Преди малко повече от седмица в Смолян се случи събитие, което живя в умовете и сърцата ни близо 2 години. На 18 април фестивалът ЖИВА ЖЕНА най-сетне се появи на бял свят. Часовете, които участници, лектори, организатори и публика споделихме заедно преминаха като миг. Помните ли какво е казал Айнщайн в опит да обясни на разбираем език теорията на относителността – ако седиш с красива девойка, един час ти се струва като минута, но ако седиш върху гореща печка, една минута ти се струва като цял час…Прекрасното отношение, с което всички присъстващи подходиха към събитието, благодарността, любовта, отворените сърца и умове, превърнаха часовете на фестивала в усещане за минути!
Как започна всичко това? Започна с една реч, родила се в ума на Михаела Шехова преди повече от две години. С тази реч беше открит и самия фестивал и от там потече река! Река от искрено споделяне и грижа. Споделяне с единствената цел да дадеш – какъвто беше и призива на целия фестивал – още една тухличка в ръцете на присъстващите жени, с която да могат да започнат да градят своето по-добро утре още днес, в този час, в тази минута.
Преди години оставих сигурната си работа, заради липсата на смисъл, липсата на споделеност и липсата на усещане, че даваш, за да направиш света малко по-добро място. Това ме преведе през няколко обучения, за да стигна до създаването на Школа за женско здраве заедно с Михаела. И вече три години заедно с нея не спираме да даваме смисъл и за нас и за другите. Това не винаги е лесно, но винаги изплува като нужда – нашата котва, която ни държи здраво свързани с ценностите, които вложихме при създаването на Школата. А събития като това в Смолян са батерията, която ни движи напред.
За момент ще ви преведа през хода и развитието на фестивала. В началото беше идеята, която роди разговорите и програмата, доведе лекторите, премина през разпространението и осведомяването на хората, месеците подготовка, продължи през техническата поддръжка, избора и организацията на пространството, доставките, регистрацията и достигна до потока на самия ден от лекции, работилници, общуване, въпроси, споделяне. Колко много стъпки, нали? Отстрани изглеждат малки и незначителни, често се пропускат или пренебрегват неосъзнато, но… но всичко това е тъканта на цялото преживяване, през което присъстващите преминаха през този ден. Стъпка по стъпка всеки от лекторите даде своя принос за едно по-добро утре. С мекота, нежно и с грижа като самите жени, за които беше предназначено. А през тях и за идните поколения.
Преди години в Япония жените са подкрепяни и стимулирани да завършат висше образование, но когато станат майки, често те излизат от работната сила и остават у дома, за да се грижат за децата си. Звучи стряскащо? Ограничаващо? Може би е така, но знаете ли каква е мисълта, която стои зад тази практика? Образованата майка отглежда и възпитава успешни и пълноценни деца! А децата са нашето утре! И в тази връзка, знаете ли какво ми направи много силно впечатление по време на деня на фестивала? Жените, които присъстваха не задаваха въпроси и не мислеха само в посока „Какво мога да направя за себе си?“, те мислеха и за близките си и най-вече и за децата си. Питаха и събираха ценни тухлички от една страна за да градят своето по-добро утре, но от друга, за да предадат наученото и към следващото поколение. А една осъзната майка гради през и чрез децата си и едно по-добро утре не само за себе си, а за обществото като цяло!
Може би се питате какво остава накрая за нас като организатори? Не са цифрите, не е броя присъстващи, лектори, нови абонати или дори събрани средства… Остава една ръка на рамото, прегръдка, жест, усмихнат поглед, спиране на улицата и едно искрено „Благодаря!“… това остава и остава завинаги и ти помага и ти дава смисъл да направиш следващата стъпка, да опиташ отново, да се изправиш и да продължиш, дори когато изглежда трудно или безсмислено, защото за някой, дори само за един, това, което даваш, има смисъл!
Автор: Ваня Стойчева