваш утре, след седмица, след месец! Кои са важните блокчета?

• Мазнините (особено омега-3, зехтин, авокадо, ядки и семена) са основни градивни блокчета на половите хормони.
• Белтъците са важни за процеса на производство – без достатъчно белтък, тялото няма инструменти, за да поддържа равновесие.
• Въглехидратите влияят върху кръвната захар и инсулина – а инсулинът от своя страна регулира много други хормони.
• Храносмилателната система е ръководителят – ако тя не работи добре, дори най-пълноценната храна няма да бъде усвоена и разпределена правилно.

Кои са външните признаци, че определени храни не подкрепят хормоните ти?

Тялото често ти изпраща сигнали. Какво правиш с тях? Може би, по навик ги пренебрегваш и заглушаваш гласа му с поредното хапче, защото е неприятно, защото бързаш, защото има по-важни задачи в момента? Ето някои знаци, на които е добре да обръщаш внимание на време:

• Подуване, газове, тежест след хранене;
• Умора през деня;
• Суха кожа, акне или косопад;
• Болезнена или нередовна менструация;
• Раздразнителност или депресия.

Всички тези симптоми не са „нормални“, те са признаци, че е време да чуеш тялото си. На първо място огледай изборът си на храна по-внимателно.

Какво можеш да направиш още днес?

Често, особено, когато не се чувстваш добре или се вдъхновиш от нещо си склонна да се хвърлиш с главата напред към големи промени. Случва ли ти се? Това често пъти може да играе лоша шега, защото скоро неразположението отшумява, а вдъхновението избледнява и усилията да поддържаш новите си здравословни привички започват да изглеждат непосилни.

Помни: Не е нужно да променяш всичко наведнъж – малките ежедневни стъпки носят големи резултати!

Ето с какво можеш да започнеш:

• Започни деня с чаша топла вода, за да стимулираш нежно храносмилането.
• Избери солена закуска, за да държиш кръвната захар и инсулина в равновесие през целия ден.
• Включвай протеин към всяко хранене – той играе основна роля в производството и транспорта на твоите хормони.
• Добавяй шепа семена (ленено, тиквено, сусамено, слънчогледово) за качествени мазнини, минерали и хормонална подкрепа.
• Следи реакциите на тялото си – отбелязвай как се чувстваш след различни храни и кои носят лекота, жизненост и стабилност.

Най-голямата промяна настъпва, когато започнеш да слушаш тялото си. Всяко подуване, всяка промяна в кожата или в настроението е съобщение. Не се обвинявай, ако досега не си обръщала внимание тези знаци – приеми ги като покана за по-добра грижа. Храната е един от най-нежните и мощни начини да дадем на тялото си подкрепата, от която има нужда.

Храненето е не просто гориво, а жива връзка с твоите хормони и с цялото ти женско здраве. Храната е информация! Колкото по-осъзнато подбираш какво слагаш в чинията си, толкова по-ясно ще усещаш стабилност в тялото и равновесие в цикъла си.

Моите ритуали и практики за регулиране на симптомите на ендометриоза

Грижа за мен… от много години това се беше превърнало в табу. Все има неизпълнени задачи, все за нещо тичаш, все някъде гори … Но не се замисляш, че зад гърба ти гори и в собствения ти двор… Твоят храм, твоето тяло е в пламъците на постоянно възпаление и повтарящи се всеки месец болки. Болки до степен да си мислиш, че няма да оцелееш при следващата вълна… Звучи ли ти познато? Ако е така, може би моят път от болката до спокойствието и равновесието, ще ти помогне да намериш посока. Затова го споделям и ще продължа да го споделям, защото знам какво е да си сама в агонизиращите моменти и да си мислиш, че това е нормално и да си мислиш, че нищо не зависи от теб.

Аз съм с еднометриоза от 17 годишна, официално диагностицирана при лапароскопия, когато бях на 30. През тези години спиралата на болката се движеше стремително нагоре. Последните две години преди операцията преминаха и под знака на неуспешни опити за забременяване. През годините, на принципа проба и грешка, изпробвах много режими на хранене, детоксикация, билки и добавки без особен успех. Избрах да се оперирам в болница във Виена при лекар, който беше специалист в тази област.

Никога няма да забравя първия си цикъл след операцията. Нямаше болка. Никаква. Спомням си, че тогава се запитах „Това ли всъщност е нормалното?“ И оттогава не съм спряла да търся, да уча, да откривам отговори на въпроса „Как мога да си помогна сама, за да запазя това „нормално“?“.

Храната

Започнах от храненето, това е и първото нещо, което много жени с ендометиоза променят. Ако се замислим, съставките на храната ни са едно от малкото неща, с които тялото ни има толкова близък контакт – директно с лигавиците на вътрешните ни органи и с такава честота – средно три пъти на ден. След много промени в начина ми на хранене, в последните години се придържам към средиземноморски тип диета. Тя включва много голямо количество сезонни, местни зеленчуци и плодове, ядки, тахани, студено пресовани масла, цели зърнени и бобови храни, домашни яйца, риба и много и различни подправки. Като течности включвам много билкови чайове и много вода, топла или на стайна температура. Някогашните проблеми със стомаха и червата са в миналото. Няма подуване, няма болки. И това ме стимулира да продължавам да спазвам такъв режим на хранене.

Какво още?

Храната е основа на здравето, но не може да реши всички проблеми. Тя може да помогне с много, но на първо място, е важно да знам с какво си имам работа, за да избирам осъзнато.

Йога

Междувременно открих йога. Практиките ми помогнаха да премина през някои трудни, в емоционално отношение, периоди и постепенно движението и медитацията се превърнаха в част от ежедневните ми ритуали. Йога асаните, в комбинация с осъзнатото дълбоко дишане, алкализират кръвта, разтягат мускулите и отпускат блокираните места, помагат за предотвратяване и облекчават състоянието при сраствания. Същевременно медитацията е време да успокоя ума си, непрестанно подскачащ в различни посоки и да дам пространство на мислите си просто да бъдат. Време, когато да си позволя само да наблюдавам, без да участвам. Практика, която с времето се научаваш да прилагаш и в ежедневни ситуации. При мен има много ясна симптоматика свързана директно с менструалния ми цикъл, когато съм под стрес или реагирам емоционално на нещо. Тези практики ми помогнаха да променя реактивността си. Не да потискам или да се опитвам да попреча на емоцията да възникне, а просто да наблюдавам, без да бъда въвлечена емоционално.

Какво още? (2025)

Йога е път към себе познание. На постелката е важно да изоставя гордостта, егото и желанието да доказвам нещо на себе си или на околните. Всушвам се в учителя си, той е там, за да ме напътства. Взимам това, за което съм готова и подреждам своя личен пъзел. 

Студ

Студен душ и методът на Вим Хоф… Аз съм толкова зиморничав човек, че ако преди няколко години някой ми беше казал, че ще си взимам студен душ всяка сутрин, щях да го сметна за напълно луд. Методът на Вим Хоф дойде при мен по няколко различни пътеки, а съм забелязала, че когато в живота ми започне повтаряемо да се появява едно и също знание от различни източници, явно е време да проуча нещата. Така преди повече от две години започнах постепенно да завършвам сутрешния си душ с по-студена и по-студена вода. От тогава го практикувам редовно и до сега. Студения душ активира кафявата мастна тъкан в тялото ни, която генерира топлина и подпомага отслабването. Има изследвания върху самия метод, които показват, че въздейства благоприятно върху имунната система, върху възпалението и болката. А фокусът, който развиваш в студа, не може да се сравни с никой друг метод, който съм изпробвала.

Какво още? (2025)

Аз съм жена в репродуктивна възраст! Излагането на студ трябва да е съобразено със сезоните на менструалния ми цикъл, за да се радвам на ползите му и да избегна последици въху цикличността и здравето ми.

Етерични масла

Етеричните масла се появиха в живота ми първо в търсене на решение на упорит кожен проблем, който не се влияеше нито от начин на хранене, нито от добавки, нито от кремове и мазила от аптеката. Ароматите събрани в тези малки шишенца ме очароваха много силно и постепенно започнах да научавам свойствата им и да ги прилагам и за други проблеми. Както казва народът „За всяка болка има билка“ и етерично масло. ;) Освен противовъзпалителни, етеричните масла могат да помогнат за справяне с депресивни състояния, могат да намалят силата на болката и на маточните контракции, могат да повлияят положително хормоналния баланс в тялото. Постепенно пред мен започна да се разкрива цял нов свят, една природна аптека и множество начини за приложението ѝ.

Какво още? (2025)

Етеричните масла са мощни помощници, но на първо място е грижата за безопасността. Правилното съхранение, етикетиране, разреждане на маслата и познаване на свойствата им е основа за това. 

Женска парна баня

Един от тези методи е и една древна „новост“, за която научих съвсем случайно. Женската парна баня или „парилка“ преди години е използвана за лечение на женски проблеми в района на Родопите. Усетих благотворното ѝ въздействие още при първото ползване и от тогава я включвам във вечерния си ритуал за грижа за себе си, винаги, когато имам възможност. С нея, с помощта на топлина и билки, добавени в отварата могат да се повлияят множество женски проблеми, в това число и ендометриоза. Помага изключително много за отпускане на мускулите в малкия таз и облекчава болката при сексуален контакт, която е често срещана при жени с ендометриоза.

Какво още? (2025)

Парната баня не се използва с етерични масла, защото те са силни и могат да изгорят лигавиците при досег с тях, макар и под формата на изпарения. Парната баня не се използва при налична инфекция, както и по време на бременност, включително и през лутеалната фаза при опити за зачеване.

Храната, йога практиките, студения душ, етеричните масла и женската парна баня са неразделна част от ежедневието ми от години. Вече знам, че ендометриозата е приятелка до живот. Дали приятелка или враг, някои биха поспорили с мен. Но аз избирам да се сприятеля с нея. Така аз приемам и признавам съществуването ѝ, а тя не ме тормози с депресивни състояния и болки. Когато се случи да се върна към предишния задъхан начин на живот и да забравя за себе си (и за нея), тя леко ми напомня за присъствието си, за да вляза в пътя. Както казва Опра Уинфри „Животът ще те потупва по рамото, докато не те срита в задника.“. Е, същото важи и за ендометриозата. Но аз вече съм се научила да усещам и леките потупвания по рамото, за да не се стига до ритника.

И все пак пътят продължава. И всеки ден е едно ново начало и възможност да сложа приоритет на себе си и на собственото си здраве. Направи го и ти, защото, за да имаш възможност да даваш, трябва първо твоята чаша да е пълна, пълна със здраве, любов, търпение, спокойствие, уравновесеност и щастие.   

Хората казват, че много неща могат да се променят за една година. Още повече могат да се променят за три! От писането на тази статия досега, преминах през много много промени и събития в живота си. А когато в семейството има и малки деца, които се променят със скоростта на светлината пред очите ти, е важно да осъзнаеш и да приемеш, че нищо не е издялано в камък. Нещата се променят, животът се случва и ти трябва да си достатъчно гъвкава и с отворено съзнание и сърце, за да прегърнеш промяната, да се приспособиш и да излезеш от другата страна по-добра, по-цяла и по-приемаща и себе си и другите.

*Статията е публикувана за първи път на сайта на Фондазия Ендометриоза и репродуктивно здраве.

Какво се промени през годините?

През тези три години, откакто написах тази статия осъзнах много неща.

Осмислих, че грижата за себе си се разделя на нива. Основната грижа се отнася до основните ни нужди – да сме се наспали, да сме пили достатъчно вода, да сме яли, по-възможност, храна, която подкрепя тялото ни, а не краде от него, да сме се изкъпали и около нас да е чисто и с подходяща температура. Може да ти прозвучи смешно, но младите майки, например, често имат пропуски по няколко от тези точки и дори не го осъзнават. А понякога, дори да го осъзнават, не могат да си представят какво да направят, за да променят нещата и да си помогнат. В тези моменти, често е важно да дойде подкрепа отвън, от някой, който да има редовно наблюдение върху жената и семейството, за да улови признаците на проблем рано и да предложи възможности за подкрепа.

После идва следващото ниво, което обикновено е пожелателно и често пренебрегваме. Когато основните ни нужди са осигурени, често не си позволяваме да очакваме повече за себе си. Нуждата да се погрижим с любов за тялото, ума и душата си, често ни се струва като глезотия и прищявка. Тук вече идва осъзнатото отделяне на време за грижа за себе си с редовен спорт, лично време в тишина, време за изкуство и творчество. Това са дейности, без които обществото ни е преценило, че можем да оцелеем и затова, често се определят като ненужно губене на време. Вярно е, че в краткосрочен план, оцеляването ни, не зависи от тях. Но в дългосрочен план, здравето, психическото ни равновесие и цялостното ни благосъстояние зависят. Тук е важно да оценим следното – да, това са нещата, от които първо се лишаваме, в трудните моменти и това е нормално. Вярно е, че тялото ни е устроено така че, ако ситуацията го изисква, можем да се лишим и от посрещане на основните си нужди. Но също така е вярно, че можем да лишаваме себе си от грижа за ограничен период от време. Така сме устроени. Ако твърде дълго не подхраним запасите си, тялото, умът и душата ни започват да страдат. Това „твърде дълго“ е различно за всеки човек. И докато за основните ни нужди, може да ни е необходима и помощ от вън, за „пожелателните“ е добре ние да сме осъзнати и отговорни и да можем да защитим първо пред себе си и после пред останалите правото си да се грижим за себе си. Това, често е по-лесно, когато охлабим хватката на контрол върху всичко и всички около себе си и дадем право и възможност на хората около нас да носят отговорност.

Обичай се! Позволи си правото да правиш грешки! Прощавай си! Позволи и на другите да действат! Подхранвай вътрешните си запаси си с грижа и внимание! Прави малки стъпки и си благодари за напредъка! Не всичко е на всяка цена, нито себераздаването, нито себегрижата! Намери своето равновесие и прави редовни малки промени, за да го поддържаш! Знаеш ли, че в тялото ти всяка секунда се случват множество леки промени, във вид на химични процеси, за да се опази хомеостазата, или с други думи състоянието на вътрешно равновесие. Проявявай мъдростта на тялото си и в света около теб и за самата теб!

В рождения месец на двете основателки на Школа за женско здраве в две поредни статии ги питаме как си почиват и какво правят, за да възстановят силите си и физически и психически. Ето какво разказва Михаела.

Родена съм в август — месецът, в който земята е зряла и пълна с плодове, а въздухът е топъл и изпълнен с обещания за последните лъчи слънце. Това е месецът на зрелостта, на богатството и на онзи особен момент между лятото и есента — когато всичко е готово да се преобрази.

Днес искам да ви говоря за пътищата, които ме водят обратно към себе си — за тишината, която ме  приютява, за движението, което събужда тялото ми, и за изразяването, което разкрива душата ми. И най-вече — за силата, която нося в себе си. Защото тази сила е истинският извор, когато светът около мен се разпилява и шумът ме залива. Тя е там — винаги готова да ме върне у дома.

Има ли аромат, място или действие, което се е превърнало в твой личен остров за възстановяване?

Има мигове, когато душата се пръска на хиляди парчета — от умора, от болка, от тихи, незабележими рани. И тогава… тогава се връщам при Нея.

При земята.

Тя ме чака винаги — с аромата на мокра глина след дъжд, с мириса на трева, която диша под първите лъчи. Този аромат влиза в мен като молитва, като обещание, че всичко ще се подреди в ритъма на нейното дишане.

Когато стъпя босонога, усещам пулса ѝ — бавен, древен, по-силен от всички мои страхове. Под пръстите ми има живот, който не бърза. Земята никога не бърза. Тя знае, че има време да роди, да нахрани, да прегърне и да прибере отново в себе си.

Между тревите се крият цветя — диви, женствени, смели. Те ухаят на свобода, на любов, на спомени от детството. Техният аромат е като топъл шепот в ухото ми: „Ти си част от нас. Расти.“

И когато зимата пристигне със своя дълбок студ, тя не идва да отнема, а да очисти. Студът влиза в дробовете ми и изгаря всичко излишно. Кожата ми настръхва, кръвта се втурва като река, и аз усещам — жива съм. Земята под снега спи, но сърцето ѝ бие. И моето с него.

В тези мигове няма роли, няма маски.

Само аз — жена, която се връща у дома.

Дом, който не е покрив, а пръст, корени и въздух.
Дом, който ухае на цветя и чистота след буря.

И знам — докато има земя под краката ми, аз винаги ще мога да се събера отново.

Ако можеше да поставиш табелка „не ме безпокойте“ за един час, какво би направила в този час, за да се презаредиш истински?

Ако можех да поставя тази малка табелка на вратата на света, бих затворила очи… и бих отворила всичко останало.

Понякога бих потънала в тишината — онази, която не е празна, а пълна с шепота на мислите ми, с туптенето на сърцето, с мекото дишане на земята под мен.
Бих лежала неподвижно, докато въздухът ме гали, докато усещам аромата на мокри корени и свежа трева, докато мислите ми се разплитат като коси под пръстите ми.

А друг път бих била буря.

Ще рисувам с ръце, ще пея до дрезгав глас, ще чета думи, които ме разтърсват, ще слушам музика, която кара кръвта да танцува.

Ще докосвам всичко — хартия, дърво, плат, лице. Ще разтърся цветовете, ще се разлея в тях, ще стана и червено, и синьо, и злато наведнъж.

Между тези два свята няма избор — има съвместност.

Понякога презареждането е тишина.

Понякога е гръм.

А понякога… е и двете в един и същ час.

И знам — ако ми подарите тези шейсет минути с табелка „Не ме безпокойте“, аз ще се върна към вас по-жива, по-ярка, по-истинска.
Защото ще съм била при себе си.

Кои са твоите 3 начина да се върнеш към себе си, когато се чувстваш разпиляна от грижите за другите?

Когато грижите за другите ме разпилеят като листа на вятъра, когато денят ми е пълен с чужди нужди, а моите собствени гласове са заглъхнали, аз се връщам към себе си по три пътя.

Първо — тишината.

Тишината е първият ми пристан.

Тя не е просто липса на шум.

Не е празна.

Тя е плътна, топла, гъста като мъгла, в която мога да се увия и да изчезна за малко от света.

Влизам в нея като в дълбоко езеро — първо хладът ме стряска, после усещам как мислите ми се разтварят, как напрежението изтича някъде надолу.

В тишината чувам звуци, които иначе забравям да чуя: бавното пращене на въздуха в дробовете ми, пулса, който отеква в корема, разширяването и свиването на гърдите при всеки дъх.

Земята под мен е жива.

Чувам как корените си говорят, как тревата диша. И колкото повече слушам, толкова по-ясно усещам — тя ме събира, пласт по пласт, докато отново стана цяла.

Второ — движението.

Тялото ми помни дори когато умът ми забравя.

Раздвижвам пръстите, китките, раменете… и постепенно танцът се ражда.

Понякога е плавен като река, друг път — буен като вятър в буря.

Мускулите ми се разтягат, кръвта ми ускорява ритъма, и аз усещам силата, която винаги е била в мен, дори в най-уморените дни.

Никога не ме е напускала, само е чакала да я повикам.

Движението ме връща в настоящия момент. Там няма минало, няма бъдеще — има само този дъх, тази стъпка, тази усмивка, този ритъм. И когато се движа и спортувам, аз се раждам отново — силна, цяла, жива.

Трето — изразяването.

Когато мислите и чувствата се натрупат като прелял съд, те искат изход.

Давам им го.

Това е моментът, в който всичко натрупано вътре — мисли, спомени, тревоги, мечти — започва да търси форма, звук, цвят.

Не мога да го спра и не искам да го спирам.

Понякога вземам четка и цветовете сами говорят. Смесват се, преливат, карат ме да забравя за времето. Платното не е просто повърхност — то е врата, през която оставям на света моите вътрешни сезони.

Понякога е глас. Пея тихо, пея силно, пея фалшиво или кристално чисто — няма значение. Песента е като река, която измива мръсното в мен. Когато гласът ми се издигне и разтрепери въздуха, усещам, че и душата ми вибрира с него.

А друг път е действие — грижа, помощ, подадена ръка. Може да е топла супа за някого, може да е засаждане на цвете, може да е подреждане на нечий свят в момент на хаос. Защото изразяването не винаги е за себе си — понякога е подарък, а подаръкът е начин да кажеш „Аз съм тук“ и да усетиш, че присъствието ти има тежест и топлина.

Изразяването е цялата палитра на това, което съм. Може да е крясък или шепот, вихър или нежно докосване. Може да е писмо, написано със сълзи, или танц в средата на стаята, без публика. Важното е, че то превръща вътрешния ми свят в нещо живо, видимо и осезаемо.

Когато изразявам, вече не нося товара вътре. Оставям го да стане песен, рисунка, жест, цвят, и в този процес се връщам при себе си — по-лека, по-ярка, по-истинска.

И в този кръг — тишина, движение, изразяване — аз се връщам.
Не като сянка от себе си, а като жена, която отново е напълно жива.

Цялата ни сила е там, където животът започва — в дълбоката тъмнина на утробата.
Тя е нашият първи олтар, първият ни извор, първият ни дом.

В нея се срещат мрак и светлина, покой и пулс, тишина и сътворение.

Оттам излиза всичко — кръв, болка, раждане, любов, живот.

Там се пази паметта на хилядите жени преди нас, на майките ни, на майките на майките ни.

Всеки техен вик, всяка тяхна песен, всяка тяхна загуба и победа живее в тази пещера от плът.

Когато сме уморени, когато се разпиляваме в грижи и шум, когато забравим коя сме, трябва да се върнем там. Да поставим ръка под пъпа, да затворим очи и да усетим топлия кръг на нашия център. Там тупти не просто кръв — там тупти историята ни, там тупти бъдещето ни.

От утробата се раждат не само деца, а и идеи, песни, смелост, прошка, нови начала.
Тя е огнището, в което се стопляме, когато светът стане студен.
Тя е кладенецът, от който пием, когато жаждата ни е за смисъл.

Женската сила не е в това да носим всичко, а да си спомним, че източникът е винаги в нас. И че когато се свържем с него — с тъмната, топла, тиха утроба — ставаме несломими.

В рождения месец на двете основателки на Школа за женско здраве в две поредни статии ги питаме как си почиват и какво правят, за да възстановят силите си и физически и психически. Ето какво разказва Ваня.

Кои са твоите 3 начина да се върнеш към себе си, когато се чувстваш разпиляна от грижите за другите?

Да се върнеш към себе си е странен израз! Моето разбиране за „връщане към себе си“ е може би осъзнаването, че живееш в тялото си, да се върнеш вътре в него и да чуеш гласа му сега. Тялото ни не е просто превозно средство, то е домът за душата и ума ни докато пребиваваме на тази земя в тази форма. И още по-важно то е нашето средство да се проявяваме в действителността, за да предаваме доброто и знанията си към света. Нашето средство за добротворене. \ud83d\ude0a

А за да отговоря на въпроса, три от моите начини „да се върна към себе си“ са дишане, танци и рисуване! Ще ти разкажа по малко за всеки от тях, но в обратен ред.

Винаги съм обичала да рисувам, още от дете, при това с какво ли не – моливи, водни и темперни бои, тебешири. Когато ръката ми се движи по листа вътрешното усещане е за спокойно езеро, равно и гладко. Това е моето връщане към същността, към първоизточника и към мен самата. Честно казано сега вече го осъзнавам и като дълбока изява на творческата ми женска природа. Жената в същността си е създадена, за да твори, а в днешното общество често загърбваме този вътрешен порив, защото се възприема като загуба на време. А за всяка жена, творчеството във всяка негова форма е начин да съхрани и да подхрани себе си, за да може след това да предаде и на другите. Не го забравяй!

По-късно в живота ми се появиха танците. Първият ми досег беше с българските народни танци. Изучавала съм ги в продължение на 6 години като любител. Това бяха и годините, когато ендометриозата беше с най-тежката симптоматика. Танците бяха моето спасение от болките и от депресията. Чувала ли си израза „Сърцето ми играе!“? За мен той казва всичко! Българската народна музика е моят непресушим извор на щастие, без значение колко отчаяна или уморена се чувствам, хорото е това, което ме изпълва с надежда и нови сили. Ритъмът и музиката, преминаващи през тялото ми и преливащи от сърцето ми са моята връзка с корените и земята, на която съм родена, моето успокоение и път към здравето и дома.

И накрая, но не и по важност е осъзнатото и целенасочено дишане. Открих го първо през йога-учителката ми Ирена, на която съм безкрайно благодарна, че отвори тази врата за мен. Дишането е основната ни връзка с живота. С дъх започва животът ни на тази земя и с дъх я напускаме. Чрез осъзнатото действие на вдишване и издишване даваме на тялото и на ума си неизчерпаем източник на сили. Чрез дишането откриваме огромните възможности на тялото си, които се разрастват чрез редовното приложение и на влиянието на собственото ни съзнание и ум върху нас и всичко около нас, чрез насочването на вниманието, заедно с дъха.

Моето послание към теб е: „Открий твоите три и ги прилагай за себе си всеки ден с благодарност и осъзнатост!“

Ако можеше да поставиш табелка „не ме безпокойте“ за един час, какво би направила в този час, за да се презаредиш истински?

Бих отишла да походя боса по тревата и в реката! Бих прегърнала някое старо дърво и бих слушала шума на листата! Бих ходила по морския бряг и бих слушала вълните! Там обаче, няма как да сложа табелка, защото няма врати! \ud83d\ude0a Досегът с природата през всичките ми сетива е моят източник на стабилност и спокойствие. В тази особена тишина на природата, където се смесват хиляди звуци, лесно откривам отново себе си и се зареждам с нови сили. Всъщност това не е нещо учудващо, но затворени в апартаментите си, високо над земята, далеч от почвата, небето, водата, растенията и животните, често забравяме за този извор на сили и живот, който е природата за всеки от нас.

Важно е да помним и да търсим досег с природата, защото това е нашата здрава основа, от която можем да градим. Без нея и физическото ни и психическото ни здраве бавно и неусетно започва да се разклаща.

Природата е условието за нашето благоденствие и е добре да го помним и да го предаваме и на децата си. Природата може без нас, но ние без нея – не. Колкото и арогантно да смятаме, че чрез технологията можем да поддържаме живота, животът е необхватна съвкупност от малки елементи с огромно значение, за които сме безкрайно невежи. Когато се преклоним и приемем съществуването на нещо по голямо от нас като човешки същества, започваме да виждаме и да живеем истински в съзвучие със света около нас. Така се издигаме и се учим заедно, а не въпреки всичко друго живо около нас.

Има ли аромат, място или действие, което се е превърнало в твой личен остров за възстановяване?

С времето осъзнах, че има едно действие-ключ за отпускане и успокояване, което действа като вълшебна пръчица за мен. Да седна на дивана с чаша топъл чай и да затворя очи, вдишвайки аромата и усещайки топлината между дланите си. Наскоро осъзнах, че винаги съм го използвала за отпускане. За моето тяло и за моя ум това значи „Отпусни се!“ и се случва без да се замислям, без да влагам усилия. Може би връзката в мозъка ми се е изградила някъде в детството ми и постепенно се е затвърдила до степен да се превърне в автоматична реакция.

Много от нас имат такива утвърдени пътечки, някои от тях не са полезни, например да запалиш цигара, за да се успокоиш, други ни подкрепят по здравословен начин. Важно да помниш, че навиците се изграждат от нас самите и ние решаваме, кои да запазим и кои да променим. И същевременно е важно да си даваме позволение да подкрепяме себе си чрез тези простички действия, дори понякога едно гласче в главата ни да нашепва упорито, че това е мързел, че имаш още толкова задачи, че няма да те обичат като те видят, че се мотаеш. Позволи си да бъдеш в ова неприятно усещане за малко, то е вълна, която се издига и после отшумява.

И не забравяй, че грижата за себе си не е проява на егоизъм, тя е необходимост и може би ще те изненадам, но и грижа за другите. Прилагай я осъзнато с простички действия и с мисъл за себе си всеки ден.

В месеца, който ние от Школа за женско здраве посвещаваме на почивката, те призоваваме – отдели време за себе си, за почивка и възстановяване. Не забравяй, че за да дадеш на другите, първо трябва да имаш от къде да почерпиш, трябва твоята чаша да е пълна, за да не се изчерпиш, давайки.

Помни, че за хората, които те обичат най-важно е да имат теб. 

Най-напред на себе си!

Ваня

Как алкохолът влияе на организма при ендометриоза?

Алкохолът засяга различни системи в тялото и оказва влияние върху храносмилането, черния дроб, хормоналния баланс и нервната система. Това го прави особено неблагоприятен при състояния като ендометриоза, където възпалението и хормоналният дисбаланс са в основата на симптомите.

Да започнем с това, че, приемът на алкохол пречи на усвояването на жизненоважни хранителни вещества. Той нарушава дейността на храносмилателните ензими и чревната лигавица, а също така черния дроб изразходва витамини и минерали, за да го преработи. Това води до сериозни липси – нещо, което при ендометриоза само задълбочава проблемите.

От друга страна, алкохолът увеличава производството на възпалителни вещества в организма. Той стимулира оксидативния стрес, натоварва черния дроб и отслабва имунната система. Това може да усили болката и неприятните усещания, особено в периода около цикъла.

Алкохолът и хормоналният баланс: опасна връзка при ендометриоза

Един от най-важните следствия на алкохола при жени с ендометриоза е влиянието му върху нивата на естроген. Изследвания показват, че дори умерената консумация на алкохол – например чаша вино на ден – може да доведе до повишени нива на естроген в кръвта. Това се дължи на две основни причини:

• Алкохолът стимулира ензима ароматаза, който превръща андрогените (мъжките полови хормони) в естрогени.
• Същевременно забавя разграждането на естрогените в черния дроб, като натоварва допълнително процесите за детоксикация.

Виното, въпреки че често се възприема като „по-здравословен“ избор, съдържа етанол, който има същото въздействие върху хормоналната обмяна. За жени с ендометриоза, при които високите нива на естроген често влошават състоянието, това е от съществено значение.

Какво казва науката: данни от международно проучване

Международно онлайн проучване, обхванало 2388 жени с потвърдена диагноза ендометриоза, показва категорични резултати:

Над 53% от жените, които са ограничили или изключили алкохола, съобщават за облекчаване на болката.

Това е по-висок процент на подобрение от този при ограничаването на глутен (45,4%), млечни продукти (45,2%) или кофеин (43,4%) .

Ако искаш да научиш и за другите промени, които според проучването дават резултат, включи се в предстоящото събитие

"Добавки и хранене за болка при ендометриоза"

Научи повече и се запиши

Какви вещества изчерпва алкохолът от тялото

При редовен или дори умерен прием на алкохол, организмът губи ценни вещества, които са от съществено значение за възстановяване, равновесие и добър имунен отговор. Сред тях са:

• Витамини: A, B1, B2, B6, B12, фолиева киселина, C, D, E;
• Минерали: калций, магнезий, калий, цинк, селен;
• Аминокиселини: триптофан, таурин, глутатион;
• Незаменими мастни киселини: омега-3 и омега-6.

Липсата на тези вещества води до:

• Повишен риск от депресивни състояния (заради липсата на триптофан);
• Нервност и раздразнителност, затруднена концентрация (дефицити на витамини от група B);
• Повишен окислителен стрес и възпаление, когато няма достатъчно антиоксиданти като витамин C, таурин и глутатион.

Как да подкрепиш тялото си, ако решиш да ограничиш алкохола

Ако искаш да подкрепиш тялото си по пътя към по-добро здраве и по-леки симптоми, има няколко стъпки, които можеш да предприемеш:

• Приемай допълнително витамини от група B, особено B6, фолат и B12 – те са нужни за процесът на метилиране и хормоналното равновесие.
• Витамин C и омега-3 мастни киселини помагат за намаляване на възпалението.
• Таурин и глутатион защитават черния дроб и улесняват детоксикацията.
• Глутамин и холин помагат на храносмилателната система и мозъчната функция.

Ако усещаш, че изпитваш влечение към алкохол или го използваш, за да се справиш с напрежение и болка, знай, че това може да е знак, че тялото ти се нуждае от подхранване, не от потискане на симптомите.

Практически насоки

• Ако редовно си позволяваш по чаша вино или друг вид алкохол, опитай да започнеш с два безалкохолни дни седмично, като постепенно ги увеличаваш.
• Замени алкохолните напитки с билкови чайове, ферментирали безалкохолни напитки или вода с лимон и мента.
• Води хранителен и дневник и отбелязвай симптомите си, за да наблюдаваш дали има промяна след спиране на алкохола.

Алкохолът – включително и „безобидната“ чаша вино – може да повлияе сериозно на симптомите на ендометриоза. Той изчерпва важни хранителни вещества, повишава естрогените и засилва възпалението. Много жени съобщават за осезаемо облекчение при ограничаване на алкохола.

Затова си задай въпроса: какво искам да избера – моментно отпускане или дългосрочно подобрение? Тялото ти има нужда от подкрепа, не от още натоварване.

Ако решиш да направиш тази крачка, ще бъдеш изненадана колко по-добре можеш да се чувстваш.

Източници:

• Dietary Modification and Supplement Use For Endometriosis Pain - Francesca Hearn-Yeates, MRes; Katherine Edgley, MSc; AndrewW. Horne,MB ChB, PhD; Siobhain M. O’Mahony, PhD; Philippa T. K. Saunders, PhD

Магнезий при ендометриоза

Магнезият участва в множество процеси в организма, сред които отпускането на мускулите и нервната система. Ендометриозната болка често води до съкращения на мускулатурата на таза и до нервно напрежение, а при дефицит на магнезий тези състояния могат да станат по-остри и по-продължителни. Липсата на магнезий също може да засили главоболието, смяната на настроения и умората, с която често се борим като жени с ендометриоза. Освен това магнезият участва в метаболизма на естрогените: при ниски нива се нарушава разграждането на активните форми на хормона, което може да влоши хормоналния дисбаланс и да подкрепи развитието на възпалителни огнища.

Симптомите при дефицит на магнезий могат да включват:

• чести мускулни крампи и схващания;
• главоболие и нервно напрежение;
• раздразнителност и смяна на настроения;
• затруднение със съня;
• хронично изтощение.

Не забравяй, че предозирането с магнезий също съществува, макар да се среща рядко при хора с нормална функция на бъбреците. Симптомите при излишък на магнезий могат да включват: диария, гадене, понижаване на кръвното и сърдечни смущения.

Храни, богати на магнезий, са: тиквено семе, бадеми, тъмно зелени листни зеленчуци и банани.

Витамин В12 при ендометриоза

Витамин В12 изпълнява главна функция при образуването на червени кръвни клетки и е от голямо значение за състоянието на нервната система. Червените кръвни клетки отвеждат кислород до всички тъкани, включително до областите с възпалителни изменения в следствие на ендометриоза. Когато нивото на В12 е ниско, снабдяването с кислород на тъканите отслабва, нервната функция също се влошава, а това може да задълбочи умората, нервната възбуда и смущенията в цикъла. В допълнение В12 регулира ензимите, отговорни за разграждането на естрогените в черния дроб. Влошен естрогенов метаболизъм може да доведе до натрупване на по‑активни форми на хормона и да задълбочи хормоналния дисбаланс.

Симптомите при дефицит на В12 могат да включват:

• хронична умора и слабост;
• анемия;
• мравучкане и изтръпване на крайниците;
• затруднение с концентрирането и паметта;
• резки смени на настроенията.

Симптоми при предозиране (при продължителен прием на високи дози): главоболие, кожни реакции и потенциален стрес за черния дроб и бъбреците.

Храни, богати на витамин В12, са: риба, морски дарове, месо и яйца.

Омега-3 при ендометриоза

Омега-3 мастните киселини (EPA и DHA) имат изразено противовъзпалително действие и подпомагат здравословния хормонален баланс. Те потискат образуването на съединения, предизвикващи възпаление, регулират производството на естрогени и прогестерон и смекчават съпътстващите ендометриозата болка и дискомфорт. Когато съотношението Омега-3:Омега-6 е силно в полза на Омега-6, възпалителните процеси могат да се обострят, образуването на сраствания може да се засили и симптомите да станат по-изразени.

Симптомите при дефицит на Омега-3 могат да включват:

• хронично възпаление;
• болки при цикъл;
• чести смени на настроения;
• затруднение с концентрирането;
• лющеща се кожа и суха коса.

При прием на високи дози Омега-3 от добавки, може да потисне съсирването на кръвта и да увеличи риска от кървене.

Храни, богати на Омега-3, са: мазната риба (сьомга, скумрия, сардина), ленено семе и чиа.

Ако искаш да научиш още по темата за добавките, не пропускай да се включиш в уебинара на тема

Добавки и хранене за болка при ендометриоза,

който ще се проведе на 10.07.2025 г. от 18:00 ч.

Включи се в събитието

Вече знаеш, че дефицитите на магнезий, витамин В12 и омега-3 могат да задълбочат състоянието при ендометриоза и да попречат на организма да се справи с възпалението и с болката, но чрез подходящ хранителен режим можеш да смекчиш симптомите, да подкрепиш нервната система и да възстановиш жизнеността на организма си.

Не потискай знаците, които тялото ти подава, чуй го и потърси начини да му помогнеш. Така ще му позволиш да събере сили, да намали възпалителната среда и да възстанови своето равновесие навреме.

Май е посветен на повишаване на осведомеността за психичното здраве и голямото значение на емоционалното благополучие за качеството на живот. Особено чувствителна и уязвима е темата за репродуктивното здраве на жената, където стресът и тревожността могат да влияят върху хормонален баланс, менструален цикъл, овулация и способност за зачеване.

Защо психичното здраве е ключово за репродуктивното здраве?

• Хормонален баланс: Хроничният стрес активира симпатиковата нервна система и повишава нивата на кортизол, което може да наруши производството на естроген и прогестерон.
• Менструален цикъл: Стресовите ситуации могат да доведат до олигоменорея (редки менструации), аменорея (липса на менструация) или силни предменструални симптоми.
• Способност за зачеване: Тревожността около забременяване често създава порочен кръг, при който страхът засилва хормоналните дисбаланси.

Какво представлява EFT (Emotional Freedom Techniques)?

EFT, познато в България като техника за емоционална свобода или потупване, съчетава древни акупресурни принципи с модерната психология. Повече от 300 изследвания подкрепят ефективността му за облекчаване на стрес и тревожност чрез стимулиране на крайни меридианни точки на тялото и пренасочване към парасимпатиковата нервна система.

Възможни ползи от EFT:

• Връща тялото в спокойствието на парасимпатиковата нервна система.
• Регулира нервната система и подсилва имунитета.
• Намалява кортизола, понижава кръвното и сърдечната честота.
• Елиминира стреса и безпокойството, подобрява концентрацията.
• Положително влияе на генната експресия и общото настроение.

Как да приложиш техниката при репродуктивна тревожност?

1. Определяне на проблема
Разпознай точния страх: овулационна болка, нерегулярни цикли, страх от безплодие или усложнения по време на бременност.

2. Оценка на силата
Измери тревожността от 0 до 10 (0 = пълно спокойствие, 10 = парализиращ страх).

3. Настройващо изявление
Създай утвърждение от типа:

„Въпреки че се тревожа, че няма да мога да забременея, приемам себе си и това, което чувствам.“

4. Първо потупване (точка "карате")
Плътно, но нежно, потупвай външния ръб на едната длан (точка „карате“). Докато потупваш, изговаряй трикратно настоящото изявление.

5. Последователно потупване по меридианните точки
Докато изговаряш кратък израз за концентрация („бременността ми“, „здравето ми“, „сигурността ми“), потупвай всяка точка:

• Връх на главата
• Точка на веждите
• Странично на окото
• Под окото
• Под носа
• Брадичка
• Ключица
• Под мишницата

6. Оценка и повторение
След като преминеш през всички точки, отново измери тревожността. Ако остава над 2–3, повтори.

7. Завършващи утвърждения
Привнеси нови утвърждения:

„Вярвам в мъдростта на тялото си.“
„Обичам и приемам себе си, такава каквато съм.“

Съвети за успешна практика

• Използвай стабилно, но нежно потупване, например както при почукване по бюро или диня.
• Можеш да потупваш едностранно или двустранно.
• Концентрирай се върху дишането при всяка смяна на точка: поеми дълбоко въздух.
• Поддържай честота от 5–7 потупвания на точка.

През Май, Месецът на психичното здраве, подари си момент на осъзнато внимание и изгради по-силна връзка между ума и тялото. Потупването (EFT) е лесен, бърз и достъпен инструмент, който може да подкрепи всяка жена в пътя към хармонично репродуктивно здраве.

Източници:

https://eftinternational.org/

https://www.thetappingsolution.com/

GABA е един от основните „успокоители“ на нервната система. Когато нивата ѝ са добри, се чувстваме спокойни, отпуснати и съсредоточени. Но когато GABA не достига, лесно изпадаме в тревожност, раздразнителност, безсъние и емоционална нестабилност – все състояния, които много жени изпитват в ежедневието, особено при хормонални колебания.

Добрата новина е, че има естествени начини да подкрепим тялото си в производството на GABA – чрез храната, чревното здраве и грижата за нервната ни система.

Какви са основните функции на GABA?

• Намалява тревожността и стреса – регулира активността на нервната система, като предотвратява свръхстимулацията;
• Подобрява съня – необходима е за спокоен и дълбок сън;
• Отпуска мускулите – има спазмолитичен ефект и може да помогне при мускулни крампи;
• Намалява симптомите на ПМС – регулира нервната възбудимост и балансира хормоните;
• Подобрява концентрацията – подпомага познавателните функции.

Как се произвежда GABA в организма?

GABA се произвежда от глутамат – възбуждащ невротрансмитер, който се превръща в GABA с помощта на ензима глутаматна декарбоксилаза (GAD) и кофактора витамин B6.

Начинът за производство:
Глутамат (възбудителен) \u2192 Глутаматна декарбоксилаза (GAD) + Витамин B6 \u2192 GABA (успокояващ)

Необходими градивни елементи за производството на GABA:

• Глутамин – аминокиселина, която се трансформира в глутамат;
• Витамин B6 – кофактор за ензима GAD;
• Магнезий и цинк – подпомагат ензимните реакции;
• Таурин – аминокиселина, която увеличава ефективността на GABA.

Как може да бъде нарушено производството на GABA?

Фактори, които намаляват производството на GABA:

• Хроничен стрес – повишава нивата на кортизол, който блокира производството на GABA;
• Дефицит на витамин B6 – без него ензимът GAD не може да работи правилно;
• Влошена микробиом – определени чревни бактерии участват в производството на GABA;
• Прекомерна консумация на захар и преработени храни – води до възпаление и дефицит на хранителни вещества;
• Чести инфекции и възпалителни процеси в червата.

Какви са симптомите на дефицит на GABA?

Ако тялото не произвежда достатъчно GABA, нервната система остава прекалено възбудена, което води до:

• Тревожност и нервност;
• Паник атаки;
• Раздразнителност и емоционална нестабилност;
• Безсъние и лошо качество на съня;
• Мускулно напрежение и скованост;
• Главоболие и мигрени;
• Чести натрапчиви мисли.

Дефицитът на GABA често се наблюдава при хора със синдром на раздразнените черва, хроничен стрес и автоимунни състояния.

Как да подобриш производството на GABA чрез червата?

Връзката между GABA и чревното здраве

Червата играят ключова роля в производството и регулацията на GABA.

• Определени пробиотични бактерии (Lactobacillus и Bifidobacterium) могат директно да произвеждат GABA, подпомагайки нервната система.
• Синдромът на пропускливите черва и хроничните възпаления могат да нарушат чревно-мозъчната ос, намалявайки производството на GABA.
• Чревната дисбиоза (дисбаланс в микробиома) може да доведе до повишен глутамат и намален GABA, което води до тревожност и нервност.

Ето как можеш да го подкрепиш целенасочено:

• Включи ежедневно ферментирали храни - Кисело зеле, кимчи, кефир и натурално кисело мляко съдържат пробиотици, които поддържат баланса в микробиома и насърчават производството на GABA.
• Намали приема на захар и преработени храни - Те нарушават чревната флора и създават възпалителна среда, която затруднява синтеза на невротрансмитери като GABA.
• Приемай пробиотици с доказано действие върху GABA - Щамове като Lactobacillus rhamnosus, Bifidobacterium longum и Lactobacillus plantarum подпомагат директно синтеза на GABA в червата.
• Храни се с повече фибри (пребиотици) - Храни като праз, артишок, лук, чесън и банани хранят добрите бактерии и подпомагат стабилен микробиом, нужен за производството на GABA.
• Включи богати на полифеноли храни - Боровинки, какао, зелен чай и зехтин помагат за намаляване на чревните възпаления и подкрепят растежа на полезните бактерии.
• Избягвай чести курсове с антибиотици без нужда - Те унищожават не само патогените, но и добрите бактерии, които синтезират GABA. Ако се налага прием, комбинирай с пробиотици и фибри.
• Осигури си достатъчно сън и почивка - Липсата на сън нарушава чревно-мозъчната ос и води до дисбаланс в невротрансмитерите, включително GABA.

Как естествено да повишиш нивата на GABA?

Храни, богати на прекурсори за GABA:

За да произвежда тялото GABA, са нужни определени хранителни вещества. Ето кои са те и откъде можеш да ги набавиш:

• Витамин B6 (кофактор за ензима GAD) – тъмно зелени листни зеленчуци, банани, слънчогледови семки, пълнозърнести храни (елда, киноа, просо, бобови), авокадо;
• Магнезий (подпомага ензимната активност) – спанак, тиквени семки, черен шоколад (мин. 70%), бобови култури (леща, нахут), бадеми;
• Цинк (подкрепя ензимните реакции и мозъчната функция) - тиквени семки, киноа, яйца, кашу;
• Глутамин (прекурсор на глутамат, от който се образува GABA) – яйца, кисело мляко, тофу, зеле;
• Таурин (аминокиселина, която подобрява чувствителността към GABA) - морски дарове (скариди, миди), яйца, източници на цистеин (чия, слънчогледови семки, броколи, кашу, леща, тофу) и метионин (тофу, лен, слънчоглед, покълнал боб).

Допълнителни техники за увеличаване на GABA:

• Дълбоко дишане и медитация – активират парасимпатиковата нервна система;
• Йога и стречинг – подпомагат отпускането на мускулите и нервите;
• Масаж и ароматерапия – етерични масла като лавандула и безсмъртниче подпомагат релаксацията.

GABA е ключов невротрансмитер за спокойствие, равновесие и добро настроение. Производството ѝ зависи от чревното здраве, наличието на ключови хранителни вещества и нивото на стрес в организма. Чрез балансирано хранене, пробиотици и техники за отпускане и успокояване на нервната система можеш да подпомогнеш естественото производство на GABA и да намалиш тревожността, напрежението и симптомите на ПМС.

Грижата за себе си не е егоизъм, тя е необходимост! Не го забравяй!

Дори да нямаш алергия (цьолиакия) или непоносимост към глутенови храни, самия глутен предизвиква освобождаването в червата на веществото зонулин, което разхлабва връзките между клетките на червата и по този начин чревната бариера става „пропусклива“. Проблемът с „пропускливостта“ на червата е, че веднъж охлабени тези връзки започват да допускат преминаването на различни едри молекули директно в кръвния поток, което в последствие може да доведе до отключване на алергии, непоносимости или автоимунни състояния. По същите причини глутена влияе отрицателно на редица автоимунни заболявания. Добре е да имаш предвид, че има гени, които показват склонността ти към развитие на цьолиакия, които биха ти казали дали имаш висок риск да развиеш проблеми при консумация на глутен. Алергия към глутен може да се развие на всяка фаза в живота. Често това се случва след прекарани стомашно-чревни заболявания.

Физическите симптоми при възрастни могат да включват:

• мозъчна мъгла/неспособност за концентрация

• афти, проблеми със зъбите

• болки и подуване на корема, запек или диария, повръщане

• оток/подуване, електролитен дисбаланс

• повишени чернодробни ензими

• умора, главоболие

• аменорея, безплодие/спонтанен аборт

• остеопения/остеопороза, болки в костите и ставите

• кожни обриви

• недостиг на витамини и минерали, анемия

• загуба или наддаване на тегло

Емоционалните симптоми могат да включват:

• безпокойство

• депресия

• раздразнителност

• промени в настроението

В случай, че имаш някои от тези симптоми, можеш да направиш съответните изследвания, за да се изключи или потвърди вероятността от наличие на цьолиакия.

Съществува и така наречената нецьолиакична глутенова непоносимост. Нехраносмилателните ѝ симптоми включват:

• депресия

• афти

• мигренозни главоболия, мозъчна мъгла

• болки в ставите и мускулите

• изтръпване на ръцете и краката

• екземи, псориазис

• автоимунни заболявания

Тези симптоми могат да се появяват дни или дори седмици след прием на глутен. Това може да се засече с помощта на хранителен дневник.

Ето някои точки, които можеш да спазваш, за да намалиш излагането на протеина от пшеницата.

• Ограничи на приема на глутен до няколко пъти седмично.
• Замести поне част от глутеновите продукти с безглутенови варианти, например, макарони, спагети на основа на грах, леща, боб, елда.
• Придържай се към продукти приготвени с квас и бавна ферментация от лимец или спелта, при прием на продукти от глутен.

Защо предците ни не са имали проблем с хляба?

Проблем възниква при консумация на конвенционално произведени продукти от пшеница. От 1950 година насам съдържанието на глутен в култивираната пшеница значително е повишено чрез селекция на семената. В комбинация с употребата на мая вместо жив квас, това допринася към развитието на различни състояния, свързани с приема на глутенови продукти.

В тази връзка продуктите от стари сортове пшеница като лимец и спелта, приготвени чрез продължителна ферментация с квас, често не създават оплаквания.

Друг чест проблем при употреба на купени тестени продукти като кроасани, вафли, макарони и др., е добавянето на синтетична фолиева киселина във фабрично обогатените брашна. При хора с мутация в гена MTHFR това може да създаде допълнителна токсичност, вместо полза. Ако брашното е купено от магазина, често съдържа подобни добавки.

Какви безглутенови алтернативи да избираме?

Ако решиш да замениш част от глутеновите продукти, е важно да не посягаш към първите безглутенови макарони в магазина, защото често са направени на основа на рафинирана царевица, ориз, палмова мазнина, соя и други неподходящи съставки.

Препоръчително е да избираш безглутенови макарони и пасти на основата на:

• леща

• грах

• нахут

• боб

Тези продукти не само че не съдържат глутен, но са и естествен източник на фибри, минерали и растителни белтъчини.

Разлика между белена и небелена зърнена култура

Важно е да обръщаме внимание дали зърнените култури са с отстранена люспа. В небелените зърна (например небелен овес, ечемик, ръж, спелта) се съдържат повече фибри, минерали и витамини от група В. Люспата е естествена защита, която предпазва зърното и осигурява бавно усвояване на въглехидратите. Когато е премахната, както е при повечето конвенционални брашна и макарони, получаваме „гола“ нишестена маса без допълнителна стойност.

Макар глутенът да не е проблем за всеки, съвременното му присъствие в храненето е значително по-различно от това в миналото – по-високо съдържание, по-агресивна преработка и множество добавки. Осъзнатият избор на качествени зърнени храни, редуването им с безглутенови алтернативи и внимание към гласа на тялото ни са ключови за поддържане на добро храносмилателно и хормонално здраве.

Връзка между домати, хистамин и ендометриоза:

Доматите съдържат хистамин

Те не са най-високите по съдържание на хистамин, но са хистамин-либератори, т.е. могат да предизвикат освобождаване на хистамин в организма, което при някои хора с хистаминова непоносимост води до симптоми като:

• главоболие
• подуване
• болки в таза
• кожни реакции

Естроген и хистамин

При ендометриоза често има естрогенова доминантност. А хистаминът може да повиши нивата на естроген – затова прекалено високият хистамин в тялото може да влоши симптомите на ендометриоза.

Как да консумираш домати, ако имаш ендометриоза и чувствителност към хистамин:

• Избягвай домати в консерви, сосове и кетчупи – при тях нивото на хистамин е по-високо.
• Яж само добре узрели, пресни домати – зелени или полуузрели съдържат повече хистамин.
• Яж пресни сезонни домати – през лятото и избягвай прекалена консумация.
• Следи как се чувстваш след консумация – води си дневник на симптомите.
• Опитай да ядеш домати в малки количества и не всеки ден.
• Комбинирай ги с антихистаминови храни, като броколи, червено зеле, ябълки.

Още важна информация:

• Изследванията показват, че смилането на голямо количество домати може да блокира способността на щитовидната жлеза да използва йод, който е от съществено значение за нормалната функция на щитовидната жлеза.
• Намаляването на храните, които могат да раздразнят пикочния мехур е препоръчително при ендомтриоза или ендометриоза на пикочния мехур (както и при срастване на матка с мехур) като киселинни храни, алкохол, кофеинови напитки, газирани напитки, пикантни храни, шоколад и някои плодове – особено ягоди и домати.
• Поради тяхната киселинна природа, прекомерната консумация на домати може да причини киселинен рефлукс. Ако страдаш от храносмилателен стрес или имаш симптоми на ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест), тогава трябва да си по-ограничаваща се с доматите. Доматите са богати и на калий, което налага ограничаването им при бъбречни заболявания. Освен това високите нива на оксалат, когато се консумират в излишък, могат да доведат до проблеми с бъбреците.
• Синдром на раздразнените черва: Доматите, като се имат предвид техните дразнещи кожи и семена, могат да причинят синдром на раздразнените черва. И ако вече имаш СРЧ, доматите също могат да предизвикат подуване на корема. Доматите също са един от най-често срещаните хранителни алергени, които могат да причинят чревни проблеми.
• Болки в ставите: Изследвания показват, че прекомерната консумация на домати може да доведе до подуване и болка в ставите, тъй като те са пълни с алкалоид, наречен соланин. Соланинът е отговорен за натрупването на калций в тъканите и по-късно води до възпаление.
• Алергии и инфекции: Хистаминът в доматите, може да доведе до кожни обриви или алергични реакции. Следователно, ако си алергична към домати, може да изпиташ подуване на устата, езика и лицето, кихане и инфекция на гърлото, наред с други. Междувременно доматите също могат да причинят алергичен контактен дерматит. Кожата става силно сърбяща и подута само при докосване на плода в случай на налична алергия.
• Ликопенодермия: Това е състояние на кожата, причинено от излишното количество ликопен, което води до обезцветяване на кожата. Ликопенът е добър за тялото, но когато се консумира повече от 75 мг на ден, тогава човек може да страда от ликопенодермия.

Важно: Доматите, които не се отглеждат органично, може да имат високи нива на остатъци от пестициди.

В заключение – яж пресни сезонни домати, без да прекаляваш и винаги следи за симптоми, които тялото показва.

Повече за връзката между хистаминовата непоносимост и естрогеновата доминантност можеш да прочетеш в тази статия: Каква е връзката на хистаминовата непоносимост с високия естроген?

В тази статия ще ти разкажем:

• защо възниква болката при ендометриоза;
• как начинът на живот и храненето влияят на симптомите;
• какви естествени подходи могат да облекчат болката и да върнат усещането за спокойствие.

Какво всъщност е болката?

Болката не е враг. Тя е сигнал от тялото, че нещо не е в ред. При ендометриоза този сигнал е особено силен – често се повтаря, засилва се и се проявява в различни моменти от цикъла.

Факт: Болката при ендометриоза може да се усеща не само по време на менструация, но и при овулация, по време на интимен контакт, при уриниране или изхождане.

ВАЖНО: Болката не трябва да се приема като „нормална част от женския цикъл“. Нормално е да има лек дискомфорт, но не и болка, която пречи на ежедневието.

Защо боли при наличие на ендометриоза?

• Разрастване на ендометриална тъкан извън матката;
• Хронично възпаление в областта на малкия таз;
• Образуване на сраствания, които притискат нервни окончания;
• Повишени нива на естроген, които засилват възпалението и чувствителността.

Какво влияе на усещането за болка?

Болката се влияе от много фактори, включително:

• емоционалното ни състояние;
• нивото на стрес;
• качеството на съня;
• физическата активност.

Пример: Забелязвала ли си, че болката е по-силна, когато си недоспала или напрегната? Това не е случайно. Високите нива на стресовия хормон кортизол повишават чувствителността на нервната система.

Как начинът на живот и храненето променят нещата?

Тялото ни се стреми към равновесие. И когато му дадем подходяща среда – то започва да се възстановява.

Хранене

Някои храни засилват възпалението и болката, докато други могат да помогнат да се почувстваш по-добре.

Храни, които е добре да ограничиш:

• Захар и сладкиши
• Кофеин (особено кафе и кола)
• Червено месо и преработени меса
• Млечни продукти

Храни, които подпомагат хормоналния баланс и намаляват възпалението:

• Ленено семе, орехи и мазна риба (омега-3 мастни киселини)
• Зеленчуци с високо съдържание на фибри
• Куркума, джинджифил, мента
• Готвена топла храна, особено в дните преди цикъла

Факт: Омега-3 мастните киселини подпомагат производството на простагландини, които намаляват възпалението и облекчават болката.

Сън и почивка

Много жени подценяват значението на съня, а той е критичен за регулирането на хормоните и възстановяването на нервната система.

Съвети за по-добър сън:

• Лягай си преди 22:30 ч.
• Изключвай електрониката поне 1 час преди сън
• Използвай етерични масла (като лавандула или тамян) за успокояване

Движение и нежна грижа за тялото

Движението не трябва да е изтощително, за да е полезно. Дори кратки разходки, лека йога или разтягане могат да подобрят кръвообращението и да облекчат болката.

Пример: Йога за женско здраве е чудесен начин да се раздвижиш и да разтовариш напрежението в таза.

Естествени подходи за облекчаване на болката

Ароматерапия

Етеричните масла имат както физически, така и емоционален ефект.

Масла с обезболяващо и балансиращо действие:

• Джинджифил – облекчава храносмилателни проблеми и намалява възпалението;
• Ветивер – влияе благотворно на равновесието на хормоните;
• Тамян – облекчава болките.

Използвай ги в дифузер, във вана или в базово масло за масаж.

Билки

Билките могат да бъдат чудесен съюзник – ако се използват разумно.

Полезни билки:

• Коприва – богата на минерали, укрепва тялото;
• Джинджифил – облекчава възпалението;
• Куркума – мощен антиоксидант;
• Мента – помага при подуване и болки.

ВАЖНО: Използвай билките в ограничени периоди и прави почивка в приема. При съмнение се консултирай с фитотерапевт.

Допълнителни методи, които можеш да изпробваш:

• Женска парна баня – затопля и отпуска мускулатурата на таза;
• Вана за крака с морска сол и магнезиеви соли;
• Масаж с пеещи купи – вибрации, които успокояват и балансират;
• Излагане на студ (контрастни душове) – активира системите за саморегулация.

Как да започнеш?

Започни с малки, устойчиви стъпки:

• Води си дневник на симптомите и храненето;
• Наблюдавай как реагира тялото ти;
• Изпробвай по един нов метод, без да се претоварваш.

ВАЖНО: Няма решение, което работи за всички. Всяка жена е различна. Ключът е в търпението и в това да научиш какво работи за теб.

Болката при ендометриоза е не е само в ума ти! Не забравяй, че не си сама. Има начини да се почувстваш по-добре, да разбереш тялото си и да се научиш да работиш заедно с него, а не против него.

В „Школа за женско здраве“ вярваме, че всяка жена може да бъде свързана с цикъла си и да живее в съзвучие с него. Ако тази тема ти е близка, следи нашите събития и уебинари – те са създадени с грижа, знание и личен опит.

Ако статията ти беше полезна, сподели я с приятелка, която също търси отговори.
А ако имаш въпроси – пиши ни. Ще се радваме да ти отговорим.

Ако имаш желание да помогнеш на науката в търсене на отговори за състоянието, те каним да се включиш в първото по рода си проучване в България за връзката между психологическите фактори и ендометриозата, ръководено от д-р Велина Христова. Независимо дали си с диагноза ендометриоза или не, можеш да се включиш в проучването на този линк: 
Психологически аспекти на женското здраве

Какво се случва в мозъка ти през различните фази на цикъла и как можеш да поддържаш равновесие? Нека разгледаме това в дълбочина.

Как хормоните влияят на мозъка и психиката през менструалния ти цикъл?

Месечният цикъл на жената се разделя на четири основни фази: менструална, фоликулярна, овулаторна и лутеална. Всяка от тях е свързана с определени хормонални промени, които оказват влияние върху мозъчната дейност и психичното състояние.

Менструална фаза (Дни 1-5)

По време на менструацията нивата на естроген и прогестерон са в най-ниската си точка. Това може да доведе до:

• понижена енергия;
• затруднена концентрация;
• повишена раздразнителност или чувство на меланхолия.

На невронно ниво, мозъкът е по-чувствителен към стрес. Освен това, нивата на серотонин са по-ниски, което може да доведе до тъга или тревожност. Допаминът също може да бъде засегнат, което се отразява на мотивацията и удоволствието от извършване на ежедневните дейности. Затова е важно през този период да се насочиш към практики за самосъхранение и грижа за себе си.

Фоликуларна фаза (Дни 6-13)

С покачването на естрогена се наблюдават:

• повишено настроение;
• по-добра концентрация и засилено желание за творчество;
• повишена увереност и желание за социални контакти.

Естрогенът стимулира растежа на нови неврони и подпомага освобождаването на серотонин и допамин. Това подобрява комуникацията между различните части на мозъка и улеснява изпълнението на сложни задачи, изискващи задълбочен мисловен процес.

Овулаторна фаза (Дни 14-16)

Най-високата точка на естроген и лекото покачване на тестостерона повишават:

• самочувствието и мотивацията;
• желанието за общуване и споделяне.

Невротрансмитерите серотонин и допамин, достигат своята най-висока точка, което прави тази фаза отлична за социални и професионални изяви. Тогава се усеща най-силно подобрените умствени способности и емоционалната стабилност.

Лутеална фаза (Дни 17-28)

След овулацията нивата на прогестерон се увеличават, докато естрогенът спада. През този период може да усетиш:

• повишена чувствителност към стрес;
• по-резки промени в настроението;
• нужда от повече почивка и уединение.

Прогестеронът има успокояващ ефект върху мозъка, но резки спадове в хормоните преди менструация могат да причинят раздразнителност и тревожност. Нивата на серотонин също спадат, което може да доведе до понижено настроение. Подходящите техники за отпускане и успокоение са особено важни в този период.

Как да поддържаш баланс? – Хранене и начин на живот

Хормоналният баланс изисква цялостен подход, който включва правилно хранене, физическа активност и грижа за психичното здраве.

Хранене за хормонално и психическо равновесие

Менструална фаза:

• Желязо и витамин C: Консумирай спанак, леща и цитрусови плодове, за да възстановиш нивата на желязо.
• Балансирай хормоните с магнезий и витамин B6: Магнезият (намира се в ядките, семената и тъмния шоколад) помага за намаляване на ПМС симптомите. Витамин B6 (банани, авокадо, пилешко месо) подпомага производството на серотонин.

Фоликулярна фаза:

• Протеини и здравословни мазнини: Яйца, риба и ядки подпомагат енергийните нива и познавателната активност. Омега-3 мастните киселини (сьомга, ленено семе, орехи) подпомагат когнитивните функции и намаляват възпалението.
• Храни, богати на антиоксиданти: Плодове като горски плодове и зелен чай стимулират мозъчната дейност.

Овулаторна фаза:

• Високоенергийни храни: Киноа и сладки картофи помагат за поддържане на енергията.
• Храни за хормонална стабилност: Добави броколи и брюкселско зеле за подпомагане на чернодробната функция.

Лутеална фаза:

• Поддържай стабилни нива на кръвната захар: Не пропускай хранения. Включвай храни с нисък гликемичен индекс като пълнозърнести храни, зеленчуци и бобови култури.
• Подкрепи черния дроб: Черният дроб е отговорен за разграждането на хормоните. Консумирай кръстоцветни зеленчуци (броколи, зеле, карфиол) за да подпомогнеш извеждането на произведените хормони от тялото.

Начин на живот за емоционална стабилност

Менструална фаза:

• Медитация и дихателни техники: Успокоява нервната система и облекчава болките. Опитай техниката 4-7-8 (вдишване за 4 секунди, задържане за 7 секунди, издишване за 8 секунди).
• Почивка и сън: Дай си повече време за възстановяване.

Фоликулярна фаза:

• Кардио тренировки: Бягане или танци за подобряване на настроението.
• Творчески занимания: Рисуване или писане.

Овулаторна фаза:

• Общуване: Организирай срещи с приятели.
• Презентации и преговори: Максимално използвай повишеното самочувствие.

Лутеална фаза:

• Разходки сред природата: Намаляват стреса и напрежението.
• Лека йога: Успокоява ума и тялото.

Техники за когнитивно и емоционално благополучие

Менструална фаза:

• Дневник за емоции: Помага да осъзнаеш и изразиш чувствата си.
• Практики за благодарност: Помага да насочиш вниманието си към доброто и красивото.

Фоликулярна фаза:

• Планиране на цели: Използвай яснотата на мисълта в този момент за създаване на дългосрочни планове.
• Медитация: Подобрява концентрацията.

Овулаторна фаза:

• Техники за мотивация: Визуализирай успехите си.
• Ароматерапия: Лавандула за успокояване или цитрусови нотки за засилване на познавателните функции.

Лутеална фаза:

• Успокояващи практики: Дихателни упражнения за отпускане.
• Топла вана с магнезиеви соли: Облекчава напрежението.

Какво да запомниш?

Хормоните влияят на мозъчната дейност: Ниските нива на естроген и прогестерон могат да намалят настроението, докато високите ги подобряват.

Храната е мощен инструмент: Балансираната диета може да намали възпалението и да поддържа когнитивната функция.

Движението е здраве: Физическата активност подобрява кръвообращението и освобождава ендорфини, които стабилизират настроението.

ВАЖНО: Винаги се консултирай със специалист, с когото да обсъдиш физичекото и психичното си състояние, и не предприемай самолечения!

Източници

1. Harvard Health Publishing. ["The link between food and mood"](https://www.health.harvard.edu/mind-and-mood/food-and-mood-is-there-a-connection)
2. American Psychological Association. ["Stress effects on the body"](https://www.apa.org/topics/stress/body)
3. Frontiers. ["Steroid Hormones and Their Action in Women's Brains: The Importance of Hormonal Balance"] (https://www.frontiersin.org/journals/public-health/articles/10.3389/fpubh.2018.00141/full)
4. Mayo Clinic. ["Exercise and mental health"](https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/stress-management/in-depth/exercise-and-stress/art-20044469)

Всички живи същества се влияят от ритъма на слънцето. Спрямо това дали е ден или нощ в телата ни настъпват множество промени, които съдействат телата ни да се настроят за сън и почивка или за будуване и действие.

24-часовият часовник (циркаден ритъм)

Този ритъм е универсален за мъже, жени и деца и се влияе основно от слънчевата светлина. Той регулира:

• телесната температура,
• циклите на сън и будуване,
• жаждата и апетита,
• хормоналната активност и метаболизма.

За разлика от мъжете, чийто организъм се подчинява само на 24-часовия часовник, жените в репродуктивна възраст имат в телата си допълнителен часовник свързан с месечния им менструален цикъл, чиято продължителност е около 28 дни. Менструалният цикъл е допълнителен биологичен ритъм, който влияе върху здравето и благосъстоянието ни като жени.

Ето защо е важно да си припомним как да планираме и организираме храненето си спрямо различните фази на цикъла, за да подпомогнем хормоналния баланс, енергията и цялостното си здраве. Разбирането на физиологичните промени, които настъпват в нас през различните фази, може да ни помогне да съобразим храненето си с нуждите на организма, като по този начин постигнем равновесие, жизненост и добро здраве.

28-дневният часовник (инфрадиански ритъм)

Този часовник тиктака в телата на жените в репродуктивна възраст и включва преминаването през четирите фази на менструалния цикъл.

28-дневният часовник влияе върху:

• мозъчната функция,
• имунитета,
• метаболизма,
• микробиома,
• реакцията на стрес и хормоналния баланс.

Синхронизирането на дневните и месечните ритми ни помага да управляваме енергията си по-ефективно и да се чувстваме в хармония със себе си.

Разгледай вдъхновяващите карти с предизвикателства по фазите на цикъла "Жрица"!

Разбери повече и поръчай

Кои са фазите на цикъла ни?

Мислете за тях като нашите лични малки сезони, през които преминаваме всеки месец.

Фоликуларна фаза (7-10 дни)

Фоликулярната фаза започва веднага след края на менструацията. През този период нивата на естроген се покачват, което стимулира растежа на фоликулите в яйчниците и подготвя организма за овулация.

Какво се случва в телата ни?

• Повишени нива на естроген и серотонин, което води до подобрено настроение и повече енергия.
• Подобрена способност за концентрация и продуктивност.
• Потиснат апетит и забавен метаболизъм, тъй като организмът се подготвя за евентуална бременност.

Кои храни са подходящи в този момент?

• Свежи и леки храни: Подпомагат лесното храносмилане и детоксикацията. Примери: Краставици, тиквички, листни зеленчуци като спанак и рукола.
• Фитоестрогени: Регулират хормоналния баланс и предпазват от излишък на естроген. Примери: Ленено семе, сусам, нахут, моркови.
• Храни, богати на витамин С: Подпомагат имунната система и детоксикацията. Примери: Портокали, броколи, лимони, червени чушки, киви.
• Храни, богати на калий: Поддържат водния баланс и мускулната функция. Примери: Банани, авокадо, сладки картофи.
• Живи храни, богати на ензими: Подобряват храносмилането и усвояването на хранителни вещества. Примери: Ферментирали зеленчуци, кисело мляко.

Овулаторна фаза (3-4 дни)

Овулаторната фаза е най-горещата част от менструалния цикъл. Буквално. Това е моментът, когато температурата на тялото естествено се повишава. Естрогенът достига върхови нива. В този момент настъпва освобождаването на зрялата яйцеклетка.

Какво се случва в телата ни?

• По-високо самочувствие и засилено желание за общуване.
• По-висока температура на тялото.
• Подобрена познавателна функция.
• Потиснат апетит и забавен метаболизъм, продължаващи от фоликулярната фаза.

Кои храни са подходящи в този момент?

• Храни, богати на витамин С и калий: Регулират нивата на хормоните и намаляват оксидативния стрес. Примери: Банани, цитрусови плодове, броколи.
• Достатъчно фибри: Подобряват храносмилането и подпомагат детоксикацията. Примери: Пълнозърнести храни, ябълки, листни зеленчуци.
• Голямо количество антиоксиданти: Защитават яйчниците от увреждане и подпомагат овулацията. Примери: Горски плодове, зелен чай, боровинки, къпини.

Лутеална фаза (10-14 дни)

След овулацията прогестеронът доминира, подготвяйки организма за евентуална бременност. Това е фазата на събиране и натрупване, когато тялото изисква повече калории и хранителни вещества.

Какво се случва в телата ни?

• Повишен апетит и разход на енергия с 16-25%.
• Забавена перисталтика и повишена нужда от хранителни вещества.
• Задържане на вода и усещане за подуване.
• Промени в настроението поради понижаване на нивата на серотонин.

Кои храни са подходящи в този момент?

• Бавни въглехидрати: Осигуряват стабилна енергия и балансират нивата на кръвната захар. Примери: Кафяв ориз, киноа, сладки картофи.
• Храни, богати на В витамини: Подпомагат нервната система и производството на енергия. Примери: Яйца, нахут, леща, авокадо, спанак.
• Храни, богати на калций: Намаляват задържането на вода и регулират мускулната функция. Примери: Сусам, бадеми, броколи, зеленината на морковите.
• Храни, богати на магнезий: Успокояват нервната система и намаляват предменструалния синдром. Примери: Авокадо, тиквени семки, какао.
• Храни, богати на фибри: Регулират храносмилането и подпомагат изчистването на токсините. Примери: Зеленчуци, пълнозърнести храни, плодове.

Менструална фаза (3-7 дни)

По време на менструацията нивата на естроген и прогестерон спадат до минимум. Тялото губи кръв и се нуждае от време за почивка и възстановяване.

Какво се случва в телата ни?

• Отстраняване на ненужната тъкан от маточната лигавица.
• Загуба на желязо и понижени нива на енергия.
• Повишено задържане на вода и усещане за умора.
• Повишен апетит, но намален разход на енергия.
• Засилена перисталтика, която подпомага изчистването на организма.

Кои храни са подходящи в този момент?

• Предимно растителни протеини: Осигуряват градивни елементи за възстановяване. Примери: Леща, киноа, нахут.
• Качествени мазнини, особено омега-3: Намаляват възпалението и подпомагат настроението. Примери: Орехи, ленено масло, авокадо, мазна риба.
• Зеленчуци и плодове с нисък гликемичен индекс: Поддържат стабилни нива на кръвната захар. Примери: Броколи, тиквички, ябълки.
• Храни, богати на желязо: Компенсират загубата на кръв и предотвратяват анемия. Примери: леща, спанак, червено цвекло, тофу, зеленината на репичките.
• Храни, богати на магнезий: Намаляват спазмите и подобряват съня. Примери: Тиквени семки, тъмен шоколад, бадеми.

Забрави за оправданието "Нямам време за да си приготвям здравословна храна" с пътеводителя "Жрица"!

Научи още и купи

Как да го приложим?

1. Следвайте цикличната си природа през месеца: Избирайте храни, които подкрепят тялото ви в различните фази.
2. Гответе според нуждите: Сурови храни за детоксикация през овулаторната фаза, задушени и варени ястия за възстановяване през менструацията.
3. Слушайте сигналите на тялото си: Апетитът и енергията ви могат да се променят в зависимост от фазата.

Цикличното хранене ни предлага възможността да чуем и да разберем по-добре телата си и да се грижим за тях в съзвучие с женската ни природа. Като съобразим храненето си с фазите на менструалния си цикъл можем да постигнем равновесието, от което се нуждаем.

Ако ви е интересно да чуете цялата презентация, можете да го направите тук:

Статията е публикуванва за първи път на страницата на фондация "Ендометриоза и репродуктивни здраве".

Етеричното масло от лавандула е едно от най-ценените в ароматерапията, особено когато става въпрос за женско здраве и хормонален баланс. Лавандуловото масло има огромна палитра от свойства и може да ни бъде от помощ при много голям брой състояния. Лавандулата е известна със своето успокояващо действие и подкрепа за нервната система, но нейното въздействие се простира далеч отвъд спокойствието. Маслото има положително действие върху хормоналното здраве, подпомага репродуктивната система и може да бъде полезно при различни състояния, свързани с менструалния цикъл и хормоналните колебания.

Химичен състав на етеричното масло от лавандула

Лавандулата съдържа няколко ключови компонента, които обясняват нейните терапевтични свойства. Основните химични съединения са линалол и линалилацетат, които заемат около 50–60% от състава. Линалолът е известен със своето успокояващо и противовъзпалително действие, докато линалилацетатът допринася за релаксиращия ефект и подкрепя нервната система. В допълнение, маслото съдържа и терпени като камфор и гераниол, които притежават антимикробни и антиоксидантни свойства.

Тези активни компоненти допринасят за способността на лавандуловото масло да намалява стреса, да подобрява настроението и да подпомага хормоналния баланс – все важни елементи за здравето на женската репродуктивна система.

Ползи за женско репродуктивно здраве и хормонален баланс

Лавандуловото масло е естествено средство за подкрепа на хормоналния баланс, което помага на тялото да регулира своя хормонален ритъм, особено по време на месечния цикъл, менопаузата и други периоди на хормонални колебания. Нека разгледаме някои от основните му ползи:

1. Облекчаване на менструални болки и предменструален синдром (ПМС)

Лавандулата може да бъде полезна при облекчаване на симптомите на ПМС, като напрежение, подуване и промени в настроението. Тя помага за отпускането на мускулите и облекчава болките, като същевременно намалява тревожността и стреса. При приложение чрез масаж на корема, лавандуловото масло може да помогне за отпускането на маточната мускулатура и намаляване на менструалните спазми.

2. Подкрепа по време на менопауза

При жените в менопауза лавандуловото масло има способността да балансира нервната система и да облекчава симптоми като горещи вълни и промени в настроението. Със своите отпускащи, успокояващи и хормонално балансиращи свойства, лавандулата подпомага плавния преход през този период, като намалява нивата на стрес и насърчава добрия сън.

3. Намаляване на стреса и балансиране на нервната система

Лавандулата е добре известна със своето успокояващо действие. Тя спомага за регулирането на кортизола – хормона на стреса, който може да наруши хормоналния баланс. Когато нивата на кортизол са високи, хормоните като естроген и прогестерон също могат да излязат от равновесие, което води до неразположения като акне, косопад и нарушения на съня.

4. Подкрепа за плодовитостта

При жени, които искат да заченат, лавандуловото масло може да подпомогне репродуктивната система, като балансира хормоните и същевременно намалява стреса. Подобреното качество на съня и по-спокойното емоционално състояние също са важни фактори за репродуктивното здраве.

Начини на приложение на етеричното масло от лавандула

Лавандуловото масло може да се използва по различни начини в подкрепа на репродуктивното здраве и хормоналния баланс:

1. Ароматерапия чрез инхалация/вдишване

Инхалацията на лавандулово масло е отличен начин за намаляване на стреса и балансиране на емоциите. Можеш да добавиш няколко капки в дифузер или да вдишваш директно от шишенцето, когато имаш нужда от успокоение. Вдишването на аромата на лавандулово масло действа бързо върху нервната система и може да облекчи симптоми като безсъние, тревожност и напрежение.

2. Масаж на корема с лавандулово масло

Масажът на корема с етерично масло от лавандула помага за отпускане на мускулите и облекчаване на менструалните спазми. Смеси няколко капки лавандулово масло с базово масло като жожоба или кокосово масло и масажирай областта на долната част на корема с кръгови движения.

3. Топли компреси с рициново масло и лавандула

Рициновото масло е известно със своето действие за подобряване на кръвообращението и подпомагане на детоксикацията на органите. Прибави 2–3 капки лавандулово масло към 1 с.л. рициново масло и нанеси сместа върху парче памучен плат. След това постави компреса в областта на малкия таз и остави за 20–30 минути или по-дълго. Този метод помага за облекчаване на менструалните болки и подкрепя функционирането на репродуктивната система.

Повече за компресите с рициново масло и как да ги прилагаш, можеш да откриеш в статията ни Как да си направим компрес с рициново масло?

4. Вана с лавандулово масло

Приготви си релаксираща вана с няколко капки лавандулово масло и магнезиеви соли, за да облекчиш стреса и напрежението. Топлата вода и ароматът на лавандула ще ти помогнат да се отпуснеш и да постигнеш вътрешен баланс, който е важен за добрата функция на хормоните и нервната система.

Предпазни мерки при употреба на лавандулово масло

Въпреки многобройните ползи на лавандуловото масло, трябва да се подхожда внимателно при неговото приложение. Ето няколко съвета за безопасна употреба:

1. Не използвай в чист вид – Лавандуловото масло е силно концентрирано, затова винаги го разреждай с базово масло при директно нанасяне върху кожата.
2. Избягвай при бременност през първия триместър – Макар лавандулата да се смята за безопасна в малки количества, най-добре е да се консултираш със специалист, преди да я използваш по време на бременност.
3. Проверявай за алергии – Направи тест за чувствителност, като нанесеш малко количество разредено лавандулово масло върху вътрешната страна на китката и изчакаш 24 часа. Ако не се появи зачервяване или дразнене, можеш да го използваш спокойно.
4. Използвай с умереност – Прекомерната употреба на лавандулово масло може да доведе до главоболие и дори кожни раздразнения. Спазвай препоръките за дозировка и разреждане.

Лавандуловото масло може да бъде ценен съюзник за твоето женско здраве, ако го използваш с уважение към силата му и спазваш нужните предпазни мерки. Независимо дали се стремиш към балансиране на хормоните, облекчаване на менструални болки или просто желаеш да стабилизираш емоциите си, лавандулата може да ти предложи нежна, но ефективна подкрепа.

Химичен състав и качества на етеричното масло от роза

Основните активни съставки на розовото масло са цитронелол, нерол и гераниол, които придават на маслото характерния му сладък и топъл аромат, но също така носят мощни антибактериални, противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Цитронелолът и неролът спомагат за намаляване на възпаленията и имат изразено антимикробно действие, докато гераниолът притежава антиоксидантни качества, които се грижат за кожата и я предпазват от стареене.

Едно от качествата, които отличават розовото масло от другите етерични масла с подобни свойства, е неговата способност да повлиява дълбоко емоционалния свят и да засилва чувството за самооценка, любов и самоуважение. Маслото от роза притежава едновременно мекота и сила, които го правят особено подходящо за жените, защото работи на ниво дълбока емоционална подкрепа, което го отличава от други етерични масла.

Ползи за женско репродуктивно здраве и хормонален баланс

Маслото от роза има редица приложения, които оказват благоприятно въздействие върху хормоналното здраве и женската репродуктивна система. Нека разгледаме основните му ползи:

1. Подкрепа при хормонални дисбаланси

Розовото масло помага за регулирането на женските хормони, което е важно при проблеми като нередовен цикъл и хормонални нарушения, свързани с менопауза. Ароматът на розата може да намали хормоналния стрес и да подкрепи организма в поддържането на стабилност и равновесие.

ВНИМАНИЕ: Етеричното масло от роза може да повиши естрогена във фоликулярната фаза на цикъла. Използвайте го с внимание през известен интервал от време и в малки количества.

2. Облекчаване на менструални болки и предменструален синдром (ПМС)

Със своите противовъзпалителни и отпускащи и успокояващи свойства, розовото масло може да облекчи менструалните болки и да намали симптомите на ПМС, включително раздразнителност и колебания в настроението. Прилагането на разредено масло от роза в областта на корема спомага за отпускането на мускулите и облекчаването на болките.

3. Подобряване на емоционалното състояние

Розовото масло е мощен емоционален балансьор. То насърчава любовта към себе си, спокойствието и чувството за принадлежност, като същевременно облекчава тревожността, депресията и състоянията на умора. Така, докато поддържа хормоналния баланс, розата повишава енергията и вдъхва увереност и позитивност.

Начини на приложение на етеричното масло от роза

Розовото масло има множество приложения и може да се използва по различни начини в подкрепа на хормоналното здраве и емоционалното благосъстояние. Ето някои препоръчителни методи:

1. Вдишване чрез инхалация или дифузер

Добави 2–3 капки розово масло в дифузер, за да се насладиш на аромата и да облекчиш напрежението и стреса. Вдишването на розовото масло бързо повлиява емоциите, като насърчава спокойствието и хармонията.

2. Масаж на корема с масло от роза

Можеш да използваш розовото масло в разредена форма за масаж на долната част на корема, особено при менструални спазми. Смеси 2–3 капки масло от роза с базово масло като бадемово или жожоба и внимателно масажирай коремната област. Това ще спомогне за отпускане на мускулите и облекчаване на болките.

3. Топли компреси с рициново масло и роза

Смеси няколко капки розово масло с рициново масло и нанеси върху памучно парче плат, след което постави компреса в областта на матката и яйчниците за 20–30 минути или повече. Този метод е подходящ при по-силни менструални болки и стимулира отпускането на репродуктивните органи.

4. Маслена баня с розово масло

Направи си релаксираща маслена баня, като добавиш няколко капки розово масло във ваната. Топлата вода ще спомогне за проникването на маслото в кожата и ще релаксира тялото и ума ти, предоставяйки мигове на спокойствие и удоволствие.

Отличителни качества на маслото от роза спрямо други етерични масла

Розовото масло се отличава със своето меко, но силно въздействие върху емоционалния свят и сърдечната чакра. Голяма част от емоциите при жените се натрупват в репродуктивните органи и когато не са преработени предизвикват проблеми.

Докато лавандуловото масло например се фокусира върху нервната система, розовото масло влияе на емоционалното състояние и подкрепя чувството на любов и връзка със себе си. То е чудесно за жените, които търсят начин да се свържат по-дълбоко със своето вътрешно „аз“ и да открият вътрешно спокойствие и хармония.

Предпазни мерки при употреба на етерични масла

Както и при другите етерични масла, важно е да се спазват определени правила за безопасност при употребата на розовото масло:

1. Разреждане – Розовото масло е концентрирано, затова винаги го разреждай с базово масло при нанасяне върху кожата.
2. Избягване по време на бременност и кърмене – През първия триместър на бременността, както и при хора с висока чувствителност към аромати, е препоръчително да избягваш употребата на розово масло без консултация с лекар.
3. Тест за чувствителност – Направи тест на малък участък от кожата, за да се увериш, че нямаш алергия или нежелана реакция към розовото масло.
4. Умереност при употреба – Въпреки че ароматът на розата е деликатен, той е силно концентриран и не е необходимо да използваш повече от 1–2 капки за всяко приложение.

Повече за мерките за безопасност при употреба на етерични масла можеш да прочетеш в статията в блога ни  Начини на употреба, дозировка и безопасност на етерични масла.

Етеричното масло от роза е едно от най-ценните масла за женското здраве и едно от маслата с най-широк кръг от приложение. То може да ти помогне да се свържеш със себе си и да постигнеш хармония и баланс, които са основа за здраво тяло и спокоен ум. Разпознаваем със своята способност да обгръща с нежност и сила, този аромат е едновременно дар за духа и тялото.

Изчисляване на концентрацията и дозиране спрямо състоянието, възрастта и начина на приложение

При употреба етеричните масла се разреждат в базови (носещи) масла като бадемово, кайсиево, сусамово масло и др. Концентрацията (разреждането) на етерични масла е от съществено значение за ефективността и безопасността на тяхната употреба. Общото правило е, че колкото по-висока е концентрацията на етеричното масло в сместа, толкова по-внимателно трябва да се прилага. Прекалено високите концентрации могат да предизвикат кожни раздразнения или други странични ефекти, докато прекалено ниските концентрации може да не бъдат достатъчно ефективни.

Основни концентрации:

• 1% концентрация (1 капка етерично масло на 5 мл носещо масло): подходяща за деца до 2 години, хора над 65 години и бременни жени.
• 2-3% концентрация (2-3 капки на 5 мл): използва се при общо приложение за деца над 2 години, възрастни и при повечето козметични продукти.
• 5-10% концентрация (5-10 капки на 5 мл): подходяща за локално приложение при остри състояния (напр. мускулни болки, възпаления).

Дозиране спрямо възрастта:

• Деца: За деца под 2 години се препоръчва минимална употреба на етерични масла, като концентрацията не трябва да надвишава 0.5-1%. За по-големи деца (2-12 години) концентрацията не трябва да надвишава 5%.
• Възрастни между 12 и 65 г.: Обичайната концентрация е около 2-3%, но тя може да варира в зависимост от състоянието.
• Възрастни над 65 г.: Препоръчва се концентрации от 1-2%, тъй като кожата може да бъде по-чувствителна.

Начини на приложение

Етеричните масла могат да се използват по различни начини, в зависимост от нуждите и целите на употреба. Основните методи са външно, инхалаторно и вътрешно приложение.

Външно приложение (кожно/повърхностно):

Този метод е най-често използван, когато етеричните масла се прилагат директно върху кожата. Те трябва винаги да бъдат разредени в носещо масло (напр. бадемово, жожоба). Този вид приложение е чудесен за локални проблеми като болки в мускулите, кожни раздразнения или леки наранявания.

• Плюсове: Локално действие, лесна употреба.
• Минуси: Риск от кожни реакции, особено при високи концентрации.

Инхалаторно приложение:

Поставянето на етерични масла в арома лампи или дифузери позволява лесното изпарение на маслото и разпръскването му във въздуха. Този метод се използва за успокояване, освежаване и дезинфекция на въздуха и подпомагане на дихателната система и настроението.

• Плюсове: Лесна употреба, подходящ за големи пространства.
• Минуси: По-слабо локално действие, може да не е достатъчно ефективно при по-тежки състояния.

Уреди и средства: Използването на специални инхалатори или добавянето на етерични масла в парни инхалации е ефективен начин за подпомагане на дихателната система. Вдишването позволява бързо проникване на маслата в кръвообращението чрез белите дробове.

• Плюсове: Бързо действие, подходящо за дихателни проблеми.
• Минуси: Не е подходящ за всеки, може да предизвика раздразнение при чувствителни хора.

Вътрешно приложение:

Приемането на етерични масла вътрешно е по-специализиран метод и трябва да се извършва само под наблюдението на квалифициран специалист. Някои масла могат да бъдат токсични при поглъщане и неправилната дозировка може да има сериозни последици.

• Плюсове: Мощно действие, подходящо за сериозни състояния.
• Минуси: Висок риск от токсичност, необходима е специална подготовка.

Комбинация от начини на приложение:

Често при приложението на етеричните масла се използват в комбинация няколко метода за възможно най-добър ефект. Например, външното приложение може да бъде съчетано с инхалации, за да се постигне цялостен ефект върху тялото и ума.

Безопасност: общи правила и рискове

Етеричните масла са силни концентрати и могат да бъдат опасни, ако не се използват правилно. Ето няколко основни правила за безопасност, които трябва да се спазват.

Токсичност:

Някои етерични масла, като масла от канела, карамфил и риган, са по-токсични и трябва да се използват с особено внимание. Вътрешното приложение на тези масла може да бъде опасно, ако не се спазва точната дозировка.

Възможни странични ефекти:

Страничните ефекти от употребата на етерични масла включват кожни раздразнения, алергични реакции, главоболие и в редки случаи токсичност. За да се избегнат тези проблеми, е важно да се прави кожен тест преди първоначалното приложение и да се използват масла в правилната концентрация.

Етерични масла и топлина:

Някои масла, като тези от цитрусови плодове, са чувствителни на топлина. Също така, маслата могат да предизвикат фоточувствителност на кожата при кожно приложение и да доведат до кожни реакции при излагане на слънце след употреба. Трябва да се избягва нанасянето на такива масла върху кожата преди излагане на слънчева светлина.

Съхранение:

Етеричните масла трябва да се съхраняват на тъмно и хладно място, далеч от пряка слънчева светлина и топлина. Това предотвратява окисляването и загубата на полезни свойства.

Внимание:

Някои етерични масла не са подходящи за употреба по време на бременност, при малки деца или хора с определени заболявания. Винаги е важно да се консултирате с ароматерапевт или медицински специалист преди да започнете употреба, ако имате съмнения.

Етеричните масла са мощен природен инструмент за подобряване на здравето, но тяхната безопасност и ефективност зависят от правилната дозировка и приложение. Спазването на основните принципи за избор на концентрация, метод на приложение и безопасност е от съществено значение, за да се избегнат нежелани реакции и да се постигнат най-добри резултати.

Как ароматерапията помага за хормоналния баланс?

Спомага регулацията на хормоните. Етеричните масла могат да поддържат ендокринната система, която контролира производството и баланса на хормоните. Някои масла имитират хормони или имат адаптогенни свойства, като помагат на тялото да поддържа равновесие по време на хормонални промени (като менструация, бременност или менопауза).

Подпомага нервната система. Ароматерапията може да помогне за регулиране на хормоните на стреса като кортизола, като насърчава релаксацията и намалява тревожността. По-ниските нива на стрес могат да доведат до по-добър хормонален баланс, тъй като хроничният стрес нарушава регулирането на хормоните.

Облекчава менструалните симптоми и тези на менопаузата. Етеричните масла могат да облекчат симптоми като спазми, подуване на корема, горещи вълни и промени в настроението, като осигуряват противовъзпалителни, спазмолитични и успокояващи ефекти.

Подобрява съня и настроението. Добрият сън е от съществено значение за регулирането на хормоните и много етерични масла насърчават по-добър сън и повишават настроението, като помагат за стабилизиране на хормони като мелатонин и серотонин.

Ключови етерични масла за женския хормонален баланс

• Маслото от здравец и индрише помага за балансиране на хормоните и често се използва при менструални нарушения, ПМС и промени в настроението. Поддържа надбъбречните жлези и помага за балансиране на нивата на естроген и прогестерон.
• Лавандулата е многофункционална и може да намали стреса, да подобри съня и да облекчи симптомите на ПМС. Има успокояващ ефект, който помага при промени в настроението и тревожност. Лавандулата помага за регулиране на нивата на кортизол и подпомага релаксацията, което е ключово за цялостния хормонален баланс.
• Иланг-иланг е известен със своите свойства за подобряване на настроението и афродизиак. Помага за балансиране на емоциите, намаляване на стреса и насърчаване на чувството за благополучие. Това масло помага за понижаване на нивата на кортизол, като същевременно насърчава релаксацията.
• Розовото масло е отлично за подобряване на настроението и може да облекчи стреса, депресията и тревожността. Също така е полезно за репродуктивното здраве и може да помогне за балансиране на нивата на естроген. Розовото масло влияе върху хипоталамуса, който контролира производството на хормони и емоционалната регулация.
• Маслото от копър често се използва за подпомагане на жените по време на менопаузата. Полезен помощник при симптоми, свързани с горещи вълни.
• Маслото от мента охлажда и може да помогне за облекчаване на симптоми като горещи вълни, главоболие и умора, често свързани с менопаузата.
• Маслото от мащерка е богато на фитоестрогени, което го прави ефективно за балансиране на нивата на прогестерона. Може да помогне за облекчаване на симптомите на ПМС, менструални нарушения и проблеми с менопаузата.

Методи на употреба:

Маслата могат да се дифузират (и инхалират), да се прилагат локално, да се добавят към топла вана с английска или да се вдишат дирктно от бутилката.

Важно: Винаги разреждай етеричните масла, преди да ги нанесеш върху кожата си.

Ароматерапията предлага нежен, но ефективен подход за балансиране на женските хормони и управление на симптомите, свързани с менструация, менопауза и стрес. Ключови етерични масла като градински чай, лавандула и здравец могат да помогнат за регулиране на хормоналните нива, намаляване на стреса и подобряване на настроението, като всички те допринасят за цялостната хормонална хармония.

Естествено местообитание на розата на Йерихон включва предимно сухи и полусухи региони като обикновено расте в Близкия изток, особено в райони като Арабския полуостров, включително Саудитска Арабия и Йордания. Среща се и в страни от Северна Африка като Египет, Либия и Алжир.

Растението вирее в пустинни среди с много малко валежи и предпочита сухия климат. Ерихонската роза се е адаптирала да оцелява в дълги периоди на суша, като се свива на топка и се рехидратира, когато има вода.

Що се отнася до плодовитостта, ето някои потенциални ползи, свързани с розата на Йерихон:

• Смята се, че розата от Йерихон помага за регулиране на менструалния цикъл и постигане на хормонален баланс, което е от решаващо значение за овулацията и плодовитостта.
• Може да поддържа баланса на репродуктивните хормони, насърчавайки по-здравословна хормонална среда за зачеване. Сред ключовите ѝ свойства е хормоналната модулация.
• Традиционните употреби включват подготовка на матката за зачеване чрез тонизиране и укрепване на мускулите на матката.
• Може да подпомогне насърчаването на развитието на здрава маточна лигавица, което е от съществено значение за имплантирането на оплодената яйцеклетка.

Още свойства на това невероятно растение:

• Растението може да помогне за намаляване на възпалението в репродуктивната система, което може да подобри плодовитостта.
• Антиоксидантите в растението помагат за защита на яйцеклетките и сперматозоидите от оксидативен стрес и клетъчно увреждане.
• Някои вярват, че Розата от Йерихон действа като адаптоген, като помага на тялото да се адаптира към стреса и насърчава цялостното благосъстояние.
• Способността на растението да задържа вода може да символизира потенциала му да поддържа хидратацията в тялото, което е от решаващо значение за всички телесни функции, включително репродукцията.
• Традиционните употреби включват насърчаване на детоксикация, която може да подобри цялостното здраве и да създаде по-добра среда за зачеване.

Внимание:

Въпреки че традиционните и анекдотични доказателства предполагат тези ползи, важно е да се подхожда предпазливо към употребата на Розата от Йерихон. Консултирайте се със здравен специалист, преди да използвате билково лекарство, особено ако се опитвате да забременеете или се подлагате на лечение за безплодие!

Уверете се, че получавате растението от реномиран източник, за да избегнете замърсители и да гарантирате неговата автентичност.

Следвайте указанията как да използвате растението, независимо дали под формата на чай, инфузия или други форми, както е препоръчано от квалифициран билкар или здравен специалист.

Използване и грижа за Розата на Йерихон, процес на рехидратация:

• За да видите ефекта на "възкресението", поставете изсушеното растение в купа с вода. В рамките на часове ще започне да се разгъва и ще стане зелено.
• Сменяйте водата редовно: Сменяйте водата всеки ден, за да предотвратите развитието на мухъл и да поддържате растението здраво.

Употреба в билколечение:

• Запарки и чайове: Някои хора правят запарки или чайове от йерихонската роза, като я накисват във вода.
• Растението често се използва в различни културни и религиозни ритуали заради символичното си значение на обновяване и прераждане.

Розата от Ерихон е едно изключително интересно растение, което определено заслужава по-голяма популярност.

Първото нещо, което най-често би могло да ни дойде на ум е: имаме ли достатъчно магнезий, кръвни изследвания пускали ли сме скоро и съответно приемаме ли достатъчно магнезий с храната. Ако приемем обаче, че всичко е наред с нивата на магнезий, то какво друго би причинило тези неприятни симптоми, ососбено при жени с хормонални нарушения?

Това, за което не се говори достатъчно често, е връзката между споменатото  състояние, симптоми и прекомерното натрупване на млечна киселина в прасците на жени, страдащи от еднометриоза. Понякога трудно може да се определи от самите нас какво ни боли точно - мускул ли е, вени, лимфи или натрупана млечна киселина, особено ако тренираме по-активно. В телата ни тя естествено се съдържа и произвежда от мускулите, като се засилва производството след физическо упражнение.

Без да навлизаме твърде дълбоко в биохимията и физиологията, най-лесно е да разбереш какво представлява по следния начин: тялото ти захранва мускулите ти чрез процес, наречен гликолиза, при който разгражда глюкозата (от храните, които ядеш) и произвежда вид молекула (аденозин трифосфат), която е основен източник на предаване на енергия в клетките през биологичните мембрани. Тази молекула е горивото на клетките ти. Но количеството, генерирано от гликолизата, зависи от това дали има кислород по време на процеса.

Когато тренираш с висока интензивност, тялото ти все повече разчита на бързо съкращаващи се мускулни влакна, за да генерира енергия. Но по-специално тези влакна нямат капацитета да използват кислорода толкова ефективно. И така, при тежка тренировка - например когато вдигаш големи тежести или превишаваш лимитите на кардио – нуждата от тази специална молекула е високо, но нивата на кислород са ниски.

Когато това се случи, гликолизата става анаеробна. При анаеробната гликолиза крайният продукт от разграждането на глюкозата е лактат. Това води до по-високи нива на циркулиращия лактат в кръвта. Механизмът на лактатна ацидоза е свързан с дефицит на витамин Б1 и се обяснява с факта, че тиаминът е основен кофактор за ензима пируват дехидрогеназа, който позволява окисляването на пирувата до ацетил СоА.

Доказано е, че страдащите от 3 и 4 стадий ендометриоза са в подобно състояние почти постоянно, което води до сериозен дискомфорт при много пациентки.

Какво от това? Какво можеш да направиш?

Витамините от група Б са важни за правилното функциониране на клетките на тялото. Те помагат на тялото да преобразува храната в енергия, да създава нови кръвни клетки и да поддържа здрави кожни клетки, мозъчни клетки и други телесни тъкани. Ето едни от най-наситено съдържащите варианти на храни, които можеш да включиш в менюто си:

• Бобови растения (боб, леща)
• Семена и ядки (слънчогледови семки, бадеми)
• Тъмни, листни зеленчуци (броколи, спанак, кайлан)
• Плодове (цитрусови плодове, авокадо, банани)

Отнсоно движения и спорт при ендометриоза не забравяй, че правилната тренировка помага за премахване на млечната киселина в мускулите. Може да се случи по следните начини:

• Да се увеличи интензивността на упражненията;
• Да се почива достатъчно между сериите;
• Да се редуват правилно натоварванията.

Бързо и ефективно премахване на млечната киселина е възможно, ако се редуват кардио тренировки и високо обемни тренировки с тежести. Тоест се получава, че ефективната тренировъчна програма трябва да е подбрана така, че млечната киселина да се извежда от организма още по време на тренировката.

Как да организираме физическото натоварване и тренировките си, как да се движим преди, по време и след тренировка, как да съобразяваме движенията си

според цикличността на женската си природа и още много по темата, ще можете да научите във видео-курса ни

„Движение според фазите на менструалния цикъл“.

Научи повече и поръчай

Те не се срещат като такива в природата, но се синтезират от растителни химикали или животински производни, като ямс, соя или урина на бременни кобили. След това е необходима допълнителна обработка в лаборатория, за да могат извлечените съединения да бъдат от полза за женския организъм.

За какво се използват биоидентичните хормони?

Биоидентичните хормони помагат за облекчаване на симптомите на хормонален дисбаланс по време на менопаузата и пери-менопаузата, както и в следствие на хормонални заболявания като ендометриоза или СПКЯ.  

Какво е биоидентична хормонозаместителна терапия?

Биоидентичната хормонална заместителна терапия включва използването на биоидентични хормони във вид на хапчета, гелове, кремове, пластири, вагинални капсули и инжекции.

ФАКТ: Най-често срещаните хормони, използвани в биоидентичната хормонална заместителна терапия, са естроген, прогестерон и тестостерон, трите основни репродуктивни хормона в женските тела.

Какво е биоидентичен прогестерон?

Подобно на биоидентичния естроген, естественият биоидентичен прогестерон е растителен хормон, който е химически идентичен с този на човешкия яйчников произход. Обикновено се произвежда от диосгенин от мексикански див ямс или стигмастерол от соеви зърна.

Въпреки че, обикновено се наричат ​​по-естествени, биоидентичните прогестеронови хормони все още са изкуствени, тъй като растителните прекурсори са химически модифицирани, за да бъдат молекулярно идентични с ендогенния прогестерон.

ВНИМАНИЕ: Вашият лекар или консултиращ специалист ще реши коя е най-добрата форма и доза за вас въз основа на хормоналните нужди и личните ви предпочитания.

Какво представлява заместителната терапия с биоидентичен прогестерон?

Заместителната терапия с биоидентичен прогестерон се отнася до хормонално лечение, което използва биоидентичен прогестерон на мястото на синтетични прогестини, обикновено използвани в традиционната хормонозаместителна терапия.

Заместителната терапия с биоидентичен прогестерон обикновено се използва от жени в перименопауза и постменопауза, чиито променящи се хормонални нива сериозно влияят на благосъстоянието им, причинявайки симптоми като раздразнителност, горещи вълни, затруднено концентриране, загуба на либидо и др.

Жените в репродуктивна възраст обаче могат също да изберат да приемат биоидентичен прогестерон като средство за борба със симптомите на хормонални нарушения, като синдром на поликистозни яйчници, ендометриоза и др.

В зависимост от използвания продукт, прогестеронът може да се комбинира с други хормони - като естроген - за максимизиране на ефективността на лечението.

ФАКТ: Прогестерновите кремове стават все по-нашумели напоследък при жени с хормонални проблеми. Тяхната употреба обаче трябва внимателно да се обмисли и проучи. При употреба на кремове и гелове съществуват няколко подхода за нанасянето им, включващи различни места по тялото – например деколте, шия и стъпала или предмишници, слабини, гърди. Вашият специалист ще обясни къде да нанасяте крема и как да ротирате участъците от тялото си. Както и колко дни да го използвате – от овулация до менструация, непрекъснато и т.н, отново в завивсимост от нуждите на вашето тяло, конкретния случай, възраст и тегло.

Потенциални ползи и нежелани реакции от заместителната терапия с биоидентичен прогестерон

Симптомите на хормонален дисбаланс, които могат да бъдат подобрени чрез приемане на биоидентичен прогестерон:

• Горещи вълни
• Смущения в съня
• Качване на тегло
• Нощно изпотяване
• Промени в настроението
• Проблеми с паметта
• Ниско либидо
• Косопад
• Умора

Също така, някои жени приемат биоидентичен прогестерон като лечение на остеопороза заедно с терапия за предотвратяване на костна загуба, тъй като прогестеронът помага да се стимулира образуването на нова костна маса.

Най-честите възможни нежелани реакции на биоидентичния прогестерон включват:

• умора или сънливост,
• промени в настроението,
• главоболие,
• болки в гърдите,
• гадене или повръщане,
• косопад,
• задържане на течности,
• вагинална гъбична инфекция и подуване на корема.

Потенциални лекарствени взаимодействия

Някои лекарства, за които е установено, че взаимодействат с биоидентичния прогестерон, включват противогъбични лекарства (като кетоконазол), както и лекарства за щитовидната жлеза. Обсъдете с водещия си специалист ако имате нарушения на кръвосъсирването, сърдечно-съдово заболяване, рак на гърдата.

ВНИМАНИЕ: За да избегнете усложнения, винаги информирайте Вашия лекар за всички други лекарства, които може да приемате в момента, включително лекарства без рецепта, хранителни добавки и билкови продукти.

Хората на хормонално лечение  трябва да се наблюдават много внимателно като целта е да се облекчат симптомите с възможно най-ниската доза за най-кратко време на база рутинни изследвания.

ФАКТ: Времето, необходимо на биоидентичните хормони да работят, варира. Някои хора може да почувстват леко облекчение в рамките на няколко седмици. В повечето случаи са необходими около три месеца, за да почувствате пълния ефект от всякакъв вид хормонална терапия.

Източници:

https://www.shecares.com/hormones/medical-treatments/bioidentical/about

https://my.clevelandclinic.org/health/treatments/15660-bioidentical-hormones

Хистаминът е естествен химикал, който се произвежда в тялото и се намира в храната. Хистаминът участва в различни телесни функции, но е най-известен с това, че се освобождава при алергични реакции, причинявайки зачервена, подута и сърбяща кожа.

• Хистаминът подобрява притока на кръв към местата, засегнати от ендометриоза.
• Хистаминът повишава усещането за болка.
• Хистаминът може да повлияе неблагоприятно на психологическото състояние и да стимулира производството на естроген и обратно, естрогенът повишава освобождаването на хистамин, като същевременно инхибира ензима DAO.

Освен ролята на хистамина в имунният отговор, хистаминът стимулира отделянето на солна киселина в стомаха, което е от основно значение за разграждането на протеините в храната ни и за дезинфекцирането на средата в стомаха. Освен това хистаминът има роля на невротрансмитер в мозъка. Той влияе върху способността ни да заспим и ни държи будни.

Нивата на хистамин се балансират от ензим, наречен диаминоксидаза (DAO). Някои хора обаче имат дефицит на DAO, което води до натрупване на хистамин.

Каква е връзката между излишъка на хистамин и ендометриозата?

• Ендометриозата често е свързана с порочен кръг от възпаление. Вид имунни клетки (на кратко) играят важна роля при ендометриозата. Те освобождават хистамин и други съединения като простагландини, които допринасят за възпалението.
• Хистаминът се променя по време на менструалния цикъл. Във фазата от цикъла, когато естрогенът се повишава, както обикновено се случва по време на фоликулната фаза, той стимулира производството на хистамин и може да регулира надолу ензима DAO, който изчиства хистамина.
• Хистаминът може също така да стимулира производството на естроген, което води до цикъл на повишен хистамин и естроген, което може да причини различни симптоми, изброени по-долу.

Какви са страничните ефекти от непоносимостта към хистамин?

Някои от симптомите на излишък на хистамин включват:

• Умора
• Мозъчна мъгла (brain fog)
• Хрема
• Кожно дразнене, като обриви или уртикария
• Главоболие или мигрена
• Ускорено сърцебиене или ниско кръвно налягане
• Временна болка
• ПМС или ПМДД
• Подуване на корема
• Запек или диария

Може да изпитате няколко или повече от изброените, тъй като симптомите могат да варират от човек на човек.

Кои храни имат с високо съдържание на хистамин?

Много храни или съдържат хистамин, или карат тялото да освобождава хистамин.

Някои храни с високо съдържание на хистамин включват:

• отлежало сирене,
• алкохол,
• рибни консерви и сушено или преработено месо като салами, колбаси и бекон,
• мариновани или консервирани храни,
• шоколад,
• миди,
• патладжан,
• домати.

Някои храни съдържат повече хистамин от други, а някои храни са известни като освобождаващи хистамин. С други думи, те освобождават хистамин в тялото ви:

• цитрусови плодове,
• шоколад,
• домати,
• пшеница,
• оцет,
• добавки в храната, като сулфити и нитрати.

Някои храни могат да блокират ензима DAO, което води до излишък на хистамин:

• алкохол,
• черен, зелен и мате чай,
• мая,
• енергийни напитки.

Каква е връзката между хистамина и здравето на червата?

Ензимът DAO, който помага за изчистването на хистамин, е предимно в червата. В случай на лошо здраве на червата, дисбалансът на чревната флора (известен като дисбиоза) може да повиши нивата на бактерии, които освобождават хистамин и причиняват нарушена активност на DAO, допринасяйки за излишък на хистамин.

Как се диагностицира?

Записването на вашата диета и симптоми в хранителен дневник е добро място да започнете. Може да се направи тест за алергии, за да се изключат други състояния. Никакви специфични тестове не диагностицират хистаминова непоносимост в дълбочина. Елиминационната диета обикновено може да го идентифицира.

Как лекувате ендометриозата и хистаминов излишък?

Първо, премахването на храни с високо съдържание на хистамин за около четири седмици е добро начало, подобряване на здравето на червата, намаляване или управление на стреса чрез промени в начина на живот и подпомагане на тялото с добавки, които намаляват възпалението и помагат на тялото да изчисти хистамина.

Важно: Диета с ниско съдържание на хистамин не трябва да бъде вечна диета.

Някои от добавките, които могат да бъдат полезни включват:

• Витамин С, който помага за изчистването на хистамина;
• Витамин B6, подпомага поддържането на ензима DAO;
• Кверцетин, намалява освобождаването на хистамин от мастоцитите.

От основно значение е да се оптимизира здравето на червата, за да се преодолее проблема. Не изпадайте в крайни ограничения или ограничения за прекалено дълги периоди от време. Това няма да помогне!

Източници:

• https://drhoustonanderson.com/histamine-intolerance/
• https://www.webmd.com/allergies/what-are-histamines

Нека ви разкажем какви могат да бъдат някои от причините за естрогеновата доминантност и какво можем да направим, за да облекчим състоянието си и да върнем хормоните си в равновесие.

Какво причинява естрогенова доминантност?

Физиологични причини

• Ановулаторни цикли, които по време на репродуктивните години на жената се свеждат естествено до 1-2 на година, но с приближаването на менопаузата могат да започнат да се случват по-често. Фактори, които влияят на тази честота могат да бъдат околната среда, ксеноестрогени, неподходяща диета и начин на живот и стрес.
• Дефект на лутеалната фаза, която може да се изразява в некачествени фоликули, неправилно функциониране на жълтото тяло или неправилна реакция на маточната лигавица на отделените хормони. Тази ситуация може да доведе до неуспешна бременност.
• Хормонална заместителна терапия (ХЗТ).
• Повишено количество телесни мазнини. Самите мастни клетки секретират естрогено-подобни вещества. От друга страна при повишени нива на андростендион, което често се случва в периода на менопауза, той бива преобразуван от мастните клетки в естроген.
• Здраве на червата: Проблемите със здравето на червата засяга способността на тялото да чисти естрогена. Естрогенът се метаболизира в черния дроб и се елиминира от тялото чрез изпражненията. Запекът може да доведе до натрупване на естроген в тялото. В случай, че естроболомът (бактериите в червата, които влияят върху метаболизма на естрогена) е извън баланс, естрогенът ще бъде абсорбиран повторно в кръвообращението. Това влошава естрогеновата доминантност и увеличава потенциално отрицателните последствия от високия естроген.
• Проблемите с черния дроб могат да повлияят на разграждането на естрогените.
• Нарушена функция на имунната система.
• Прогестеронова резистентност.
• Затрудняване на работата и функциите на лимфната система.

Знаете ли, че:

• Естрогенът причинява типичен женски модел на разпределение и натрупване на мазнините - именно в гърдите, задните части, хълбоците и бедрата. Трупането на мазнини от прогестеронова или естрогенова доминантност е различно.
• Високите нива на есторген могат да допринесат за запек, но и до остра диария.
• Проблемите с червата могат да доведат и до вътрешно възпаление, което може да допринесе за естрогенова доминантност. Хроничното възпаление в тялото може да увеличи производството на естроген и да намали производството на прогестерон, което може да извади тези хормони от равновесие. 
• Има разлика между циркулиращия естроген, който е реабсорбиран и произведения в момента. Именно за това и поради тези процеси трудно се хваща адекватно от кръвно изследване. Тъй като естрогените в тялото ни имат множество метаболити.

Фактори от околната среда

• Излагане на токсини от околната среда, като пестициди, пластмаси и синтетични хормони в храната.
• Хормони, подобни на естроген от околната среда, наричани ксеноестрогени.
• Много пестициди са известни хормонални разрушители. Също така има групи вещества, които наподобяват действието на естрогена в тялото. Те могат да се съдържат и в почистващи продукти, продукти за лична хигиена, включително тампони и дамски превръзки, пластмасови контейнери за храна и напитки.

Навици в начина на живот

• Недобро управление на стреса: Стресът е основен фактор, засягащ хипоталамуса и оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Стресът причинява повишен кортизол, инсулин, адреналин. В следствие на това има влияние върху производството на прогестерон. Хронично високият естроген може също да доведе до безсъние, тревожност и допълнителен натиск върху надбъбречните жлези и по този начин да се получи порочен кръг.
• Редовно недоспиване: Недоспиването и проблемите в циклите сън и будуване могат да доведат по-често до ановулаторни цикли. Това важи с най-голяма сила относно липсата на сън между 22:00 и 04:00 ч.
• Неподходяща диета: Определени пропуски в диетата могат да доведат до липси на полезни хранителни вещества и излишък на вредни такива. Дефицитът на B6 и магнезий, които са необходими за метаболизма на естрогена в черния дроб могат да повлияят на нивата на естроген в тялото, както и дефицитът на цинк, магнезий и витамин С. Редовния прием на кофеинови напитки и/или на вино се свързват с по-високи нива на естроген.
• Липса на движение

Какво можем да направим по въпроса?

Изследвания

Особено важно е на първо място да познаваме себе си. Всеки човек е индивидуално различен, което естествено води до различни нужди от хранителни вещества, физическо натоварване, сън и управление на стреса.

• На първо място е важно да проучите здравната история на семейството си.
• Проверка на дефицити на витамини и минерали.
• Подходящи изследвания, включително на полови хормони, на хормони на щитовидната жлеза, на кръвна захар и инсулин.
• Подходящи генетични тестове за метаболизъм на хормоните и процесите на детоксикация.

Храна

След като имаме основата и сме наясно с какво работим е важно да осъзнаем, да помним и да можем да отстояваме пред себе си и пред другите да направим подходящите избори за себе си и нашето здраве под формата на храна и начин на живот.

• Храни богати на фолат: сурови тъмни зеленолистни (кейл, спанак, манголд, лапад, киселец, тученица), бобови, семена и ядки, яйца, портокали
• Храни богати на магнезий: зелени зеленчуци – зеленолистни (спанак, кейл, лапад, коприва, киселец, листа от глухарче, рукола, манголд, листно цвекло, листа от целина, магданоз, тученица), броколи, аспержи, краставици, тиквички
• Храни богати на цинк и селен: тиквени семки, бразилски орех, лук, чесън, морска храна (особено скариди)
• Кръстоцветни: броколи, карфиол, кейл, бяло и цветно зеле, Брюкселско зеле
• Храни, които подпомагат фазите на детоксикация на черния дроб: горчиви листни зеленчуци, червено цвекло, репей, бял трън
• Богати на фибри храни, които подпомагат редовното движение на червата и елиминацията на естрогена
• При обострена естрогенова доминантност е добре да се избягват някои фитоестрогенни храни като фенел, мака, грозде, стафиди.

Начин на живот

• Включване на редовно движение в дневния режим.
• Достатъчно количество сън.
• Усвояване и прилагане на практики за управление на стреса.
• Прием на достатъчно течности, най-вече вода, която може да бъде в комбинация с електролити.

Още съвети как да балансирате хормоните си чрез храна и начин на живот може да научите от курса

"Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве".

Научете повече ...

Независимо от здравословното състояние, пред което сме изправени, от изключителна важност е да помним, че здравето ни на първо място зависи от нашите избори, съобразени с нашите собствени нужди и също така да не забравяме, че никога не е късно да направим стъпки към по добро здраве.

Източници:

• Estrogen Dominance Explained: Causes, Symptoms, and Treatment Options - Dr. Anna Garrett, AFMCP
• Estrogen Dominance and Its Impact on Skin – Rachael Pontillo
• What Are the Symptoms of Estrogen Dominance? - Posted by Christiane Northrup, M.D.

Аз съм жена с ендометриоза. Ендометриозата е състояние, което се свързва с високи нива на естроген. А изявите на високия естроген върху тялото, както по-късно научих, далеч не са ограничени до репродуктивната ни система.

Естрогенът е хормон, който е от съществено значение за репродуктивното здраве на жените. Той играе решаваща роля в регулирането на менструалния цикъл, поддържането на плътността на костите и поддържането на вагиналните тъкани здрави. Въпреки това, твърде много естроген в тялото може да причини проблеми. Това се нарича естрогенова доминантност и може да засегне както мъжете, така и жените.

Какво представлява естрогеновата доминантност?

Естрогеновата доминантност възниква, когато няма равновесие между естроген и прогестерон в тялото. Прогестеронът е хормон, който помага да се балансират ефектите на естрогена. Когато има твърде много естроген и недостатъчно прогестерон, това може да доведе до редица симптоми.

Кои са най-често споменаваните симптоми на висок естроген?

• Нередовен или по друг начин необичаен менструален цикъл
• Обилна или болезнена менструация, комбинирана или не с тъмна кръв и/или съсиреци
• Промени в настроението (най-често раздразнителност и депресия)
• Подуване и чувствителност на гърдите
• Качване на тегло и/или мазнини (особено около корема и бедрата)
• Умора
• Проблем със съня/безсъние
• Главоболие (особено предменструално)
• Миоми, кисти на яйчниците, кисти на гърдите
• Ендометриоза, аденомиоза
• Рак на простатата, на дебелото черво, на ендометриума, на гърдите
• Безплодие

Кои симптоми на висок естроген често пропускаме?

• Намалено сексуално желание
• Подуване (задържане на вода)
• Студени ръце и крака (симптом на дисфункция на щитовидната жлеза)
• Косопад
• Дисфункция на щитовидната жлеза, като взаимодействието тук е двупосочно
• Забавен метаболизъм
• Замъглено мислене, загуба на паметта
• Алергии, включително астма, копривна треска, обрив, запушване на синусите
• Автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус и тиреоидит на Хашимото
• Излишък на мед и дефицит на цинк (показателни са проблеми с кожата, косата и ноктите)
• Магнезиев дефицит (изключително показателно е силното желание за шоколад и какао, както и появата на крампи)
• Проблеми с жлъчния мехур
• Инсулинова резистентност
• Симптоми на менопауза (като горещи вълни, нощно изпотяване, безсъние, нередовен цикъл)
• Остеопороза (намалена костна плътност)
• Проблеми с кожата, като акне, преждевременно стареене, хиперпигментация, сухота и чувствителност (влияе върху производството на себум от кожата, върху скоростта на разграждане на колагеновите влакна, производството на меланин и естествената бариерна функция на кожата)
• Хистаминова непоносимост, която често има изява върху кожата.

Обърнете внимание колко разнородни могат да бъдат симптомите, които да ни насочат към висок естроген и липса на равновесие в нивата на хормоните ни. Ако забелязвате проява на някои от тези симптоми при себе си и най-вече ако забелязвате тези симптоми да се проявяват циклично, не ги подминавайте с лека ръка. Водете си дневник в продължение на един или два цикъла, за да забележите кога се случва обострянето на симптомите и кога усещате облекчение. Обърнете се към специалист, който може да ви насочи към конкретни изследвания и да ви даде препоръки, за да успеете да се върнете равновесието на хормоните и трайно да облекчите симптомите.

Множество съвети как да балансирате хормоните си чрез храна и начин на живот може да научите от курса

"Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве".

Научете повече...

В следваща статия ще ви разкажем какви са възможните причинители на естрогеновата доминантност и какво можете да направите, за да си помогнете.

Източници:

• Estrogen Dominance and Its Impact on Skin – Rachael Pontillo
• What Are the Symptoms of Estrogen Dominance? - Posted by Christiane Northrup, M.D.

Автор: Ваня Стойчева

Колраби е известно по нашите ширини под името алабаш. Зрее целогодишно, най-вече от средата на юли до средата на ноември. Колраби, наричана още немска ряпа, е кръстоцветен зеленчук от същото семейство като броколи, брюкселско зеле, карфиол, синапено зеле и зеле. Може да се консумира сурово или варено и е популярна съставка в салати. На вкус е подобен на броколи с леко сладникав вкус, но доста по-хрупкав.

Колраби е популярен в Европа и Азия. Може да го намерите в местния магазин за хранителни стоки или на фермерски пазар през зимните месеци, когато е в сезона си. Лесно се разпознава, като се има предвид форма му. Може да е бледо зеленикав или лилав на цвят.

Ползи за здравето

Според Министерството на земеделието на САЩ хранителната стойност на алабаша е:

Количество хранителни вещества на 100 гр

Витамините, минералите и антиоксидантите в колраби могат да осигурят важни ползи за здравето. Например, витамин С помага на тялото да се бори с вътрешното възпаление както и да подобри имунитета и да понижи холестерола. Колраби също е богато на фолат, което е важно хранително вещество за бременни жени, тъй като може да помогне за предотвратяване на някои вродени неврологични дефекти.

В допълнение, колраби може да осигури други ползи за здравето като:

Антиоксидантни свойства

Колраби е с високо съдържание на каротеноиди и антиоксиданти, които предпазват от свободни радикали и увреждане на ДНК. Това може да повлияе положително на здравето на яйцеклетките и сперматозоидите.  

Костната плътност

Тъй като колраби е с високо съдържание на калций и магнезий, той допринася за по-здрави кости. В допълнение към други богати на калций хранителни източници и силови тренировки, може да бъде част от укрепването на костната плътност.

Метаболитно здраве

Колраби е храна с нисък гликемичен индекс. В резултат на това може да помогне за подобряване на ситостта и гликемичния контрол. Като част от здравословна диета, колраби може да помогне за подобряване на цялостния метаболизъм и да помогне за намаляване на теглото.

Подпомага стомашно-чревното здраве

Колраби е богат както на разтворими, така и на неразтворими (във вода) фибри. Неразтворимите фибри не могат да бъдат разградени от храносмилателната система, ускорявайки движението на храната през стомаха и червата и насърчавайки редовно изхождане. Фибрите в колраби също подхранват бифидобактериите и лактобацилите, които произвеждат важни мастни киселини, които предпазват от затлъстяване и сърдечни заболявания.

Насърчава здравето на сърцето

Водоразтворимите фибри в колраби помагат за намаляване на кръвната захар и нивата на холестерола, които са свързани с намален риск от сърдечни заболявания.

Потенциални приложения за здравето на кожата

Сокът от колраби има мощни антиоксиданти като витамин С, изотиоцианати, антоцианини и глюкозинолати. Те могат да предпазят клетките от увреждане от свободните радикали и да забавят процеса на стареене. Освен това витамин С насърчава производството на колаген, което може да защити кожата и да намали видимите признаци на стареене, като бръчки, фини линии и пигментации.

Как да консумираме колраби?

Може да го приготвите суров в салати или сладкиши, да го изпечете или да го приготвите на супи и яхнии.

Ето няколко начина за използване на колраби в рецепти:

1. Направете си салата с пресен колраби, връзка магданоз, копър, кориандър, пресни моркови и обезмаслена извара.
2. Обелете и изпечете луковиците колраби с чесън и зехтин.
3. Нарежете луковиците колраби и добавете към салата с ябълки и орехи.
4. Добавете колраби към пилешката супа за допълнителна хрупкавост и плътност.
5. Пасирайте колраби с лук за основа на крем супа.
6. Пасирайте колраби с картофи за по-здравословен вариант на картофено пюре

С какво да внимаваме?

• Ако имате заболяване на щитовидната жлеза, избягвайте консумация на пресен зеленчук от семейство кръстоцветни.
• Приемът на твърде много кръстоцветни зеленчуци може да причини газове.

Повече за подпомагането на черния дроб и процесите, които протичат в него можеш да откриеш във видео-курса ни

“Подпомагане на пътищата на детоксикация на черния дроб”

Научи повече и поръчай

Главоболието от червено вино е обяснено - и не става дума за количество

Превод на статия на BBC

Американски изследователи твърдят, че може би са открили защо някои хора получават главоболие само след една малка чаша червено вино. Екипът на Калифорнийския университет казва, че това се дължи на съединение в червеното грозде, което може да повлияе на това как тялото метаболизира алкохола. Съединението е антиоксидант или флаванол, наречен кверцетин. Кабернетата от слънчевите долини съдържат високи нива от него, казват те.

Висококачествено грозде

Червеното грозде произвежда повече кверцетин, когато е изложено на слънчева светлина. А това означава, че по-скъпите червени вина, биха били по-лоши за хората, склонни към главоболие, каза един от изследователите, проф. Андрю Уотърхаус, пред BBC News.

„Евтините сортове грозде се отглеждат на лози с много големи корони и много листа, така че не получават толкова много слънце“, каза той. „Докато висококачественото грозде е от по-малки реколти с по-малко листа. Количеството слънчева светлина се управлява внимателно, за да се подобри качеството на виното.“

Други обаче са скептични. Проф. Роджър Кордър, експерт по експериментална терапия от Лондонския университет „Кралица Мери“, каза пред BBC News, че неофициални доказателства показват, че по-евтините вина са по-лоши за главоболие

Възможен виновник

Бяха представени няколко теории за обяснение на главоболието от червено вино, което може да те удари в рамките на 30 минути след пиене дори на малки количества. 

• Някои предполагат, че причината може да са сулфити - консерванти за удължаване на срока на годност и поддържане на виното свежо. Като цяло обаче съдържанието на сулфит е по-високо в сладките бели вина, отколкото в червените. И докато някои хора могат да бъдат алергични към сулфити и трябва да ги избягват, има малко доказателства, че те са виновни за главоболието.
• Друг възможен виновник е хистаминът – съставка, по-често срещана в червеното вино, отколкото в бялото или розето. Хистаминът може да разшири кръвоносните съдове в тялото, което може да предизвика главоболие. 
• Токсично съединение - Експертите знаят, че повече от един на всеки трима души с източноазиатско наследство имат непоносимост към всякакъв вид алкохол (бира, вино и спиртни напитки) и ще изпитат зачервяване на лицето, главоболие и гадене, когато пият. Това се дължи на ген, който влияе върху това колко добре работи ензимът, метаболизиращ алкохола, наречен ALDH2 или алдехид дехидрогеназа. Алкохолът се разгражда в тялото на две стъпки - превръща се в токсично съединение, наречено ацеталдехид, което ALDH2 след това превръща в безвреден ацетат, основно оцет. Ако това не може да се случи, вредният ацеталдехид се натрупва, причинявайки симптомите. И изследователите казват, че подобен път е включен в главоболието от червено вино. Те показаха в лабораторията, че кверцетинът може индиректно да блокира действието на ALDH2, чрез един от неговите собствени метаболити.

„Останете на линия“

Кверцетинът става проблематичен само когато се смеси с алкохол, според изследователите, които са финансирали работата си и сега са публикували констатациите в списание Scientific Reports. Кверцетинът се намира и в много други плодове и зеленчуци - и дори се предлага като здравословна добавка поради полезните си противовъзпалителни свойства - и изглежда не причинява главоболие сам по себе си.

Съавторът проф. Морис Левин, експерт по неврология и директор на Центъра за главоболие в Калифорнийския университет в Сан Франциско, каза: „Най-накрая сме на прав път към обяснението на тази хилядолетна мистерия. Следващата стъпка е да тестваме това научно върху хората, които развиват тези главоболия, така че следете." Те се надяват да започнат тези проучвания след няколко месеца.

Но проф. Кордър, който е изследвал възможните ползи за здравето от виното, подозира, че други съставки си струва да бъдат проучени като причини за главоболие:

• Пектиназите ускоряват освобождаването на антоцианини, което ускорява винопроизводството чрез освобождаване на цвета, без бавните процеси на мацерация на традиционното винопроизводство, но са метилхидролази и страничен продукт от тяхната дейност е производството на метанол.
• Диметил дикарбонатът се използва като консервант за по-евтини вина, особено тези, които се доставят в големи контейнери за бутилиране в Обединеното кралство, но също така се разгражда, за да създаде метанол.
• Пиенето на голямо количество за кратко време или пиенето, с цел напиване, може да има сериозни последици за краткосрочното и дългосрочното здраве.

Редовното пиене на повече от около шест халби средно силна бира или 10 малки чаши вино с по-ниска якост (видът алкохол няма значение) - може да увреди черния дроб и да причини други здравословни проблеми, включително инсулти и сърдечни заболявания.

Алкохолът причинява седем различни вида рак - рискът нараства с всяко питие

Около един на всеки 10 случая на рак на гърдата е причинен от пиене на алкохол - около 4400 годишно в Обединеното кралство.

Източник: Cancer Research UK и NHS

Превод: Red-wine headache explained - and it is not about volume

Рицинът (Ricinus communis) е растение от семейство Млечкови. За негова родина се приема Източна Африка. Рициновото масло идва от рициново семе и е триглицерид, съставен от мастни киселини, 90% е рицинолова киселина.

Когато се прилага локално върху кожата, рициновото масло се абсорбира през кожата в тъканите под нея. Приложената топлина помага за проникването на маслото в дълбочина. Рициновото масло повишава производството на лимфоцити и подобрява циркулацията на лимфната система.

Лимфната система е почистващата система на тялото. Токсините, бактериите, металите, мъртвите клетки и отпадните продукти от цялото тяло се събират и почистват от лимфната система, след което се пренасят в черния дроб за преработка и се извеждат от тялото през дебелото черво.

Знаете ли, че: 

Когато се премахват татуси с лазер, всъщност пигмента се разпада на микрочастици, които преминават в лимфната система, а от там в черния дроб. Черният дроб успява да изведе част от тях извън тялото с изпражненията. Част от мастилата, обаче, остават в дроба.

Какви са ползите от употребата на рициново масло?

• Противовъзпалителни ефекти

Има изследвания, които показват, че рициноловата киселина може да помогне в борбата с подуване и болка, причинени от възпаление, когато се прилага върху кожата. Има проучвания при хора, които установяват, че е толкова ефективен при лечение на симптоми на артрит на коляното, колкото нестероидно противовъзпалително лекарство (НСПВС).

• Имуностимулиращи качества 

Рициново маслото подобрява лимфната функция и кръвообращението. Маслото стимулира производството на лимфоцити в организма, които играят важна роля за борбата с токсини, бактерии, гъбички, които попадат в тялото.

• Облекчаване на запек

Компреси с рициново масло в областта на дебелото черво, може да подпомогнат елиминацията. За пълнота отбелязваме, че е възможна е и вътрешна употреба на маслото, която е единствената, одобрена от Световната Здравна Организация, като естествен лаксатив за облекчаване на временен запек. Рицинолеиновата киселина се свързва с рецептор в червата и кара мускулите да се свиват, избутвайки изпражненията през дебелото черво. Не се препоръчва, обаче да се използва за дългосрочно облекчаване на запек, защото може да имате странични ефекти като спазми и подуване на корема. 

• Подобряване на зрението 

Противовъзпалителните свойства на рициновото масло могат да са от помощ при лечението на катаракта и различни очни инфекции.

• Ползи за кожата

Рициновата киселина е мононаситена мастна киселина, която действа силно овлажняващо. Тя запазва влагата и предотвратява загубата на вода от кожата.

В каква област на тялото е подходящо да сложим компрес? 

Компресите могат да се правят в областта на малкия таз от края на кървенето началото на следващото кървене. В случай, че се опитвате да заченете, е добре да спрете с компресите в тази област след овулация. 

Могат да се редуват с компреси в областта на черния дроб. 

Могат да се правят компреси и в областта на шията, които могат да подпомогнат работата на щитовидната жлеза чрез намаляване на възпалението и стимулиране на добър кръвен поток и снабдяване с кислород.   

Ако ви е интерсно да научите повече за процесите, които протичат в черния дроб, запишете се за участие в събитието

"Подпомагане на процесите на детоксикация в черния дроб",

което сме ви подготвили на 10 декември.

За да се запишете, изпратете ни мейл на womenacademybg@gmail.com с трите си имена.

Как да приготвим компреса? 

Необходими материали:

• Шишенце с рициново масло – за предпочитане студено пресовано.
• Памучен или мек вълнен плат или тензух. 
• Парче найлон.
• Вълнен плат или шал, който да покрива целия компрес.
• Бутилка за гореща вода или термофор – НЕ използвайте електрически възглавнички или други електрически нагреватели

Процедура:

1. Сгънете кърпата или тензуха на 2 или 3, така че да покрива на областта на малкия таз. 
2. Нанесете равномерно около 2 супени лъжици рициново масло върху памучния плат. Забележка: Първите две седмици, когато използвате опаковката, ще трябва да добавяте допълнителна супена лъжица масло на всеки 3-4 дни. След това ще е необходимо да нанасяте повторно масло на 1-2 седмици. Маслото трябва да е достатъчно, за да напои добре кърпата, но да не капе от нея. 
3. Поставете плата върху долната част на корема или в областта на черния дроб (в дясната част на торса, точно под дясното ви подребрие). Покрийте кърпата с парчето найлон. Отгоре сложете парчето вълнен плат или вълнен шал. 
4. Може да сложите термофор или бутилка с топла вода. 
5. Останете така 20 минути до 1 час.
6. След като приключите, ако е необходимо, можете да премахнете маслото от кожата си с разтвор от 2 супени лъжици сода за хляб на 1 литър вода. Или може да оставите маслото върху кожата, за да се абсорбира напълно след време. Забележка: Трябва да има само много тънък слой рициново масло върху кожата, когато махнете компреса.
7. Съхранявайте компреса в добре затворен найлонов плик. Можете да преизползвате многократно компреса, като добавите още масло колкото е необходимо, за да е напоен компреса. Подновете компреса, след като започне да променя цвета си (обикновено няколко месеца).

Колко време да оставим компреса на мястото?

Така може да престоите от 20 минути до един час най-много. В началото започнете с малко време и увеличавайте постепенно. Нагласете си аларма, за да не рискувате да заспите с компреса. Можете да оставите компреса за цялата нощ единствено в случай, че не затопляте компреса и не сте в менструация.

Колко често да го правим?

Повторете този процес няколко пъти седмично от края на кървенето до овулация, в случай, че се опитвате да заченете, ако не, може да ги правите до началото на следващото кървене. Компресите с рициново масло могат да се използват често, дори всеки ден, ако е необходимо. 

При хронично състояние започнете да слагате компрес на всеки втори или трети ден. 

При остри състояния (настинка и грип, бронхит, запек и др.) използвайте ежедневно или както е  препоръчано от вашия медицински специалист. 

Какви са ползите от компресите с рициново масло?

• Подобряване на кръвообращението: Рициновото масло е богато на рицинолова киселина, която подобрява кръвообращението. Това може да доведе до повишено снабдяване на репродуктивните органи с кислород и хранителни вещества, подобрявайки цялостното репродуктивно здраве.
• Поддържа функцията на черния дроб: Черният дроб играе критична роля в регулирането на хормоните. Като подпомага функцията на черния дроб, рициновото масло може да помогне на тялото да се отърве от излишните хормони и да подобри плодовитостта.
• Намаляване на възпалението: Рициновото масло има противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат за намаляване на възпалението в репродуктивната система. Възпалението може да бъде често срещан проблем, когато изпитвате проблеми с плодовитостта, така че намаляването му може да подпомогне плодовитостта.
• Увеличаване на лимфната циркулация: Рициновото масло стимулира лимфната циркулация, премахвайки токсините и отпадъчните продукти от тялото. Това може да подобри цялостното репродуктивно здраве и да поддържа здраво тяло.

Предпазни мерки:

• Обърнете внимание на разликата между самото растение рицин и извлеченото от него масло. Рицинът е отровно растение! Документирани са редица случаи на натравяне предизвикани от рицин. Въпреки това, рициновото масло не е отровно, тъй като преминава през специална обработка, която деактивира отровните вещества в семената.
• Някои хора може да са алергични към рициново масло и употребата му може да причини кожен обрив или реакция, когато се използва върху тялото. Ако не сте използвали рициново масло преди, направете тест на малък участък от кожата, най-добре от вътрешната страна на китката или на предмишницата:
• Втрийте няколко капки рициново масло в кожата си и оставете да действа 24 часа. Ако нямате никаква реакция, рициново масло следва да е безопасно за употреба.

• Не правете компреси с рициново масло в областта на малкия таз по време на менструация. 
• Не правете компреси едновременно на две места.

• Избягвайте да използвате компреси с рициново масло, ако сте бременна или кърмите. Рициновото масло може да предизвика контракции и ефектите на рициновото масло върху бебето не са известни.
• Не загрявайте опаковка рициново масло в микровълновата. Кърпата и маслото могат да започнат да пушат или да се запалят.
• Не използвайте компреси с рициново масло върху скорошно нараняване или върху отворена или раздразнена кожа, като драскотини и порязвания, които все още не са зараснали или върху незараснал разрез от операция.

Ресурси:

https://integrative.ca/uploads/Resources-PDF/18-05-03-Integrative-Handout-Castor-Oil.pdf

https://medpedia.framar.bg/%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD 

“The Oil that Heals” by Dr. William A. McGarey

Какво ще научите по време на събитието?

1. Какви функции изпълнява черния дроб в тялото ни, за какво отговаря, какви процеси протичат в него?
2. През какви фази на детоксикация преминава и какви вещества са важни за правилното преминаване през фазите?
3. Кои органи и системи се влияят от работата и процесите на детоксикация на черния дроб, с фокус върху репродуктивната система и щитовидната жлеза?
4. Кои органи и системи влияят на работата му?
5. Кои дейности, хранителни вещества и начин на живот влияят на работата му? Какво я подкрепя? Какво я възпрепятства?
6. Как да подпомогнем процесите на детоксикация? – Съвети и рецепти 
7. Какви рискове и ползи предлагат някои популярни практики за детоксикация? – Интервално гладуване, потене, оцет, въглен, зеолит
8. Кои практики и средства са препоръчителни и безопасни, съобразено с женската ни природа? Какво е важно да знаем и да имаме предвид, когато избираме как да подпомогнем работата на черния дроб?
   • Хранене и хранителни вещества,
   • Практики,
   • Билколечение,
   • Ароматерапия,
   • Добавки,
   • Движение
9. Как и кога да използваме препоръчителните практики през годината и съобразено с месечния ни цикъл ?
10. Време за въпроси

Има само няколко дни (обикновено шест, наречени вашият „фертилен прозорец“) всеки менструален цикъл, когато можете да забременеете. Това са дните преди и деня на овулацията. Има различни признаци и симптоми на овулация и повечето методи за откриване на овулация разчитат на тях, за да ви помогнат да определите вашите плодородни дни. 

Признаци и симптоми на овулация

Много жени не изпитват физически симптоми на овулация. Жените, които изпитват симптоми, установяват, че те могат да варират от цикъл на цикъл.

Повечето от признаците се появяват едва след настъпването на овулацията, което ги прави малко полезни при прогнозирането на вашия фертилен период.

Увеличението на LH (открито чрез тестове за овулация) се случва 24 – 36 часа преди овулацията

Овулацията е името на процеса, който обикновено се случва веднъж на всеки менструален цикъл, когато хормоналните промени стимулират яйчника да освободи зряла яйцеклетка. Това обикновено се случва 12 до 16 дни преди началото на следващата менструация. 

Най-често срещаните и характерни признаци и симптоми на овулацията са следните:

Скок на LH

Когато жената наближава овулацията, тялото й произвежда нарастващи количества хормон, наречен естроген, който кара лигавицата на матката й да се удебели и спомага за създаването на среда, благоприятна за спермата. Тези високи нива на естроген предизвикват внезапно повишаване на друг хормон, наречен лутеинизиращ хормон (LH). Този скок на LH предизвиква освобождаването на зрялата яйцеклетка от яйчника – това е овулацията. Овулацията обикновено настъпва 24 до 36 часа след пика на LH, поради което скокът на LH е добър предиктор за пиковата плодовитост.

Покачване на температурата

Базалната (в покой) телесна температура на жената се повишава с 0,4 до 1,0°C след овулация. Това покачване обикновено е твърде малко, за да може жената да го забележи, но може да бъде открито от точен термометър при измерване на орална или вагинална температура.

Болка при овулация

Около една на всеки пет жени има болка, причинена от овулацията. Болката може да се появи точно преди, по време или след овулация. Има няколко обяснения за причината за тази болка. Точно преди овулацията растежът на фоликула може да разтегне повърхността на яйчника, причинявайки болка. По време на овулацията течност или кръв се отделят от разкъсания фоликул и могат да причинят дразнене на коремната лигавица или околните органи. Болката може да се усети от едната страна един месец, след което да се прехвърли на противоположната страна на следващия месец или може да се усети от същата страна няколко последователни месеца. Обикновено трае само няколко минути, но може да продължи и по-дълго - до 24-48 часа, и може да бъде доста остра.

Промени в цервикалната слуз

По време на менструалния цикъл на жената видът и количеството на цервикалния секрет (секрет, произведен от жлезите в шийката на матката) се променя. Може да е лепкав или разтеглив, бял или мътен. В дните, водещи до овулацията, той става чист и еластичен. Този секрет поддържа сперматозоидите и им помага да достигнат яйцеклетката.

Ако целите да забременеете:

• Правете тестове за овулация - уринарни тестове, които отчитат нивата на LH, които могат да идентифицират до шест фертилни дни по време на всеки цикъл, когато е най-вероятно да забременеете.
• Документирайте вашите отминали менструации в календар. Ако имате редовен менструален цикъл, можете да опитате да предвидите овулацията, като внимателно записвате продължителността на всеки цикъл. При много редовен менструален цикъл овулацията обикновено се случва между 12 и 16 дни преди началото на следващия ви цикъл. Въпреки това, денят, в който действително овулирате, все още може да варира с няколко дни между менструациите. 
• Следете и записвайте базалната си телесна температура. Този метод използва факта, че базалната ви телесна температура се повишава с 0,4 до 1,0°C след овулацията. За да използвате точно този метод, първо трябва да измервате базалната си телесна температура всяка сутрин, преди да станете от леглото, и ще ви отнеме няколко менструални цикъла, преди да започнете да изграждате представа за прозореца на плодовитостта си. Има и много фактори, като промени в циклите на съня, пътуване и консумация на алкохол, които могат да променят вашата базална температура. 
• Записвайте и следете закономерността на болка при овулация. Приблизително една на всеки пет жени има болка, свързана с овулацията. Може да намерите цикличност, съвпадаща с качването на базалната ви температура. 
• Проследявайте и наблюдавайте цервикалния си секрет. В дните, водещи до овулация, той става чист и еластичен и често се оприличава на яйчен белтък. Отбелязвайки тези промени, можете да предвидите кога ще овулирате. Основното предимство на този метод е, че ви дава по-добро разбиране на вашето тяло, което ви прави по-наясно с промените, през които тялото ви преминава по време на менструалния цикъл. 

Въпреки описаните съвети, най-вероятно ще ви отнеме време, за да се научите как да разчитате и разбирате промените, които настъпват регулярно в тялото ви. Ще се наложи да минат няколко месеца, за да видите закономерността.

Източници:

https://www.nhs.uk/common-health-questions/sexual-health/how-can-i-tell-when-i-am-ovulating

https://flo.health/menstrual-cycle/health/ovulation 

https://uk.clearblue.com

Сега може би очаквате да ви кажем, че това означава да си жена и темата да приключи до тук? Но няма да го направим… Ще ви разкажем за движението на хормоните ви по време на месечния ви цикъл и влиянието на този танц върху психичното и умственото ви здраве.

Кои са основните участници?

Да се запознаем с основните партньори в танца на хормоните – естроген и прогестерон. От денят на първата ни менструация до менопаузата ни, а и след нея, но в много по-малка степен, движението на тези два хормона по време на месечния ни цикъл влияе не само върху репродуктивните ни органи, но и върху мозъка ни, върху паметта, настроението, познавателните способности и поведението ни и не само. 

Как се движат хормоните по време на месеца?

Възприемете моментът на кървене като времето за почивка и възстановяване. Това е моментът, когато двата хормона са в най-ниските си нива в рамките на цикъла. След това постепенно нивата на естроген започват да се покачват. По време на тази фаза естрогенът е водещият в танца. По време на овулация естрогенът е в своя пик. След това отстъпва водещата роля на прогестерона. 

Как се движат хормоните през различните фази от живота на жената?

През живота на жената половите хормони се влияят от различни фактори: 

• Детство: няма яйчникова активност, съответно липсва движение на хормоните. 
• Репродуктивни години: 
• Пубертет: в този период има ановулаторни цикли, когато нивата на естроген са потиснати и не са достатъчно високи, за да предизвикат пик на лутеинизиращия хормон (LH), който стимулира овулацията; 
• СПКЯ (Синдром на поликистозните яйчници): постоянно високи нива на естроген и ановулаторни цикли;
• Лутенизирал неруптурирал (неспукан) фоликул: ниски нива на прогестерон спрямо нивата на естроген;
• Дефицитна лутеална фаза: доминантния фоликул се е спукал, но образуваното жълто тяло не произвежда достатъчно прогестерон;
• Кърмене: поради високия пролактин, който потиска гонадотропин-освобождаващия хормон и LH, най-често циклите са ановулаторни, но не винаги;
• Цикъл с настъпила овулация и адекватна лутеална фаза: добри нива и съотношение между естроген и прогестерон.
• Менопауза: няма яйчникова активност, хормони се секретират основно от надбъбречните жлези, промените в нивата не са резки.

Всички тези промени в нивата на хормоните, естествени или поради хормонален дисбаланс, могат да доведат до промени в мозъчната химия.  

Препоръка: За да научите повече за влиянието на половите хормони върху женския мозък, потърсете книгата на д-р Лиза Москони „The XX Brain”.

Как половите хормони променят женския мозък? 

Когато естрогенът и прогестеронът взаимодействат с мозъка, те имат два основни вида ефекти върху него:

1. Организационни ефекти, които представляват постоянни изменения в структурата на нервната система и мозъка. Тези изменения са свързани с изграждането на защитната обвивка на нервите и укрепване на връзките между тях.
2. Активиращи ефекти, които не са постоянни и са свързани с взаимодействието им с невротрансмитери.

Организационни ефекти на естрогена и прогестерона:

• Влияят пряко върху постоянната структура на нервната система, включително и на мозъка. 
• Предпазват нервната система, като намаляват свободните радикали, регулират усвояването на глюкоза и стимулират деленето и нарастването на нервни клетки. Прогестеронът също играе роля в производството на миелин – защитната обвивка на нервите. 

Активиращи ефекти на естрогена и прогестерона:

• Влияят на мозъчните нива на различни невротрансмитери. 

Обърнете внимание: Тези два хормона не са синергични. Това означава, че когато се прилагат едновременно, реакцията в мозъка е по-слаба в сравнение с прилагането им самостоятелно или в естествената последователност на менструалния цикъл.

Какво представляват невротрансмитерите?

Невротрансмитерите са химически пратеници, без които тялото ви не може да функционира. Тяхната работа е да пренасят химически „съобщения“ от една нервна клетка до друга клетка (нервна или мускулна клетка или жлеза). 

Невротрансмитерите се делят на три основни вида – възбуждащи, потискащи и модулиращи.

Как влияе движението на основните полови хормони върху нивата на невротрансмитерите?

Естрогенът и прогестеронът имат влияние върху различни невротрансмитери, включително четирите, които изброихме по-горе - глутамат, GABA, серотонин и допамин. В тази връзка тези два хормона играят голяма роля в общото настроение и усещане за благосъстояние на жените.

Естрогенът:

• Увеличава освобождаването на глутамат. И по този начин е доказано, че подобрява паметта и познавателните функции. 
• Насърчава производството и стимулира по-продължителното наличие на серотонин в кръвта. Вече споменахме ролята на серотонина за съня, сексуалното поведение, настроението и познавателните функции. 
• Повишава синтеза на допамин и намалява неговото разграждане и повторно поемане. По този начин се оказва влияние за подобряването на работната памет, вземането на решения и удоволствието.
• Намалява освобождаването на GABA. Вече казахме, че GABA е невротрансмитера, който предотвратява тревожност, раздразнителност, проблеми с концентрацията, проблеми със съня. Прекалено или постоянно високите нива на естроген ни пречат да се възползваме от свойствата на този невротрансмитер. 

Прогестеронът:

• Потиска предаването на глутамат и намаляват чувствителността на глутаматния рецептор. По този начин намалява и освобождаването на допамин, което се влияе от нивата на глутамат.
• Подобрява предаването на GABA и активирането на рецепторите. Това обяснява защо добрите нива на прогестерона предотвратяват тревожност и защо се наблюдават понижени нива на депресия.

Танцьорите са заедно в танца!

Правилният отговор на серотонина и допамина зависи от последователното излагане на тялото на действието на естрогена и прогестерона. Това само подчертава значението на естествената последователност в движението на тези хормони по време на менструалния цикъл на жената.

Ако изпитвате сериозни проблеми в настроението, ако страдате от тревожност, липса на мотивация, депресивни състояния, паник атаки, ако имате проблеми със съня, ако страдате от замъглено мислене или имате проблеми с паметта, не пренебрегвайте влиянието на половите ви хормони. Помолете лекаря си да ви насочи към необходимите изследвания, погрижете се да уравновесите хормоните си чрез грижа за себе си с помощта на хранене, подходящи добавки, достатъчно сън и движение.

Множество съвети как да балансирате хормоните си чрез храна и начин на живот може да научите от курса

"Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве".

Научете повече...

Източници:

• Steroid Hormones and Their Action in Women's Brains: The Importance of Hormonal Balance

• Sex hormones affect neurotransmitters and shape the adult female brain during hormonal transition periods

• Hormonal Balance and the Female Brain: A Review

• https://my.clevelandclinic.org/health/articles/22513-neurotransmitters 

Научното наименование на джакфрут е Artocarpus heterophyllus. Джакфрутът е плод от тропическо дърво, отглеждан в Азия, Африка и Южна Америка, което принадлежи към семейството растения на смокините и черниците. Под дебелата му, неравна зелена кора има жилава жълта сърцевина, която можете да ядете сурова или варена в различни ястия. Семената му също са годни за консумация. Джакфрутът е най-големият дървесен плод в света.

Здравословен ли е джакфрутът?

Подобно на много плодове, джакфрутът съдържа малко фибри за здравословно храносмилане и много малко мазнини. 100-грамова порция джакфрут има:

• 95 калории
• 2 грама протеин
• 0,6 грама мазнини
• 3 грама фибри

Джакфрутът също така съдържа витамини, минерали и фитохимикали, които имат ползи за здравето като витамин С, B6, B2, В3,В9, калций, магнезий, калий и фосфор.

Ползи за здравето 

• Може да бъде част от здравословна за сърцето диета, потенциално намалявайки риска от сърдечни заболявания.
• Може да помогне в борбата с възпалението. Всички антиоксиданти, открити в джакфрута, предпазват клетките от възпаление и оксидативен стрес, което може да доведе до хронични заболявания като диабет тип 2.
• Може да помогне за контролиране на нивата на кръвната захар. Джакфрутът има нисък гликемичен индекс (GI).
• Може да ускори заздравяването на рани и да допринесе за здрава кожа.

Какъв е вкусът на джакфрут?

Когато джакфрутът е незрял, той има неутрален вкус, който се съчетава добре със солени ястия. Можете да използвате неузрял джакфрут във вегетарианско къри и вместо тофу или нахут, но силата му е в способността му да имитира месо за барбекю.

Зрелият джакфрут има сладък аромат на тропически плодове, който работи добре като лека закуска или добавен към сладки ястия. Когато узрее, има вкус подобен на банан, манго или ананас. Ако консумирате зрял джакфрут, използвайте го като всеки друг тропически плод. Сервирайте го като здравословен десерт или го добавете към смути.

Как джакфрутът влияе на менструалния цикъл?

Предимства:

• Джакфрутът е с високо съдържание на фибри, което може да помогне за регулиране на движението на червата и намаляване на запека. Проблемите с храносмилането са често срещани по време на менструация и консумацията на богати на фибри храни може да подпомогне храносмилането и да ви накара да се чувствате комфортно.
• Известно е, че джакфрутът има противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат за облекчаване на менструалните болки и спазми. Плодът съдържа съединения, които могат да намалят възпалението и да облекчат дискомфорта както и да подпомогнат хидратацията на тялото.
• Джакфрутът е известен като естествен източник на енергия, благодарение на високото си съдържание на въглехидрати. Може да ви помогне да се почувствате по-активни.

Предпазни мерки, които трябва да вземете, докато ядете джакфрут по време на цикъл:

• Умереността е ключова - Както при всяка друга храна, яденето на твърде много джакфрут може да причини храносмилателни проблеми като подуване на корема, газове и болки в стомаха. Внимавайте с порциите си и консумирайте умерено.
• Избягвайте, ако сте алергични - Някои хора може да са алергични към джакфрут и консумацията му може да причини симптоми на алергия като сърбеж, подуване и затруднено дишане. 
• Консултирайте се с Вашия лекар ако страдате от диабет преди да консумирате джакфрут по време на цикъл тъй като джакфрута намалява стойностите на кръвната захар.

Предпазни мерки и неща, които трябва да запомните!

• Човек с алергия към полени от бреза трябва да се въздържа от консумация на джакфрут. Може да доведе до алергични реакции. 
• Джакфрутът може да повиши коагулацията, когато се консумира от човек с кръвни заболявания. 
• Ако консумирате джакфрут със седативни лекарства, това може да причини сънливост.
• Бременните жени трябва да го консумират в по-малко количества тъй като джакфрутът затопля тялото.

Източници:

www.health.clevelandclinic.org

www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1487/jackfruit

https://www.allohealth.care/healthfeed/sexual-wellness/can-we-eat-jackfruit-during-periods

https://www.healthifyme.com/blog/jackfruit-benefits

В статията "Какво е важно да знаем за естрогена?" изброихме основни симптоми за високи нива на естроген в тялото. Много жени страдат от симптоми на естрогенова доминантност, каквито са болезнената  и твърде обилна менструация, кисти в гърдите или на яйчниците, миоми, ендометриоза. В статията споменахме също, че една от главните причини за това е недобре работещи пътища на детоксикация.

Запознайте се с черния дроб. Наричат го още „метаболитния директор“, както и „майстор химика“ в тялото. Черният ни дроб „живее“ под дясното ни ребро. Той е най-големият вътрешен орган и единствения вътрешен орган, който има способността да се самовъзстановява. 

Функциите на черния дроб, както и какво помага и пречи на работата му обсъждаме в подробности в курса

“Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве при ендометриоза”

Научете повече...

Какви са основните групи функции, които изпълнява черния ни дроб?

• Метаболизъм на хранителни вещества – черния дроб управлява обмяната на въглехидратите, на мазнините и на протеините, които навлизат в кръвта чрез храната.
• Съхранение на хранителни вещества – черния дроб складира въглехидрати, мазнини, мастноразтворими витамини и желязо.
• Обезвреждане на токсични вещества – черния дроб има основна роля в преобразуването и извеждането на кафе, алкохол, никотин, лекарства, консерванти, оцветители, микроби и микробни метаболити, тежки метали и не на последно място хормони.

Знаете ли, че:

• Извеждането на вредните вещества от тялото ни преминава през три важни стъпки. 

• За всяка от тези стъпки, черния дроб се нуждае от специфични вещества, които да осигурят безопасното и успешно преминаване през тях. Тези вещества са, антиоксиданти, витамини от В групата, витамин Е, витамин С, както и амино киселини.

• За да бъдат изведени успешно от тялото ни тези вещества, всички пътища на детоксикация трябва да работят добре. Основните пътища за очистване на тялото са лимфната система, кожата и потните жлези, както и бъбреците, пикочните пътища и дебелото черво. Здравето и функциите на черния дроб се влошават, ако работата на една или повече от тези органи или системи е компрометирана.

Какво натоварва работата на черния ни дроб?

• Прием на токсични вещества с храната – ежедневна консумация на кофеинови напитки, тютюнопушене, редовна употреба на алкохол, употреба на храни с множество добавки, като оцветители, подсладители, консерванти, стабилизатори, трансмазнини.
• Недостиг на хранителни вещества – еднообразно хранене, ограничаване на големи хранителни групи, хранене с „крадци“ на хранителни вещества, каквито са преработените храни, чистата захар, готварската сол.
• Често излагане на токсини в околната среда – редовна употреба на нисък клас козметични продукти, употреба на конвенционална битова химия, работа свързана с излагане на химикали, включително козметични продукти или така наречените ендокринни смутители.

Какво помага на черния ни дроб да работи добре?

• Ограничете приемът на алкохол.
• Избягвайте преработени храни и напитки.
• Намалете излагането на пестициди и друга химия чрез храната, като избирате екологично чисти плодове и зеленчуци.
• Избягвайте да консумирате и съхранявате храна в пластмасови контейнери.
• Сведете консумацията на кофеин до минимум
• Увеличете приемът на фибри и антиоксиданти, като включите голямо количество зеленчуци и плодове към храната си.
• Избирайте храни, които подкрепят работата на черния дроб, като лимоновия сок, червеното цвекло и цариградското грозде.

Знаете ли, че:

• Хербициди и пестициди на основата на глифозат имат естрогенен ефект в тялото.

• За да се предотврати покълването на картофите, те се третират с препарати на основата на глифозат преди да влязат в магазина.

Не пропускайте да се погрижите за метаболитния директор на тялото ви. Дайте му разтоварващ ден или два. Същевременно избягвайте да правите дълги и тежки гладувания. В днешния свят сме изложени на множество мастноразтворими токсини, за чиято преработка отговаря черния дроб, а за да върши работата си добре и той има нужда от подкрепа.

И не забравяйте основните пътища на детоксикация в тялото, които изброихме по-горе. Без тяхната правилна функция работата на черния дроб се забавя и затруднява изключително силно.

Някои видове плодове и зеленчуци, специално кръстоцветните, имат доста извивки, чупки и са трудни за миене. Хора с нарушена имунна защита или такива, преминали през операция на скоро е добре да почистват добре храната си с изключителна педантичност, за да не натоварват допълнително организмите си.

Защо трябва да почистите плодовете и зеленчуците си с оцет?

Почистването на плодовете и зеленчуците е важно, защото освобождава продуктите от нежелани бактерии или химикали. Простото изплакване на всичко във вода не е достатъчно. Освен това, измити по този начин, те издържат по-дълго и се запазва “по-хрупкав” вкус след печене.

Защо измиването на продукти с оцет работи?

Когато измиете вашите плодове и зеленчуци с оцет, киселинността на оцета убива бактериите, тъй като киселината навлиза в клетъчната мембрана на бактериите, причинявайки освобождаването на протони, което след това кара клетката да умре. Измиването обаче трябва да е достатъчно силно, за да действа киселинността.

Ето няколко съвета:

• Измийте старателно ръцете си със сапун и топла вода
• Не забравяйте да измиете всички повърхности, до които са се докоснали плодовете и зеленчуците (дъски за рязане, плотове, ножове и т.н.)
• Не белете и не режете продуктите преди измиване. Бактериите отвън могат да попаднат в плода или зеленчука.
• Когато ядете листни зеленчуци като маруля, изхвърлете външните листа и се уверете, че сте измили и вътрешните листа.

Как всъщност да измиете плодовете и зеленчуците си с оцет?

1. В голяма купа смесете 1 част бял оцет с 3 части вода.
2. Поставете плодовете или зеленчуците в разтвора и ги оставете да киснат поне 10мин.
3. Отцедете продуктите в гевгир и ги изплакнете с вода, за да премахнете вкуса на оцет.
4. Поставете плодовете или зеленчуците върху чиста кухненска кърпа и оставете да изсъхнат на въздух.
5. Съхранявайте ги в чист съд, но ги оставете да дишат.

Насладете се на вашите чисти плодове и зеленчуци!

А тук се крие една вкусотия, предварително накисната в оцет… изпечена в кокосово мляко с малко авокадово олио и много подправки като куркума, мащерка, риган, сусамово семе и смрадлика, или подправката, заместител на солта, за която ви разказахме в статията "На манджата солта" или как може да подправяме ястията си, за да подпомогнем здравето си.

Kойто познае “тайната съставка-печели”. Жокер - не, не е месо.

Отговор: Повече можеш да научиш в статията Тайната съставка на вегетарианските изкушения или вкусният заместител на месото - джакфрут

Замисляли ли сте се обаче, че промени в езика ни могат също да бъдат индикация за проблеми със здравето? Наблюдавате ли как изглежда езика ви? Понякога промените на езика са едни от първите признаци, че нещо не е наред.

Според диагностици, практикуващи традиционна китайска медицина, самият език се счита за представител на цялостното ви здраве. Показателите цвят, покритие, влажност и форма се анализират в детайл, за да разкрият какво се случва в тялото ви.

• Анормалните промени в цвета в дългосрочен план могат да показват проблеми с основните органи на тялото, като сърцето, черния дроб и бъбреците.
• Докато здравият език трябва да има тънко белезникаво покритие, то по-дебелото покритие може да означава остър проблем с пикочния мехур, стомаха или червата.
• Тънък език може да показва загуба на течност.
• Влажен или сух език са показатели за наличие на „влага“ в тялото ви или прекомерна сухота. 

На връзката между храненето, типа храна и влажността, сухотата, топлината и студа на тялото обръщаме по-детайлно внимание в програмата

“Хранене за хормонален баланс и репродуктивно здраве при ендометриоза”.

Научете повече...

Когато езикът ви не е с обичайния си розов цвят, може да имате скрит здравословен проблем. Ето някои цветове на езика и какво могат да означават:

• Червено. Червеният (не тъмнорозов) език може да означава дефицит на витамин B12 и фолиева киселина. Скарлатина и екзема също могат да причинят зачервяване на езика ви. 
• Лилаво. Сърдечните проблеми и лошото цялостно кръвообращение може да накарат езика ви да стане лилав. Лилаво-червен език може да бъде признак на дефицит на витамин В5, често наричан антистресовия витамин.  
• Синьо. Синият език може да е показател за лоша циркулация на кислород в кръвта. Това може да се дължи на белодробни проблеми или бъбречно заболяване.
• Жълто. Езикът ви може да изглежда жълт, ако пушите или използвате тютюн за дъвчене. Понякога жълтеница и псориазис също могат да причинят пожълтяване на езика. Сухотата в устата и използването на продукти с тимол, ментол, хамамелис, пероксиди, евкалипт или алкохол също могат да причинят жълто покритие. Ако лицето, очите и езикът ви изглеждат жълти, говорете с лекар, тъй като това може да е причинено от проблеми с черния дроб или жлъчния мехур. 
• Сив. Понякога храносмилателните проблеми могат да доведат до посивяване на езика ви. Пептични язви или екзема също могат да бъдат причинители.
• Бяло. Белият език обикновено се причинява от гъбични инфекции, като устна млечница, както и от доброкачествени състояния като левкоплакия или орален лихен планус, което създава появата на бели линии. 

• Кафяв. Това обикновено е безвредно и се причинява от това, което ядете и пиете. Употребата на тютюн обаче е друга причина за кафявия език.
• Черен. Тъмнокафяв до черен език най-често се дължи на бактерии от лоши навици за орална хигиена. Диабетът е друга потенциална причина за черен език. Загубата на голямо количество кръв или нисък хемоглобин също могат да са причинители.

Знаете ли, че:

• Aко кърмите, вашето бебе може да предаде инфекцията от устата си на зърната ви. 
• Aко имате язви на езика, понякога наричани афти – могат да бъдат причинени от бременност или чувството на стрес, отпадналост и тревожност. Някои от симптомите на депресия имат пряка връзка с появата на язви в устата. Те обикновено изчезват сами в рамките на няколко седмици, но ако имате особено болезнена язва, опитайте се да избягвате пикантни, солени и кисели храни и паста за зъби, съдържаща натриев лаурил сулфат.

Видът и здравето на езика са пряко свързани и с нивата на витамините от група В. Ето още няколко примера:

• Гладък и болезнен език в съчетание с подуване на устата и афти, може да е признак за дефицит на витамин В3. 
• Болезнен, червен (географски) език в съчетание с кървящи венци може да е признак за дефицит на фолиева киселина (витамин В9).
• Болезнен, червен, гланциран език може да е признак за дефицит на витамин В12. В този случай огледайте и ноктите си, те ще имат вдлъбнатина с форма на лъжица.
• Гладък и блед език може да е признак за дефицит на биотин (витамин В7).

Езикът ви може да изглежда малко по-тъмен или по-светъл в различните дни. Въпреки това, всички дългосрочни промени в цвета, отбелязани по-горе, изискват посещение при лекар. Също така ще искате да посетите вашия лекар, ако забележите промени във формата на езика си, като подуване, необичайни бучки или изтъняване. 

Не забравяйте да почиствате езика си редовно, както и да пиете много вода – поддържането на хидратация помага за отмиването на бактериите и храната от езика ви и също така помага за предотвратяване на сухота в устата, което увеличава риска от гъбични инфекции и кариес.

В заключение нещо изключително важно - ако езикът ви се подуе след ядене на определена храна, незабавно потърсете лекарска помощ. Това често е показател за алергична реакция. Отокът може да се разпространи в задната част на гърлото и да доведе до затруднения в дишането!

Източници:

https://www.healthline.com/health/tongue-color

https://www.nhs.uk/conditions/sore-or-white-tongue/

https://www.livi.co.uk/your-health/what-can-your-tongue-tell-you-about-your-health/

https://www.medicalnewstoday.com/articles/tongue-color

Знаете ли, че...

Има 4 начина, за да засилим действието на полезната съставка куркумин:

1. Смесете с мазнина: Куркуминоидите са липофилни. Това означава, че те се свързват с мазнините. Така че можем да помогнем на куркумина, като го смесим с качествени, здравословни мазнини. Куркуминът ще се свърже с мазнините и след това се абсорбира по-лесно от червата ни.
2. Добавете черен пипер: Пиперинът е съединение на чернния пипер. Доказано е, че той увеличава бионаличността на куркумина с до 2000%.
3. Загрейте съставките: Изследванията са установили, че излагането на куркума и куркумин на топлина може да увеличи тяхната разтворимост във вода.
4. Използвайте целия корен на куркумата: Куркумата е нещо повече от куркумин. В корена на куркумата има над 100 съединения, за които е установено, че имат мощни фармакологични свойства.

Какви са ползите?

Чаша топло мляко с куркума преди лягане може да ни помогне да се отпуснем, да понижи нивата на тревожност и така да подпомогне пълноценния сън през нощта. Освен това тази напитка се бори с възпалението и може да облекчи пристъпите на кашлица вечер. 

1. Намалява възпалението: джинджифилът, канелата и куркумата, които са част от рецептата, имат противовъзпалителни свойства.
2. Предотвратяват увреждането на клетките: Куркуминът има антиоксидантни свойства.
3. Подобрява настроението: Куркуминът може да пододобри настроението при редовна консумация.
4. Подкрепя мозъчната функция и подобрява паметта: Канелата влияе върху съхраняването на специфични протеини, които предпазват от симптоми типични за Паркинсон, като треперене и загуба на паметта.
5. Предпазва от сърдечносъдови заболявания и рак: Трите основни съставки в златното мляко са показали потенциални ползи за намаляване на риска от сърдечни заболявания.
6. Намаляват нивата на кръвната захар: Има изследвания, които потвърждават, че консумацията на джинджифил може да помогне за намаляване на кръвната захар.
7. Подпомагат имунната система: Куркуминът съдържа антибактериални, антивирусни и противогъбични свойства, които могат да помогнат на човек да се бори по-успешно с инфекциите. Джинджифилът и канелата също са често използвани домашни средства при настинка и грип.
8. Подобрява здравето на костите: Когато се приготвя с животинско мляко, подправките го правят по-лесно смилаемо и по-този начин подпомагат усвояването на калция.
9. Подпомага храносмилането: Джинджифилът може да помогне за подобряване на храносмилането. Джинджифилът е обичаен домашен лек при гадене и повръщане.

Важно:

• Приемайте куркума с мярка. Препоръчителната доза за ден е 1 ч.л. сушена куркума и 1,5 до 3 гр. прясна. В противен случай прекомерната употреба на куркума може да доведе до разстроен стомах, алергични реакции, диария и гадене.
• Използвайте тази рецепта с внимание при раздразнен стомах, повишена киселинност стомаха, гастрит, раздразнено дебело черво.
• При определени състояния като ендометриоза или състояния на щитовидната жлеза, изберете ядково или кокосово мляко за приготвянето на рецептата.

Как да го приготвим?

Съставки:

• 1/2 ч.ч. неподсладено и пълномаслено бадемово или кокосово мляко
• ½ ч.ч. вода
• 1 пръчка канела или ½ ч.л. смляна канела
• 2см прясна куркума нарязана или настъргана на ситно или 1 ч.л. смляна подправка куркума
• 1см пресен джинджифил, нарязан на ситно или ½ чаена лъжичка смлян джинджифил
• 1/2 чаена лъжичка кокосово масло
• щипка черен пипер
• 1 ч.л. мед

Начин на приготвяне:

• Поставете млякото, водата, пръчката канела, куркумата, джинджифила, кокосовото масло и черния пипер в малка тенджера.
• Загрейте сместа, като разбърквате често, докато заври.
• Намалете температурата и оставете да къкри за 10 минути.
• Махнете от котлона и изчакайте да се охлади до тепература подходяща за пиене.
• Добавете меда.
• Ако сте използвали прясна куркума и джинджифил, прецедете напитката в чаша.
• По желание поръсете със смляна канела и поднесете.

Прочетете още на: https://www.medicalnewstoday.com/articles/324181#how-to-make-it

Връзката между храненето и здравето се признава от древни времена. Хипократ е казал: „Нека храната бъде вашето лекарство и нека лекарството бъде вашата храна“, а напоследък хората все повече осъзнават потенциалните ползи от определени храни и/или хранителни компоненти за предотвратяване или подпомагане на лечението на някои заболявания.

Знаете ли, че:

Терминът „функционална храна“, въведен за първи път в Япония в края на 80-те години, се отнася до храни или съставки, които осигуряват допълнителни ползи извън общите ползи от приема на хранителни вещества и задоволяване на глада. “Хранителни добавки” също се използва като термин за обозначаване на храна или част от храна, която може да осигури ползи за здравето, включително превенция и подпомагане на лечението на заболяване.

Какво е заатар?

Докато заатар може да варира между регионите на Близкия изток, основната формула за тази смес от подправки е смес от

• мащерка,
• риган,
• сусамово семе,
• смрадлика и
• морска сол.

Това е билкова, пикантна и леко остра на вкус подправка.

Комбинираното действие на съставките на заатар е в състояние да генерира всеобхватни благоприятни ефекти върху няколко често срещани патогенни пътища, лежащи в основата на хронични метаболитни и сърдечни заболявания.

Ползи за здравето от заатар:

Тази ароматна подправка е почитана заради силните си свойства в помощ на здравето. Съставките са богати източници на антиоксиданти. Например смрадликата е съставена от флавоноиди, докато мащерката и риганът са богати на тимол и карвакрол. И двете съединения имат силни антиоксидантни и антисептични свойства.

Нека сега да поговорим за силните страни, които го правят основен елемент в ежедневната ви диета.

1. Подобрява симптоматиката при хронични заболявания

Смрадликата, един от ключовите елементи в сместа от подправки, съдържа кверцетин, който е в състояние да унищожи свободните радикали в тялото ви и да предотврати появата на рак.

2. Предотвратява кашлицата

Отхрачващото свойство на мащерката предотвратява образуването на храчки и слуз, които могат да причинят запушване на дихателните пътища. Освен това има много други свойства за укрепване на имунитета.

3. Подобрява познанието

Има проучвания, които твърдят, че редовната консумация на заатар във вашата диета може да подобри вашата мозъчна сила и познавателни способности. Сместа от подправки съдържа сила за стимулиране на кръвообращението поради богатото си минерално съдържание, което може да подобри мозъка ви и да стимулира нервната активност.

4. Облекчава възпаление

Можете не само да добавите заатар към вашата диета, но също така можете да направите паста или мехлем, който да се прилага локално върху засегнатата област за незабавно облекчение от болезнени стави и ухапвания от насекоми. Може да има подобни противовъзпалителни ползи, когато подправката се консумира чрез диета.

Това е особено вярно, ако страдате от артрит или други възпалителни състояния.

5. Прави ви по-енергични

Полифенолите и флавоноидите, открити в тази смес от подправки, действат като енергиен ускорител, който може да разпали метаболизма ви и да ви поддържа активни през целия ден. Освен това, той също така помага за насърчаване на спокоен сън, който ви помага да се чувствате свежи, подготвяйки ви да посрещате всеки ден с по-голяма увереност и ентусиазъм.

6. Подобряване на настроението

Има проучвания, които твърдят, че заатар може да подобри настроението и да намали риска от депресия. Съединението фенол, намиращо се в ригана и мащерката, може да има директни ползи за подобряване на настроението, което ви кара да се чувствате оптимистично. Освен това може да подобри когнитивната функция и да ви направи по-сметни в ежедневните ви задачи.

7. Облекчава бронхит

В някои случаи тимолът се препоръчва и на пациенти, страдащи от бронхит, за контролиране на пристъпите на кашлица.

Как да използваме заатар?

Има много кулинарни превъплъщения на тази невероятна подправка. Най-често се поръсва върху хляб, влажни зеленчуци, хумус, салати и плодове. Има ароматен и тръпчив вкус. Може да се използва като дресинг към салати или за подправяне на месо.

В тази подправка мащерката е основната съставка. Следователно, висококачествените подправки се обработват, за да се използват само меките листа на билката. Те нямат никакви пълнители или изкуствени съставки. Така че, бъдете информирани и изберете най-доброто.

Защо не опитате и вие?

Прочетете още:

Unraveling the beneficial effects of herbal Lebanese mixture “Za’atar”. History, studies, and properties of a potential healthy food ingredient - Mohamad Khalil, Giusy Rita Caponio, Farah Diab, Harshitha Shanmugam, Agostino Di Ciaula, Hala Khalifeh, Laura Vergani, Maria Calasso, Maria De Angelis, Piero Portincasa

Както вече разбрахме от статията „Хормонален баланс и женско здраве“, естрогенът съществува в три основни форми в телата ни - естрон (Е1), естрадиол (Е2) и естриол (Е3). От тях естрадиолът е най-активен и обикновено при изследвания се проследяват неговите нива. Тези хормони се произвеждат от яйчниците и от надбъбречните жлези. Възможно е да има и други източници и фактори, които влияят на нивата на естроген в тялото. Такива са външните естрогени, които навлизат в тялото чрез храната, водата, козметиката, хигиенните материали. Вътрешни фактори, които могат да повлияят на нивата на естроген са здравето на храносмилателната система и бактериите, които живеят там, наличието на запек, функцията на черния дроб, количеството мастна тъкан в тялото.

Каква роля играе естрогена?

Този хормон има множество функции в тялото. Най-често го свързваме с  репродуктивната система на жените, но неговата роля далеч не се изчерпва с това.

За репродуктивното ни здраве:

За цялостното ни здраве:

Естрогенът влияе на:

• нивата на холестерола,
• нивата на кръвната захар,
• костната плътнност и мускулната маса,
• кръвообращението и здравето на сърцето,
• производство на колаген, еластичността и влагата в кожата, здравето на ставите,
• мозъчната функция, включително способността за концентрация.

Чудите ли се защо вашият лекар не може да ви направи тест, за да установи дали хормоните ви са в равновесие. Нивата на хормоните се променят непрекъснато, всеки ден, дори по  няколко пъти в денонощието. Те се влияят от фазата от менструалния цикъл, последния прием на храна, кога е активиран стресов отговор, нощния сън, физическото натоварване, други хормони и много други показатели. Ето защо една единствена „проверка на хормоните“ не може наистина да ви каже дали хормоните са в равновесие.

Най-добрият начин да проследите състоянието на хормоните си е като наблюдавате симптомите.

За какви симптоми е добре да следим?

Висок естроген - симптоми, най-чести причинители и възможни рискове за здравето:

Нисък естроген - симптоми, най-чести причинители и възможни рискове за здравето:

Кои хранителни вещества са важни за добрите нива на естроген в тялото ни?

Водоразтворими витамини:

Мастноразтворими витамини:

Минерали: 

* Важно: При ендометриоза може да е благоприятно ограничаването на консумацията на червено месо и млечни продукти.

Освен да си набавяме правилните вещества чрез храната, е не по-малко важно, какво трябва да ограничим в храненето и в ежедневието си, за да постигнем търсеното равновесие на хормоните ни, което да подпомогне цялостното ни здраве. Тази тема ще разгледаме по-подробно в следваща статия.

Източници:

1. The Hormone Cure – Sara Gottfried, MD
2. Sex Hormones 101 – SpectraCell Laboratories
3. Estrogen: Hormone, Function, Levels and Imbalances – Cleveland Clinic

Как да разберем, че хормоните ни са балансирани?

Жена, чиито хормони са в равновесие

• има стабилно ниво на енергия през деня,
• няма проблеми със съня,
• събужда се отпочинала,
• има стабилни емоции,
• има нормално желание за храна, без непреодолими желания за определени храни, като сладко, солено, мазно и др.,
• има добро ниво на сексуална енергия и желание,
• лесно поддържа оптимално тегло,
• има здрава, лъскава коса и
• има чиста, здрава кожа.

А какво всъщност представляват хормоните?

Хормоните в тялото ни играят ролята на посланици, които достигайки до клетките, определят поведението им. Тук има един основен момент – представете си, че хормонът е ключът, който отключва определено поведение, но за да го направи, вратата трябва да има точната ключалка. Ако този ключ не пасва на ключалката, този хормон не влияе на тази клетка. Това може да се случи по две причини:

1. Този посланик не е предвидено да общува с тази клетка и да ѝ влияе.
2. Ключалката е задръстена и ключът не може да отключи вратата. Тази ситуация може да настъпи по различни причини и да води след себе си редица неприятни последствия. Добрата новина е, че в повечето случаи ключалката може да бъде „прочистена“ чрез правилен начин на живот и хранене.

Какво влияе на равновесието на хормоните в тялото?

Нивата на хормоните особено при жените се променят спрямо множество фактори. Част от тях са:

• възраст,
• фаза от цикъла,
• начин на хранене,
• качество и количество на съня,
• ниво на стрес и възприятието за него,
• физическа активност,
• тегло,
• генетична предразположеност,
• токсини и химикали, привнесени с храната, водата, въздуха, почистващи средства и материали за лична хигиена.

Кои са основните хормони, свързани с женското здраве?

Естроген

Естрогенът всъщност съществува в три основни форми:

• Естрон (Е1) – 10 пъти по-слаб от естрадиола
• Естрадиол (Е2) – най-активния от трите
• Естриол (Е3) – 80 пъти по слаб от естрадиола

При жените естрадиолът(Е2) се произвежда предимно в яйчниците преди менопаузата и в надбъбречните жлези след менопаузата. При мъжете малко количество се произвежда в тестисите. Ензим, наречен ароматаза, може също да преобразува тестостерона в естрадиол и при двата пола. Този ензим се намира предимно в мастната тъкан (мастните клетки), от което следва, че наднормено тегло може да е предпоставка за излишък на естрадиол в сравнение с други хормони като тестостерон. Нивата на естроген варират по време на менструалния цикъл, достигайки най-висока точка около овулацията.

За какво се грижат естрогените?

• подготвят лигавицата на матката за евентуална бременност, като стимулира удебеляването ѝ;
• повишава имунния отговор,
• защитават сърцето, като повишават добрия холестерол (HDL);
• подобряват тонуса на гладката мускулатура в кръвоносните съдове и
• насърчават разширяването на артериите, за да позволи здравословен кръвен поток в цялата кръвоносна система;
• предотвратява загубата на костна маса, като по този начин намалява риска от остеопороза;
• подобрява образуването на колаген, което води до по-млада кожа;
• предотвратява загубата на когнитивна функция с напредване на възрастта и повишава имунния отговор;
• при мъжете естрогенът играе роля в поддържането на здрави сперматозоиди.

Какво се случва при излишък на естрогени?

• свръхрастеж на тъкани, като хормонално чувствителната тъкан като гърдата, яйчниците и матката, особено при нисък прогестерон
• може да увеличи риска от рак на гърдата, яйчниците и матката,
• както и състояния, свързани с разрастване на тъкъни, които може да не са ракови, като ендометриоза, маточни фиброиди, фиброкистозна болест на гърдата или чувствителност на гърдите, която се появява по време на менструация.
• наддаване на тегло,
• акне,
• депресия,
• симптоми на менопауза като горещи вълни и загуба на паметта.

Какви са възможните причини за излишък на естроген?

• външни или още наричани ксеноестрогени, източници, на които могат да бъдат химикали и препарати, с които е третирана храната или които се използват за хигиена на дома или за лична хигиена, различни материали, като пластмаси, торове, пестициди, месо на животни, на които са прилагани хормони и антибиотици,
• не добро извеждане на естрогена от тялото,
• инсулинова резистентност.

Какво се случва при недостиг на естрогени?

• изтъняване на кожата,
• вагинална сухота,
• инфекции на пикочните пътища или
• мозъчна мъгла.

Тестостерон

Тестостеронът е най-мощният циркулиращ полов стероиден хормон. Той се произвежда основно в тестисите при мъжете и яйчниците при жените.

За какво се грижи тестостерона?

• увеличаване на мускулната маса,
• повишаване на сексуалното желание,
• здравето на костите и
• общо чувство за благополучие.

От какво се влияят нивата на тестостерон?

При здрави жени нивата на тестостерон  са 5-10% от нивата при здрави мъже. Тестостеронът, който е свързан с SHBG (sex hormone binding globulin), е биологично неактивен. Само свободният, несвързан тестостерон е биологично активен. Тъй като количеството на SHBG силно влияе върху действието на тестостерона върху тялото, то трябва да се оценява в контекста на други хормони. Например, тестостеронът може да бъде ароматизиран (химически променен) в естрадиол. По същия начин лутеинизиращият хормон и фоликулостимулиращият хормон също влияят върху производството на тестостерон.

Какво се случва при излишък на тестостерон?

• повишено окосмяване по лицето (хирзутизъм),
• акне и
• синдром на поликистозни яйчници,

Какво се случва при нисък тестостерон?

• ниско либидо,
• намалена мускулна маса,
• депресия.

Прогестерон

Прогестеронът се произвежда от жълтото тяло, което се образува от спукания фоликул след настъпила овулация. Прогестеронът може да бъде прекурсорен хормон за други полови стероиди, включително тестостерон, естроген и андростендион, както и кортизол.

За какво се грижи прогестеронът?

• предпазва от про-растежния ефект на естрогена, които споменахме по-горе и
• отговаря за задържането на маточната лигавица на място,
• по време на бременност и е отговорен за поддържането на оплодената яйцеклетка жизнеспособна,
• потиска имунитета, за да предпази евентуално настъпила бременност,
• насърчава образуването на костна маса,
• има защитен ефект върху мозъка,
• уравновесява емоциите и успокоява,
• намалява ензимите, които причиняват възпаление в мозъка след нараняване или инсулт,
• работи заедно с витамин Д (предшественика на всички полови хормони) за потушаване на възпалението в мозъка,
• хормоните на щитовидната жлеза и прогестеронът взаимодействат помежду си, за да регулират метаболизма,
• инхибира ензима ароматаза, който превръща тестостерона в естроген, по този начин служи за запазване на тестостерона и повишаване на либидото при жените и може да помогне за намаляване на хиперплазията (тумори) в простатата при мъжете.

Какво се случва при ниски нива на прогестерон?

• естрогенова доминантност, поради небалансиран естроген
• безплодие,
• повтарящи се аборти,
• ниска енергия, депресия и подтиснатост.

Прогестеронът се отнася до естествено срещащия се хормон в човешкото тяло и не трябва да се бърка с прогестините, които са синтетични и нямат същата биологична активност. Ефектите на прогестерона често са напълно различни от прогестините, които обикновено се срещат в оралните контрацептиви и конвенционалните хормонални заместители.

Хормони прекурсори

Най-често срещаният стероиден хормон в тялото е DHEA (дехидроепиандростерон сулфат). Този хормон се произвежда в надбъбречните жлези и нивата му са 20 пъти повече от тези на някои други хормони. Той се счита за основен прекурсор на половите хормони, което означава, че се използва при производството на всички други полови хормони. Нивата на DHEA зависят силно от наличността на няколко микроелемента. С други думи, микроелементите са в основата на основните хормони.

Кои са микроелементите от които зависи балансът на половите ни хормони, а от там и цялостното ни здраве като жени, можеш да прочетеш в статията "Какво е важно да знаем за естрогена?".

Източници:

The Hormone Cure – Sara Gottfried, MD

Essentials of Human Anatomy and Physiology - E. N. Marieb, S.M. Keller

Concepts of Biology - 1st Canadian Edition - Charles Molnar, Jane Gair

An Overview of the Three Most Commonly Known Sex Hormones That Affect Health:  Estrogen, Testosterone and Progesterone – SpectralCell Laboratories